Това е една авторска антология, която колкото и да се опитва да даде обективна картина на процесите в дадена литература за определен отрязък от време, съдържа в себе си и доза субективизъм. Той се проявява в по-малка степен при подбора на авторите и доста повече при селекцията на самите текстове. И това е неминуемо. Що се отнася до самите преводи, ще цитирам един фрагмент от Атанас Далчев: "За да се види дали един превод е художествен, не е нужно да се сравнява с оригинала, тъй както, за да се оцени един портрет, не е нужно да се познава моделът. Белегът за художествеността на един превод лежи в неговата самостойност: той ни задоволява сам по себе си, докато нехудожественият превод ни кара винаги да чувстваме липсата на оригинала." Това е и моето пожелание към българския читател - дано при срещата със стиховете на литовските поети не почувства липсата на оригинала.
Аксиния Михайлова е родена на 13 април 1963 г. Поет и преводач. Автор на няколко поетични книги:
1994 – “Тревите на съня”, стихотворения, изд. “Български писател” 2004 – “Луна в празен вагон”, стихотворения, изд. ФБЛ “Аквариум Средиземноморие” 2005 – “Три сезона”, кратки форми, билингва, бълг./фр., издателство ЛЦР 2006 – Krotenie/Domptage, Edicia Viachlasne LIC, Bratislava 2008 – Най-ниската част на небето. ФБЛ, 2008
Нейни стихове са печатани почти във всички български литературни списания и вестници, в различни антологии в България и чужбина. Публикувани са във Франция, Белгия, Румъния, Молдова, Словакия, Сърбия, Хърватска, Македония, Литва, Египет, както в български, руски, белгийски, френски и японски литературни сайтове.
Участва в основаването на първото частно литературно списание “Ах, Мария”, член на редколегията му.
Съставител и преводач на “Антология на съвременната литовската поезия”, (2007), както и на повече от петнадесет книги с поезия и проза.
Сред преведените от нея автори са Жорж Батай, Жан Жьоне, Венюс Кури-Гата, Силви Жермен, Жан-Клод Вилен, Роз-Мари Франсоа, Хориа Бъдеску, Фабио Ското, Владас Бразюнас, Марцелиюс Мартинайтис, Дагния Дрейка, Даниел Пи, Паскал Керо, Доминик Шипо и др.
През 2002 г. участва в учредяването на поетическото движение “Cap à l’Est” в Будмерице, Словакия, обединяващо френскоговорящи поети от средна и източна Европа и става представител на движението за България.
Участвала е в множество европейски и световни поетични фестивали и форуми.
Член на Сдружението на Българските писатели и Световната хайку асоциация.