Владислав Христов обича героите си дори когато е трудно да изпита към тях само обич. Описва ги по най-красноречив начин, за да разберем и човешката им природа, и невъзможността им да се държат по друг начин, притиснати от независещите от тях обстоятелства. Оптимизмът понякога е също толкова абсурден, както и ситуациите, в които се намират. Неговите фейлетони са плътна и релефна картина на днешния български живот.
Палми Ранчев
Похвално е, че във времето на реалити шоуто и виртуалните хуморески Владислав Христов залага на сатиричната проза. Фейлетонът е сред нормализиращите жанрове в литературата, защото поставя идеи, ценности и хора на реалните им места. Текстовете в тази книга са именно такива – калейдоскоп от житейски моменти, в които смешното не е самоцел, а средство да приемем горчивите истини за себе си с усмивка.
Петър Краевски
Познавам Владислав Христов и като фотограф, при това добър, което личи от тези текстове. Те са като умело композирани снимки, в които общият план е плътен и има акцент, осмислящ това занимание – и правенето на снимката, и разглеждането ѝ. В историите на Владислав откриваме онова непоказано, което те кара да се превърнеш от читател в съавтор.
Владислав Христов (р. 1976, Шумен) има многобройни публикации в периодичния литературен печат. През 2010 г. излиза дебютната му книга с кратки прози „Снимки на деца“. Носител е на първа награда от конкурса за кратка проза на LiterNet (2007) и на първа награда от Третия национален конкурс за хайку (2010). Член е на Тhe Haiku Foundation. Негови хайку са публикувани в издания като Simply Haiku, Sketchbook, The Heron's Nest, Мodern Haiku, The Mainichi Daily News и много други, част са от международни хайку антологии и сборници. През 2010 г. влиза в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Инициатор е на първия национален конкурс за фото-хайга „Сезони“ и на благотворителния проект „Оризови полета – фотографии и хайку“ за подпомагане на пострадалите от земетресението в Япония през март 2011 г.