Конникът на апокалипсиса В началото на VIII век маврите завладяват почти цяла Испания. От края на същия век започва борбата за възвръщане на изгубените територии. Тези почти седем века на борба срещу ислямските завоеватели са наречени Реконквиста — един от най-славните епизоди в историята на европейското рицарство. Тази книга-игра ще те направи герой от това бурно време.
Сянката на Сатаната Първият ръкопис на Корана се превърнал в залог за кървавия поход на маврите срещу замъка на рицаря Диего де Алтасар. Обкръжен от интриги, трябва да избереш най-правилния път, за да спасиш себе си и цялото испанско графство Арманилия от прииждащата черна вълна. Ще успееш ли в предстоящата жестока борба да си осигуриш подкрепата на бароните, или замъкът ти ще бъде изравнен със земята?
Любомир Николов – Нарви е даровит писател и култов преводач на произведенията на маестро Толкин – Властелинът на пръстените, Хобит и Силмарилион. Като автор многократно е награждаван за приноса си към научната фантастика, а сред отличията му са престижните Еврокон, Гравитон, както и Роман на десетилетието за Десетия праведник . Под псевдонима Колин Уолъмбъри има написани повече от 30 книги-игри, а в чекмеджетата на паметта му дремят недовършени десетки истории.
Любомир Николов е български преводач, писател, журналист и редактор.
In English ↓
В началото на 90-те години на миналия век той представя книгите-игри на българските читатели и е сред най-продуктивните писатели в новия жанр. Използва псевдонимите Колин Уолъмбъри, Тим Дениълс и собственото си име. В късните си произведения добавя „Нарви“ към фамилията си.
Той е може би най-известен с превода си на Властелинът на пръстените, който му носи наградата на Българската асоциация на преводачите през 1991 г. и, заедно с преводите му на Стивън Кинг, наградата „Гравитон“ за 2001 г. (българският еквивалент на наградата „Небюла“).
През 1999 г. българските фенове гласуват романа му „Десетият праведник“ за най-добър български научнофантастичен роман на 90-те години на миналия век.
През 2007 г. Любомир Николов става носител на първата награда за превод „Дянков“ за превод на романа на Халед Хосейни „Ловецът на хвърчила“. Наградата се връчва от фондация „Елизабет Костова“.
Lyubomir Nikolov is a Bulgarian translator, writer, journalist and editor.
In the early 1990s, he introduced gamebooks to Bulgarian readers and was among the most productive writers in the new genre.
He is perhaps most well-known for his translation of The Lord of the Rings which earned him the Bulgarian Translators Association Award in 1991 and, along with his translations of Stephen King, the 2001 Graviton Award (the Bulgarian equivalent of the Nebula Award).
In 1999, Bulgarian fandom voted his novel "Десетият праведник" the Best Bulgarian SF Novel of the 1990s.
Уау! Бях прочел книгата преди да бъде добавена тук. Инициaтивата, която са подели издателите за преиздаване на книгите-игри на Колин Уолъмбъри (Любомир Николов) е впечатляваща, като се има предвид съотношението на търсене и предлагане на неговата литература. Класическа история и разказ - с на моменти комични и трагични ситуации. Определено всичко в тази книга е свежо - и изградения свят, и героите, и играта, която не е много трудна, но е логична и основана на взаимоотношенията с останалите персонажи и вниманието към детайла. Прекрасен Любо Николов в любимия ми историко-фентъзи жанр, който те оставя без дъх. Силно препоръчителна книга-игра.
Изчетох двете книги-игри на един дъх и се върнах в младостта си..
Хвърлям се веднага върху моето ревю на според мен на едни от най-класните книги-игри като литература, а и като игра. Диего де Алтасар е главният герой на приключението, дребен феодален лорд на измислено господарство в Испания. А тя, горката, се намира в един от най-трудните периоди от съществуването си (дори преди исторически да се роди държава с това име :lol: ) Докато четях първата книга имах усещане за препрочитане на "В името на розата" на Умберто Еко. Завързана история с разкриването на убийство, намиране на съкровище и въобще си лъхаше на средновековна западна (сиреч католическа) главоблъсканица. Парадоксално за книгите-игри на Колин Уолъмбъри, изборите в книгите-игри са много, логични са и развиват действието по разнообразен начин. Въпреки че има система от престиж, подобна на късните творения на Майкъл Майндкрайм, което пък предполага, че дори с грешен избор пак може относително лесно да се стигне успешно до края на книгите.
Първата от двете определено ми се стори по-добра като литература. И по-логична (който е започнал втората, ще види че има несъотвествие в дневника, което би вкарало играча в ступор как точно да нагласи достижението си от първата). Имаше както "съдбоносни" избори, така и по-маловажни, от които не всичко се бастисва. Докато втората книга е по.. семпла да го кажем, макар и с повече действие. Нарочно не влизам в подробности и говоря вяло за това какво са и какво не са двете томчета, защото наистина не видях някой да се е изказал по тях. А това си е престъпление. :side: