Няма страшно

by Ния Йотова, Богомил Димитров

Повечето от най-ранните ми семейни спомени са как майка ми и баща ми, седнали на кухненската маса, разказват забавни случки от живота си. Всички "истински случки", както ги наричаха те, бяха не просто смешни, но и пълни със само-ирония.

Затова като дете смятах, че самоиронията е качество, което всеки притежава. Пораствайки осъзнах, че всъщност самоиронията е изключително рядко срещана и започнах да ценя особено високо хора, които са я развили. Както и хора, които могат да се погледнат отстрани и да премерят себе си и околните с един аршин.

В този ред на мисли, в тази книга уважаемият читател може да намери извлечени от хрониките на семейните ми приключния, готови формули за следните жизненоважни ситуации:

• как да се лекува с чесън
• какво да избягва, когато обяснява на тийнейджърите си „що е то сексът“
• как да си осигури присъствие в списъка на поканените на VIP партита на Gucci в Сингапур
• как да оцелее сред наглите трафиканти на органи в Рио Де Жанейро
• как да си издейства безплатно посещение на музей в Ню Йорк
• как да оставят тлъст бакшиш със замах
• как да се държи по родителските групи във Вайбър
• кои са били секс-символите на софийската Бохемия от 70те
• как да не позволи да ви прередят нахалниците в болницата
• как да се оправя с нелогичното поведение на жена си, когато се вози в колата ви
•как да се пребори за вниманието на мъжа си, когато за него си съперничи не с друг, а с колата му

211 pages, Paperback

Published April 1, 2024

About the author

Като малка Ния вярва, че ще стане художник или писател. Днес работи в IT сферата и въпреки корпоративната среда, казва, че работата ѝ носи голямо удоволствие точно защото голяма част от нея е свързана с текст.

За „Лара“ – първия си роман, Ния черпи вдъхновение от собствения си живот. Подобно на своята героиня тя завършва образованието си в Сидни, Австралия, пътува много и в сърцето си се смята за гражданин на света.

Reviews

[Стефани Kalcheva · Rating 5 out of 5]

Една книга с две лица, две корици и двама автори - баща и дъщеря. Чела съм много истории на Nia Yotova в блога и фейсбука ѝ, забавлявала съм се и съм установила, че имаме сходно чувство за хумор, затова нямах колебания какво да очаквам, но въпреки това останах изненадана, защото не бях запозната как пише Богомил, всъщност доста известен в интернет, но аз не го бях чела. За мен той бе голямо откровение, със сълзи съм се смяла на някои моменти и няма да се свеня да призная, че направо го обикнах и ми се ще да го познавах. Историите и хумора му ми напомнят на моя дядо и се чувствах ужасно уютно и познато в разказите му. Съжалявам, че не е доживял да ги види отпечатани на хартия.
Ния, извинявай, че едва ли не те представих като "дъщерята на Богомил" 😃 Твоите смешки също са чудни, някои са толкова нелепи и абсурдни, че ако нямаше QR кодове, които водеха до снимков материал, сигурно нямаше да повярвам, че баш така е било! Както и на мен често ми казват - "е това само на теб може да се случи".
Обичам забавни семейства, обичам да се разказват случки, които може да са леко срамни и злепоставящи, но реално ужасно смешни, обичам непринуденост, лекота, да усещам откровеността на автора, затова и ми хареса хумористичния сборник "Няма страшно". Само един разказ има, който ме разплака, но докато си спомняме за нашите близки, докато те са живи в нашите разкази, може би наистина няма страшно.

[Emil Yotov · Rating 5 out of 5]

Разказите на Ния , все едно описват мен. Толкова са интересни и забавни, че нямам търпение да прочета и следващия, и следващия и така до края 🙂❤️

[Ния Йотова]

Откакто се помня съм "колекционирала" забавни семейни истории. За тях пазя отдадеността и страстта, с която други хора издирват информация за фамилната си хронология, за да създадат органиграма на семейното си дърво.

Може би търсейки информация за предците си, усилваме връзката със собствените си корени и възвръщаме вярата във възможностите си. Ако знаем, че имаме прапрадядо, участвал в Априлското въстание, например, този факт може да ни вдъхне смелост да бъдем по-смели и борбени в собствения си живот.
Уповаваме се на факта, че носим качествен ген.

Аз обаче, се вълнувам повече от нас самите, а не от предците ни. Какъвто и ген да ми е предаден, от мен зависи дали и как ще използвам качествата, които ми е дал. А в нашето съвремие, на хора с горе-долу добре устроен живот, много често основно предизвикателство е да не оставим битовизмите и сивото ежедневие да ни изпият живеца. Не че нямаме поводи за геройства – всяко едно излизане извън границите на зоната на комфорта ни може да се окачестви като такова. Но миговете в които сме във въпросната зона на комфорта са повече. А и не всяко излизане от въпросната зона е желана стъпка към постигане на по-добра версия на нас самите. Много пъти това е предизвикано просто от сконфузени ситуации, плод на недоразбиране и недообмисляне.

И се получава така, че при нас, в моето семейство, въпросните ситуации не само изобилстват, но и обикновено са нелепо-забавни. До степен, в която разказвайки ги, чувам - "това може да ти се случи само на теб".

Всъщност - не само на мен. Случва са и на майка ми, на баща ми, на съпруга ми и децата ми. Всеки от нас е генератор за такива случки. Като например - майка ми да каже на семеен приятел, че заради срещата с него си е сложила спирала. Човекът отсреща да се размисли дълбоко по два въпроса 1.дали баща ми е ок с това ( все пак са не само семейни приятели, но и кумове ) 2. за какво й е на майка ми на нейната възраст (70 г), да носи спирала. Диалогът продължава учудващо дълго, преди двете страни да установят, че използват две съвсем различни значения на думата „спирала“.

Затова винаги съм се чудела - дали такива ситуации се случват на всички семейства, но повечето просто не ги забелязват, или пък се притесняват да ги споделят?

Или просто ние сме един прецедент?

Според мен по-възможна е втората опция – като цяло в нашето общество не се чувстваме комфортно да споделяме компрометиращи за самите нас случки, колкото и забавни да са те.

И за да разбия малко стигмата около споделянето само на перфектни, идеални и неповторими моменти, започнах да пиша разкази относно въпросните случки, някои от които доста нелицеприятни на пръв поглед.

Докато ги преживявах умирах от срам ( като например, докато чаках гинекологът да се справи с една скилидка чесън, с която си бях наумила, че ще излекувам гъбичната си инфекция). Но пък колко ми беше забавно след това, а и знам колко много хора съм развеселила с тази си история. Смятам, че хуморът и себеиронията наистина могат да спасят света.

Защото всеки човек, подходил към себе си със себеирония, е осъзнал, че има кривици, и че светът не му е длъжен.

Въпросните разкази, както и разказите на баща ми, са публикувани в общата ни книга „Няма страшно“.

Темите на някои от разказите ни се припокриват – като например неизчерпаемата тема за взаимоотношенията „жена-кола“. Но гледната точка е различна.

Ежедневието ни е сиво, само когато ние го виждаме такова. Всъщност то е пълно с възможности да придобиваме нови умения, да развиваме личностни качества, да анализираме себе си и преоткриваме света – всичкото това, докато се забавляваме.

Някой път и на свой си гръб.

Ето това са искали да кажат авторите на „Няма страшно“.

[Магдалена Панчева · Rating 5 out of 5]

Ако търсите книга, която да ви разсмее (ама МНОГО), да ви накара да се чувствате добре, да ви даде кураж, да ви върне вярата в доброто и отношенията между хората и да ви убеди, че наистина "няма страшно", това е КнигаТА!! ❤️

[Monika Blidova · Rating 5 out of 5]

Имах щастието да се запозная с Ния покрай спорта – истинско удоволствие е да сме в един отбор! Когато разбрах, че пише, и то толкова увлекателно и с уникално чувство за хумор, веднага започнах да чета разказите ѝ в блога. Но книгата ѝ „Няма страшно“ ме остави наистина очарована – изчетох я с кориците още на първата ми отпуска на морето!
Историите са толкова живи, че се смях с глас на много моменти. А четенето на разказите, редувайки двамата, ми помогна да науча повече и за нейния баща, Богомил, чиито истории са пълни с топлина и безгрижен хумор – на моменти дори ме караха да се чувствам уютно и познато, сякаш слушам истории от близък човек.
Също така много ме впечатли идеята с QR кодовете в книгата – гениален начин читателят да бъде директно „вкаран“ в атмосферата на разказа. А в някои конфузни моменти дори изпитвах леко неудобство, толкова искрено и близко беше всичко.
Харесва ми самоиронията на Ния – това ѝ умение да се смее на себе си и на нелепиците в живота прави разказите ѝ още по-сладки и автентични.
За мен „Няма страшно“ е свежа и забавна книга, която неусетно те пренася в един свят, където всичко е малко по-леко, по-смешно и напомнящо, че винаги има място за усмивка.

[Eva · Rating 5 out of 5]

Вижте сега. За първи път чувствам, че си вра носа в чужд живот с позволение. И се хиля с позволение, и преразказвам, и препрочитам. Още няколко факта, свързани с прочита на „Няма страшно“:
- прочетох я за два дни;
- препрочетох я за още седмица;
- набелязах кои ще са следващите читатели на разкаците;
- надух главата на всички за това как искам приятели като Ния;
- надух собствената си глава, че искам да съм като Ния;
- написах цяяяяло дълго ревю в блога ми, което ви препоръчвам да прочетете ето тук - https://stormy-garden.blogspot.com/20...

[Anna Vancheva · Rating 5 out of 5]

Прекрасни разкази. Много се смях. Има ситуации, които на пръв поглед изглеждат безумно, но всички сме изживяли част от тях. Има какво да научиш, на какво да се посмееш, на какво да ти стане мъчно и да си поплачеш, а дори да ти стане носталгично.
Написани са толкова увлекателно, че не разбираш, кога свършва книгата и искаш още, и още, и още. Защото тя е едно малко забавно пътешествие по света и у нас.

[Svetla Stanilova · Rating 5 out of 5]

Страшно забавна книга.

[Eva Kirova · Rating 5 out of 5]

Прекрасни разкази! Аз ги четях редувайки двамата. Смях се с глас на много моменти и съжалявам, че няма още 100 побрани истории вътре.❤️