What do you think?
Rate this book
АДАБАНА
"АДАБАНА", е дебютната стихосбирка на Анна Добрева. И първа част от поетичната колекция "ЦВЕТЯТА, КОИТО БЯХ".
Тя е дръзка, нова и обаятелна със своята смесица от модернизъм и класика в речта. На места, дори прекалено честна и човешка, книгата ще Ви накара да се почувствате така все едно разговаряте със стар другар; със самите себе си – каквито сте били и онези, които никога няма да бъдете отново.
В кървавите цветове на "АДАБАНА", всеки може да открие своите собствени рани. А в краят ѝ – се крие началото.
Тя е дръзка, нова и обаятелна със своята смесица от модернизъм и класика в речта. На места, дори прекалено честна и човешка, книгата ще Ви накара да се почувствате така все едно разговаряте със стар другар; със самите себе си – каквито сте били и онези, които никога няма да бъдете отново.
В кървавите цветове на "АДАБАНА", всеки може да открие своите собствени рани. А в краят ѝ – се крие началото.
100 pages, Paperback
Published March 17, 2024
About the author
Анна Добрева
1 book1 follower• винаги твърде близо да направя
нещо, за което би трябвало да се разкая •
нещо, за което би трябвало да се разкая •
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
March 28, 2024
Ще започна ревюто си като ви издам една тайна – аз рядко се впечатлявам от поезия.
АДАБАНА обаче надхвърли всичките ми очаквания. Поемите успяха да ме докоснат, накараха ме да почувствам хиляди емоции наведнъж. Авторката умело си служи с думите, ползва ги като оръжие, но в същото време са като топла прегръдка за всеки, който може да се припознае в тях. Успях да усетя смисъла на всяка поема, както със сърцето, така и с душата си. Но най-вече успях да се вдъхновя.
Омагьосана съм. Сякаш между страниците е скрито заклинание, с което да не мога да спра да мисля за поемите.
Според Гугъл „адабана“ е метафора за нещо, което не успява да достигне пълния си потенциал. Това по никакъв начин не се отнася за творчеството на Анна Добрева. Всяка поема е красива по свой начин, досущ като градина с цветя. Вложените емоции във всяка дума, във всяка рима... просто няма как да увехнат. След всяка една си казвах „Не, ето тази ми е любима“, а после идваше следващата и следващата и накрая не мога да посоча фаворит.
АДАБАНА не е книга, която четеш веднъж и после оставяш при другите прочетени да събира прах. Това е колекция, към която винаги можеш да се върнеш и да я почувстваш, колкото и време да е минало от последния път, в който си разгърнал страниците.
След като я прочетох, а после се върнах да прочета някои поеми още веднъж, мога да кажа, че в най-безпомощните, лишени от светлина дни, ще вдъхвам прелестта на АДАБАНА и ще мога да се чувствам спасена.
И като за финал не мога да не споделя цитата, с който се свързах още от самото начало:
“не търсих да е битка любовта,
ала щом стреля първи
отвръщам ти честно с война.”
АДАБАНА обаче надхвърли всичките ми очаквания. Поемите успяха да ме докоснат, накараха ме да почувствам хиляди емоции наведнъж. Авторката умело си служи с думите, ползва ги като оръжие, но в същото време са като топла прегръдка за всеки, който може да се припознае в тях. Успях да усетя смисъла на всяка поема, както със сърцето, така и с душата си. Но най-вече успях да се вдъхновя.
Омагьосана съм. Сякаш между страниците е скрито заклинание, с което да не мога да спра да мисля за поемите.
Според Гугъл „адабана“ е метафора за нещо, което не успява да достигне пълния си потенциал. Това по никакъв начин не се отнася за творчеството на Анна Добрева. Всяка поема е красива по свой начин, досущ като градина с цветя. Вложените емоции във всяка дума, във всяка рима... просто няма как да увехнат. След всяка една си казвах „Не, ето тази ми е любима“, а после идваше следващата и следващата и накрая не мога да посоча фаворит.
АДАБАНА не е книга, която четеш веднъж и после оставяш при другите прочетени да събира прах. Това е колекция, към която винаги можеш да се върнеш и да я почувстваш, колкото и време да е минало от последния път, в който си разгърнал страниците.
След като я прочетох, а после се върнах да прочета някои поеми още веднъж, мога да кажа, че в най-безпомощните, лишени от светлина дни, ще вдъхвам прелестта на АДАБАНА и ще мога да се чувствам спасена.
И като за финал не мога да не споделя цитата, с който се свързах още от самото начало:
“не търсих да е битка любовта,
ала щом стреля първи
отвръщам ти честно с война.”
Displaying 1 of 1 review