Лотос

by Petja Heinrich, Яна Левиева (оформление)

Поезията на Петя Хайнрих е експериментална,
чувствителна и философска. Кара те да се
замислиш над нея като над математическо
уравнение. И поддържа страстта ти, докато я
решаваш. Тя има много варианти и незавършен
край.

32 pages, Paperback

First published February 1, 2014

About the author

Петя Хайнрих, родена през 1973 година в град София е поет, преводач от немски и литературен редактор, създател и двигател на литературните списания Но поезия и Текстил (LST). Автор на книги с поезия, фрагменти и пътни бележки.

Reviews

[Emilia Mirazchiyska · Rating 5 out of 5]

Това е книга, чието четене е приятно и занимателно, чиято цялост е поделена между автор и читател. Книга, в чието подреждане /съставяне читателят е гост, поканен е, се чувства желан гост, това приближава този „Лотос“ към читателя, спечелва го още с първите страници, в които той се натъква на бележките със звездички. Тази книга играе със своята незавършеност, като приканва читателя да я завърши по своему. Да реши примерно къде на стр. 9 при басейна на Салвадор Дали да подпъхне онова парче за къщата на доктор Желание. Читателят има пълната свобода да си мисли каквото поиска за лотоса на Сафо и за гривната на Сафо, да си ги представя или не. Това е книга, която ще те привлече и заобича, ще поиска от теб да участваш в съ-творяването й и може би ще затвърди у теб желанието ти също да твориш или да наречеш нещо си гривната на Сафо… „Лотос“ е полезна книга за всеки, който в една ли друга форма се занимава с творчество. И трябва да кажа, че в тази покана за творчество, не само за прочит, авторът Петя Хайнрих съвсем не виси над главата на своя читател. Тя по-скоро казва това:
„Хвърляш семена / и им обръщаш гръб“
От друга страна „Лотос“ е книга, чийто диапазон на поетическа словесност се простира от Бодлер („лицемерен читателю, мой подобен, мой брат“, но не очаквайте да откриете със звездичка как Т.С.Елиът цитира точно това на Бодлер) до Джон Ашбъри, чието присъствие в книгата изглежда случайно. Това е поезия, която разчита читателя и поезия, която разчита читателят да може да чете защото освен, че изкарва холографски изображения тя разказва истории: историята на езика, историята на Египет, историята на винила, на кецовете, на Ангел от Сливен, на Сингапурските авиолинии, на Нептун, историята със смеха на Сафо и историята на една среща със Симон дьо Бовоар, на която човек, ако не е присъствал, не може да разбере (тук лично на мен ми липсваше едно парче със звездичка, което да разгърне малко от контекста на тази среща, която Петя Хайнрих беше разказала другаде).

[Misho Todorov · Rating 5 out of 5]

Пътувам със Сингапурските авиолинии в компанията на Петя Хайнрих, слушаме Боб Дилън точно тази песен Wtatever colors you have in your mind, дъжд, дъжд, джъд... джъд-джъд джъд-джъд джъд джъд джъъъд - така е превела Ms Heinrich в бележка под линия стихове от песента на Боб Дилън на български... Държа нейния бледо лилав "Лотос" в ръка и пътувам в езика чрез него. Води ме в едно ожънато поле, през него се гонят два заека, в края на стиха напрягам сетивата си - "не вярвам на очите си /мисля, че едното е лисица" - завършва това стихотворение Ms Heinrich, после все така заедно след един "Ураган", "когато всичко поутихна/ открихме в разрушенията/ кухина с гнездо/ на оси" и въпреки че "никоя не ужили никого" аз си спомних за онова гнездо на оси от The Shining на Стивън Кинг и се смутих от това стихотворение, което ми стана любимо в цялата книга. Ще цитирам финала му преди сега да продължа.

от кухото се носеше жълтото жужене
усилено и изкривено по
неведомите пътища на звука

да поговорим за акустиката и изкуството
щом няма за какво да се захванем тука

звукът е въздушна скулптура
понякога езикът с боязливо опипване повтаря
извивките на нейното нетрайно трайно тяло
езикът не знае - доволен език

Определено изненадващ "Лотос", който се открива с мото от Джон Ленън - My mind can feel, преведено на български "Разумът ми чувства", а долу - бележка със звездичка "вероятно ще сложа друго мото". (Не, скачам аз в началото - не съм съгласен да се сменя!) Да вървим през Египет към Сафо, розовопръстата Сафо разтваря своя лотос (това си го измислям защото Петя Хайнрих по Омировски ни подвежда, но аз не й оставам длъжен), напевите на всички птици (и някой си Алкман, който сега няма да търся в "Гугъл", защото тъкмо се зачетох в това древноегипетско (стихотворение?), а после чуваме неистовия смях на Сафо (чак пък "жив неистов смях"?), отиваме на среща със Сафо, която тук започва, но продължава в други книги (той и Катул ни води на среща със Сафо, помните, нали?) Тук срещаме лотоса на Сафо, гривната на Сафо, Сафо е гнездо на оси... (Гледай ти!), "Лотосът е гнездо на оси", (вероятно, мога да си го представя). Накрая виждаме гърба на Симон дьо Бовоар и накрая ще кажа ("В скоби"), че коси от лапис лазули може и да звучи добре, но става дума за лазурит.

[Bozhidar · Rating 5 out of 5]

"Лотос" или позната/непозната поезия на Петя Хайнрих. Лотосът е голям кич/ по думите на авторката/,но както обичайно се случва в нейната поезия между заиграванията с думите и цветовете проблясват дълбоководните риби на мъдростта. Впрочем тази книга е и по-различна не само защото има множество препратки към античността, а може би ,защото е намерен лоста, с който може да се вдигне земята. Остава "семето на красотата".