Получил материална подкрепа от баща си, Пирин се впуска в търсене на помещение за първия си офис. Същевременно близък негов приятел е сериозно оплетен в странна и сложна финансова игра. Въпреки очевидната си неопитност в тази сфера, частният детектив се чувства задължен да помогне.
И както всеки път досега, навлизането в сърцевината на случая ще срещне Пирин с неповторими и колоритни образи от всички социални прослойки...
„Валсът на матрьошките“ е седмият криминален роман от поредицата за частния детектив Пирин Вихренски.
Определено да започна отзад-напред да чета поредица не е най-разумното нещо, но какво да се прави, някои книги си избират да стигнат до нас по чудновати и разнообразни начини. "Васлът на матрьошките" е седмата книга от поредицата за частния детектив Пирин Вихренски. Този път негов приятел е въвлечен в сложни финансови схеми, от които шансът да излезе с покрив над главата е почти нищожен. Всъщност е интересно колко реалистично е представен случаят и разнищването му - от всякъде е нещо, което би могло да се случи в България и на всеки с малко повече мерак да развие бизнеса си. Но хайде, да не ви разказвам твърде много.
Орлин Чочов има безспорния талант да събужда любопитството на читателя, както видяхме от подбора на имена на неговите герои. В този случай подобен ефект играе заглавието - как така "Валсът на матрьошките"? Защо? В общи линии не ми беше нужно нищо повече, за да реша, че искам да прочета книгата.
Романът е страшно готин и лек ако ви се иска да прочетете забавна криминална история за ден-два. Орлин Чочов умело ни връща назад в средата на 90-те, когато компютрите (и в частност телефоните) не бяха целият ни живот, да имаш свой собствен офис в центъра на София (а и като цяло) е било монументално събитие, а баровете се кръщават с онези ретро имена - "Мамбо" и "Еднорог", които веднага ми напомниха на едновремешните "Ръкси" и "Интрига", за които само съм слушала от родителите ми. Има атмосфера в тази книга. Единствено бих казала, че ми се щеше да е една идея по-заплетен случаят.