Сами е едно съвсем обикновено на пръв поглед младо момче. Преживяло отхвърляне в собственото си семейство, както и липсата на любим човек до себе си, то отчаяно мечтае да срещне голямата любов, която да придаде смисъл на живота му. Докато чака това да се случи, ежедневието на Сами е изпълнено със скучна, сива и еднообразна работа в малка фирма за производство на промишлена електроника, под ръководството на деспотичен шеф. Благодарение на двама свои колеги Сами се запознава с младата и красива Тамара, в която моментално се влюбва до полуда. Тогава в живота му започват да се случват редица странни, необясними, свръхестествени неща, които му разкриват неговите истински цел и предопределение. Успявайки постепенно да преоткрие себе си и своето истинско Аз благодарение на невидима и напълно мистична сила, Сами се впуска в една епична битка между вечните сили на доброто и злото, които с времето все повече го поглъщат и разкъсват помежду си, опитвайки се да вземат прeвес над него. Освен това, в живота му се появява и друга млада жена. С нея обаче сякаш са от напълно различни светове.
Казвам се Христо Банов и съм роден на 29 декември 1986 година в гр. Сливен, намиращ се в полите на Стара планина в местността: „Сините Камъни”.
От първи до седми клас бях ученик в местното VIII СОУ „Юрий Гагарин”, където направих първите си стъпки в света на поезията, включвайки се в литературен клуб „П. К. Яворов”. С времето, моите произведения започнаха да се публикуват в тогавашните вестници: „Шест плюс”, „Вестник за дома” и „Сливен днес”. Рецитирал съм свои стихове по местните радиостанции: „Бимако” и „Омега”.
През 1998 година беше издадена стихосбирка под името: „За да няма болка в очите на врабчетата”, в която участвах със своите детски стихове: „Любимата ми книжка”, „Малкият приятел” и „Имам си другари”.
Участвал съм в различни литературни конкурси за поезия и проза, откъдето имам редица награди. Най-голямата от тях е първо място на национален конкурс на тема „Книгата”, организиран от Регионална библиотека „Сава Доброплодни” в гр. Сливен. Последната е от 2024 година - Трето място на IV Международен поетичен конкурс „Защо пиша това писмо”, организиран от Издателска къща „Многоточие”.
През 2022 година в мен се зароди вдъхновението да напиша своя първи роман в любимия си жанр „Фентъзи”. През цялото време на неговото създаване, срещнах невероятна подкрепа от страна на любимите си хора, които не спираха да ме насърчават. И така, през 2024 година, благодарение на издателство "BlurPaper", се роди дебютният ми фентъзи роман "Докоснат", последван няколко месеца по-късно и от втория - "Кречеталото".
Романът "Докоснат" е едно разкошно попълнение за българската литература. За мен и целият екип на BlurPaper е повод за радост и щастие да бъдем читатели и издатели на тази вдъхновяваща книга.
Модерен прочит на епичната библейска битка между доброто и злото( без прекалено натрапване на божественото). До към 140 страница ми вървеше малко мудно и без осезаемо развиващо се действие. След това стана по- интензивна в развитието си. Голямата битка малко претупано ми изглеждаше, в сравнение с хипер обстойните и детайлни подробности до средата на книгата( за елементрани неща от ежедневието на героя), които дори се и повтаряха( на мен ми беше дразнещо). Главният герой... Ох, не го харесах като изграден характер.. всъщност ми беше направо безхарактерен и бледнеещ. На всички мисли и дейности сякаш тази смелост, която му беше присъдена ми изглеждаше като "подарена". Краят е хубав, макар че в последните редове ми остави леко отворен и объркващ привкус..
Макар да не съм почитателка на жанра, а още повече - на религията, неговото фентъзи а библейски елементи ме впечатли като концепция. Вечната битка между доброто и злото е интерпретирана отлично през погледа на Библията, без капка фанатизъм и натрапване на определени ценности. Стилът на Христо е много приятен, а героите, които създава, са колоритни и разпознаваеми от истинския живот. Не мога да повярвам, че всичката тази нежност, жажда за справедливост и красота и дълбочина се е родила в ума на полицай (да ме извиняват работещите в системата на МВР).
Когато постъпи нов автор на българския пазар, твърде бързо иска да е четен, популярен и търсен. Което не омаловажам, а напротив подкрепата към такива е от изключителна важност. Историята ми хареса, но лично аз я намерих за твърде "разхвърляна". Може би това е била целта на автора, но липсваше стегнат вариант. Второ, издателството не ми беше познато и потърсих други автори издадени, но проличава, че издателството все още изгрява. Авторът има потенциал да блесне, но на доста места липсва редакторската и коректорската намеса - груби стилистични и правописни грешки, което прави впечатление. Няма да намесвам автора в това, защото затова е избрал и да бъде издаден. Доверил се е, за отстраняването на грешките и затова казвам, че новите автори искат бързо да станат популярни. Книгата ми е подарък, историята ми хареса, но евтината корица и грешките са непростими за мен като читател.
Романът"Докоснат"е приказка за пораснали според мен!В него едно момче,което откакто се помни е обикновено,нещастно и самотно,бива призвано да намери в себе си необикновеното,това което дреме дълбоко скътано в сърцето му и да намери сили да се впусне в битката със злото!Въпросът е ще му стигнат ли силите и куража?Романът се чете бързо точно като приказка!Не ми хареса малко твърде дългите описания на чувствата и личните преживявания на героя докато израства!Но ми хареса,че за разлика от много нашумели напоследък романи тук няма секс сцени в които подробно в цяла глава се описват заниманията на героите.Надявам се да има втора книга в която да разберем,защо точно Сами е великият избор,не може да няма нещо тайно или специално!Успех занапред на автора и дано всяка следваща книга да е по-добра!
Корицата е топ. Шрифт - едър , чете се без очила. Конструкция - перфектно подредена книга. Изречения, абсолютно по моя вкус - дълги и наситени с информация. Описания , достатъчно, но не прекалено много, както е в другите книги. Изчетох я от корица до корица. " Нахраних " се с цялата информация от началото до края. Благодаря за автографа , за информацията и за закодираня текст , който гласеше това онова ... Накрая в съзнанието ми се смесиха черното и бялото и експлодираха. Дано часовника за който пишете много автори вече - не покаже , че сте били прави ! Нека има баланс във всичко. Всеки може да бъде , какъвто си пожелае , само да не пречи на останалите.... Черното - бяло, бялото - черно...
Чудесно ърбън фентъзи! Хареса ми изключително много. Бяха ми много интересни приключенията на Сами. А завършва така, че ти се иска да има и още. Силно се надявам авторът да ни зарадва и с втора част. Няма да възразя ако е и по-дългичка. :)
Много приятно българско фентъзи, които се чете с лекота. Авторът пише добре, а ако това е дебютен роман, значи се е справил отлично. Липсваше ми дълбочина в някои неща, най-вече в същинатана сблъсъка между силите на Светлината и на Мрака.