Лудостта любов

by Ванда Василева

Талантливата актриса Елисавета, или както всички я наричат Ела, е изпаднала в отчаяното положение на клошарка. С много хумор и не малко тъга, тя разказва за живота си, окрилян от любовта към театъра, любимия човек и детето си - все неща, които е загубила по различни причини и стечения на обстоятелствата.
Останала без дом, без работа и без пари, Ела играе на живо най-трудната роля в живота си - ролята на луда актриса, за да оцелее през зимата.
Животът й поднася неочакван подарък - срещата с истинските човешки съдби. С таланта си и човешката си съпричастност Ела се опитва да помогне.
Момичетата, които среща са отчаяни, неугледни и обезверени. Ела успява по неповторим начин да съживи личността във всяка от тях с убеждението, че в живота е достатъчно само да се справиш. Тя им вдъхва увереността, че няма нужда да правиш чак пък чудеса. Актрисата успява да събуди вярата им, че няма радост без тъга и че всъщност всичко, от което се нуждаеш, е любов.
Дали че успее да помогне обаче на себе си, за да си върне любимите хора...

Ванда Василева е родена през 1957 г. във Варна. Завършила е Българска филология във ВТУ "Кирил и Методий". Публикувала е материали в периодичния печат. Това е първата ѝ книга

240 pages, Paperback

First published January 1, 2012

Reviews

[Магдалена · Rating 5 out of 5]

Едни по-различни писания за времето около Коледа, когато липсата на подаръци под елхата, не е същинското нещастие.

10г. тази емоционална книга събираше прах по рафтовете ми и аз никак не съжалявам за това. Именно сега се чувствам най-емоционално подготвена, за да преживея подобен тип четиво, представящо различните кътчета на човешката душа и начините, по които всяко едно от тях може да бъде унищожено, но и спасено от любов.
Истински ме докосна обичта към изкуството и театъра, към хората, а и към самата любов, онази лудата. Засегнати са толкова различни теми, все наболели, все актуални, но също и обогатяващи и даващи надежда. Не бях чела подобна история и доооста ми хареса. Отрезви ме. Давам 4,5/5.

Тъжното е, че романът е написан през 2012г., споделеният в нея живот се развива преди повече от 30г., а аз през цялото време имах усещането, че чета за моето днес, когато се разхождах по варненския пазар и пред очите ми се разиграваха описаните от Ванда Василева картини...

"Когато подлудим някого, Бог милостиво му отнема разума, за да не се мъчи повече тук, на земята."

"Вие, децата, винаги смятате родителите си за някакви закостенели догматици, а ние сме само едни пораснали деца, натрупали житейски опит от собствените си грешки"

"Най-точно казано се чувстваше в еуфория - онова смъртоносно състояние на водолазите, навлезли на по-голяма дълбочина от допустимата, което ги кара да захвърлят акваланга и шнорхела, да пеят и да се смеят лудешки, преди да се удавят и на потънат на дъното."