„Приятно изненадана съм от „Полюсът на живота“. Очаквах от Христо Мухтанов трета книга с поезия, а чета своеобразна капсула на времето, която години е била скрита и сега сама се разтваря. Отвътре изскачат фрагменти от нещо преживяно вече, но вечно в същината си. Разбъркани парчета, в които авторът не се бои да извика: „Сам съм“, „Препъвам се“, „Не спирам да мисля, че това ще доведе до нещастия", но и се надява, забелязва, устремява се. Долавям изменчивата същност на чувството, на осезанието, на възприятието на човека за обитаващия го свят. Свят, който самият той захранва със собствения си притаен дъх.“ Анна Лазарова
„Онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да разчетеш собствената си идентичност, е един от най-разпознаваемите човешки копнежи. И страхове. Веднъж бях написал „Видях ангел / да плаче / със затворени очи / Дори за него / страшното беше отвътре“. За това е тази книга – безстрашен дневник на себеразчитането, в който битовото търси своите битийни измерения без плач и драма, търси ги чрез вслушването във фините вибрации на играта на светлини и сенки, в пейзажи и видения, в жестове и потръпвания, в живота отвъд живеенето. Спокойна книга за безпокойствата, успокояваща и държаща сетивата будни едновременно. И всъщност – отвъд времето.“ Валентин Дишев
Христо Мухтанов е роден на 10.09.1991 г. Израства в гр. Лясковец, завършва гимназия във Велико Търново, а впоследствие магистратура в УНСС. Има отличия в младежкия конкурс „Веселин Ханчев“, в студентския „Боян Пенев“, както и в пловдивския конкурс за поезия „Добромир Тонев“. Първата му стихосбирка „Опити за еволюция“ излиза през 2017 г., като печели съпътстваща награда на конкурса за дебютна литература „Южна пролет“. Втората му книга – „Триада“ се появява в края на 2019 г. През 2024 г. е издадена третата му книга - "Полюсът на живота", която включва кратка поетична проза. Негови текстове са преведени и включени в антологии на българската поезия на немски и на испански език. Текстовете му могат да бъдат прочетени в онлайн изданията „Кръстопът“, „Кадър 25“, „Нова асоциална поезия“, публикуван е в „Литературен вестник“, във вестник "Еволюция" и др.
Намерих "Полюсът на живота" за много приятно четиво, в което да потъна за няколко часа. Красотата на образите, които авторът създава, в комбинация с интроспективния поток на мисълта и премереното преливане на "аз" в "ти", а на моменти и в трети човек, показан през перспективата на наблюдаващия го, създават едно цялостно усещане за емпатия към разказвача. Има много искреност в тези редове, а и между тях, усеща се идентичност дори и там, където разказвачът не е особено убеден в себе си. В допълнение към текстовете има и походящо оформление; заглавието също е изключително намясто избрано.