Когато прочетох заглавието очаквах да прочета една история, в която се разказва за монах, който прави неща, които не са типични за един монах. Обаче нещата не бяха точно така.
Началото ми се стори доста объркано и смятам, че трябва краят да бъде началото, защото в края на книгата се разказва за живота му в манастира.
Също така бих казал, че историята е малко банална - задръстеното момче, което не се приема за красиво, получава всяко момиче без дори да се мъчи. Те сами идват при него, а той дори не разбира как.
Писането на автора беше странно за мен. Сякаш е написал разни думи без да имат никаква свързаност помежду си. Сякаш четох някаква "манджа с грозде", не открих много смисъл в писането му. Също така доста често в книгата имаше фисолофски въпроси зададени от героя към себе си. Бих го описал и като лек монолог. Може би прозата не е неговото нещо, може би трябва да се придържа към поезията.
Не оставах очарован от книгата. Бих я описал като философска книга. Може би, заради очакванията, които имах не успях да се насладя на книгата. Последните страници бяха изморителни за мен. С голяма сила се помъчих да завърша книгата с очакването, че ще открия онова, което съм очаквал, уви не се получи. Предполагам, че просто не е бил моментът за тази книга. Може би, след време ще се върна към нея и ще я прочета, и тогава ще имам друго мнение за нея. Поне сега разбрах, че наистина не харесвам философията и да чета разни философски мисли. Ако човек търси философска книга, препоръчвам му тази книга, но съм сигурен, че има и по-добри философски книги.