Unghalak: La Quête Sauvage

by Hafez

in8. Broché.

Genres: Travel

285 pages, Paperback

First published January 1, 1999

About the author

Hāfez (حافظ) (Khwāja Shams-ud-Dīn Muḥammad Ḥāfeẓ-e Shīrāzī) was a Persian poet whose collected works (The Divan) are regarded as a pinnacle of Persian literature and are to be found in the homes of most people in Iran, who learn his poems by heart and still use them as proverbs and sayings.

His life and poems have been the subject of much analysis, commentary and interpretation, influencing post-14th century Persian writing more than any other author

Themes of his ghazals are the beloved, faith, and exposing hypocrisy. His influence in the lives of Persian speakers can be found in "Hafez readings" (fāl-e hāfez, Persian: فال حافظ‎‎) and the frequent use of his poems in Persian traditional music, visual art, and Persian calligraphy. His tomb is visited often. Adaptations, imitations and translations of his poems exist in all major languages.

Though Hafez is well known for his poetry, he is less commonly recognized for his intellectual and political contributions. A defining feature of Hafez' poetry is its ironic tone and the theme of hypocrisy, widely believed to be a critique of the religious and ruling establishments of the time. Persian satire developed during the 14th century, within the courts of the Mongol Period. In this period, Hafez and other notable early satirists, such as Ubayd Zakani, produced a body of work that has since become a template for the use of satire as a political device. Many of his critiques are believed to be targeted at the rule of Amir Mobarez Al-Din Mohammad, specifically, towards the disintegration of important public and private institutions. He was a Sufi Muslim.

His work, particularly his imaginative references to monasteries, convents, Shahneh, and muhtasib, ignored the religious taboos of his period, and he found humor in some of his society's religious doctrines. Employing humor polemically has since become a common practice in Iranian public discourse and persian satire is now perhaps the de facto language of Iranian social commentary.


شمس الدین محمد، حافظ شیرازی، ملقب به حافظ و لسان الغیب
مشهورترین و محبوبترین شاعر تاریخ زبان فارسی و ادبیات ایران
حوالی سال ۷۲۶ هجری قمری در شیراز متولد شد. علوم و فنون را در محفل درس برترین استادان زمان فراگرفت و در علوم ادبی عصر پایه‌ای رفیع یافت. خاصه در علوم فقهی و الهی تأمل بسیار کرد و قرآن را با چهارده روایت مختلف از برداشت. پژوهشگران احتمال می‌دهند همین دلیل باعث شده لقب او حافظ شود. حافظ مسلمان و شیعه مذهب بود و در وادی سلوک و طریقت، عرفان خاص خود را داشت. دیوان اشعار او شامل غزلیات، چند قصیده، چند مثنوی، قطعات و رباعیات است. اما در شعر آنچه بیش از همه او را دست نیافتنی کرده است غزل‌های حافظ است. حافظ در سال ۷۹۲ هجری قمری در شیراز درگذشت. آرامگاه او در حافظیهٔ شیراز زیارتگاه صاحبنظران و عاشقان شعر و ادب پارسی است. او همواره و
همچنان برای ادبیات پس از خود الهام‌بخش و تاثیرگذار بوده است

شعرِ حافظ در زمان آدم اندر باغ خُلد
دفترِ نسرین و گُل را زینتِ اوراق بود

Reviews

[Любопитка · Rating 3 out of 5]

През погледа на Ким съпреживяваме едно дълго и на моменти отчайващо пътуване, пълно с лишения и рискове, студ и непоносима жега, диви животни и оцеляване на ръба на възможното. Той прави задълбочено описание не само на заобикалящата го природа, но и дисекция на вътрешния си свят и емоциите, сапътстващи всеки етап. Самотният гребец се сблъсква с доста диви животни от патици до мечки гризли, други приключенци и коренното население по тези места. Индианците са изтласкани от белите колонизатори в едни от най-трудните и неблагоприятни за живот райони. Лишени от обичаите си и традиционните си препитания, те съществуват на прага на бедността, водещи безмислено съществуване, подчинено на алкохола. Културата им е безвъзвратно заличена и превърната в гротескно посмешище. При преминаването си през различни ключови месности или градове Ким прави паралел между своето пътуване и стъпките, предприети от първите пътешественици, организиращи търговията с кожи. Климатът е суров, лятото кратко и времето подходящо за плаване изтича бързо под съпровод от облаци комари.

Искрена история за пътуване през множество потоци, реки и езера. Пътуване към вътрешния свят и личностното израстване. Смисълът на това да си жив и да си част от природата, луксът да съзерцаваш всеки залез от пустите брегове на едни от най-големите езера в света, да се къпеш в бистрите им води след дълъг и удовлетворителен ден на гребане, да имаш волята и търпението да изкараш десетина дни притиснат от лошото време в палатката си, подвластен на капризите на съдбата и с провизии, драстично намаляващи с всяко хранене. Яденето да е средство за оцеляване, а не оцеляване подчинено на бесмислено злоупотребяване с храна. Да можеш да оцениш близостта на други човешки същества след седмици прекарани в самота, а безразличието и безличността на големите градове бързо да те прогонва обратно в дивото.

https://prezprozoreca.wordpress.com/2...

[Lilia · Rating 2 out of 5]

За жалост, не мога да дам по-висок рейтинг, може би 2,5/5 заради приятно поетичния изказ на автора и самото му приключение, но като повествование за мен беше изключително трудна за четене. Над половин година я мъча и ту подхващам, ту оставям. Стори ми се объркваща географски, рядко изобщо разбирах къде по маршрура се намира Ким, може би щеше да е полезно по-често да има карти, на по-малки секции, съпроводени с някои напътствия. Водена само от авторовия език бях тотално изгубена, тъй като той прескача от случка на случка без да има яснота, че вече се намираме в друг ден, на друго място.

Приключението му е вдъхновяващо, на няколко места повдигна интереса ми с неговите разсъждения и преживявания, бих казала, че най-ценни ми бяха житейските му размишления.

[Lune · Rating 3 out of 5]

Un beau récit de voyage, traversée du Canada en canoë dans les années 90. Kim Hafez est fort sympathique et parle beaucoup de ce qu'un voyage fait à l'intérieur de nous, il témoigne de la bonté sans bornes des canadiens, de la violence des Grands Lacs, n'oublie pas l'histoire d'un pays terrassé par les colons. Je lui reprocherais ce que je reproche souvent aux récits de voyage: beaucoup de longueurs, cette envie de raconter journée par journée, chronologiquement qui parfois semble monotone. L'écriture, en revanche, est très belle. Pas un coup de cœur, mais une chouette virée dans cette contrée que j'affectionne.

[Ludovic Iribarne · Rating 5 out of 5]

Kim Hafez se lance le défi insensé de traverser le Canada en canoë! Remontant les cours d'eau, traversant les grands lacs, évitant les rapides par de multiples portages, son aventure le verra-t-il atteindre l'océan Arctique? Dans cette épopée solitaire où se cotoient la faim, le froid, les mondes sauvages et les rencontres avec les autochtones, l'auteur écrit son propre destin vers une quête initiatique et spirituelle.