"Бокс. Някакви се качват на ринга, почват да се "млатят" и побеждава този, който издържа повече на бой. Такава е като че ли масовата представа за този спорт. И като всяка масова представа, тя също е погрешна. Защото боксът – това е талант, техника, усилна работа. Научаваме го от най-новия сборник с разкази на Палми Ранчев - "Боксьори и случайни минувачи". Боксът всъщност се оказва като литературата, защото и тя е талант, техника и усилна работа. Тези две уж несъвместими неща са се съвместили в неговата личност, за да дадат една сплав, която хем е мъжкарска, хем сантиментална, хем е недодялана, хем нежна, хем е непохватна, хем всеотдайна... Героите танцуват върху ринга на живота, за да ни покажат, че когато човекът е човек, няма значение дали е с боксови ръкавици или не – той винаги ще остане човек. И в това е страстта на тези живи разкази на Палми Ранчев – в тяхната сурова човечност. Прочетете ги, защото освен че ще ви вдъхновят, ще ви направят и по-силни. Човешки по-силни..." Митко Новков
Палми Ранчев е роден в София. Завършва Национална спортна академия "В. Левски" в родния си град. Пише поезия, разкази и романи. Бил е боксьор, треньор, собственик на кафене и игрална зала, директор на вестник, сценарист, телевизионен водещ и безработен. Със сигурност може да прибави още няколко начина (да речем десетина), с които си е изкарвал прехраната. Автор е на стихосбирките: "Шапката на скитника", "Манхатън, почти събитие", "Парцаливо знаме", "Хотелска стая", "Среднощен човек: биографии", "Любовник на самотни улици и запустели къщи" (2004) и "Такова синьо: видимо и скрито" (2007), на сборниците с разкази "Анонимни снайперисти" (2006) и "Малко късмет за по-късно" (2007), както и на три романа, последният от които е "Анонимни снайперисти" (2006). Носител е на няколко литературни награди. Негови разкази и стихове са превеждани на английски, френски, полски, унгарски, турски, сръбски, гръцки и други езици. Предстои разказите му от "Аматьори и професионалисти" да излязат на испански.
Боксьорски разкази. Кратки, ясни, силни и стегнати. От Палми Ранчев - шампион и треньор по бокс, известно име в тези среди. И още - писател, прехвърлил шейсетте. Автор на близо двайсетина книги: стихосбирки, романи и сборници с разкази. Солидна биография, която може да се възприеме като залог за качество.
Сред разказите, които харесах най-много са "Защо не ме удари", "Хиляда долара", "Мишо Лявото кроше", "Без пропуски", "Семинариста", "Ляв прав", "Палецът на бога", "Кенгурско кроше", "Усмивката", "Аматьори и професионалисти", "Какъвто вече съм", "Бой със сянка", "Разминаване"... Всъщност, не мога да кажа, че съм попадал на разказ, който да не ми е харесал.
Този сборник ме накара с удоволствие да си припомня любими филми за бокс като "Дигстаун" (Джеймс Уудс, Луис Госет Джуниър, Оливър Плат, Хедър Греъм) и "Фаворитът" (Уесли Снайпс, Винг Реймс, Майкъл Рукър). Трябва да си ги пусна да ги изгледам отново.
До известна степен възприемах разказите не просто писани от боксьор, като човек, за който боксът е най-важното нещо в живота. Всичките му герои бяха такива - нищо друго не е над бокса. Но тези разкази те карат да се чувстваш там - на ринга, в тренировъчната зала, усещаш светлините, рева на тълпата, миризмата на пот. Понякога кървиш, понякога примираш от болка. Понякога реферът вдига победоносно ръката ти, понякога ти брои, а ти си паднал по гръб и не можеш да станеш. Силна литература.
"Боксьори и случайни минувачи" до известна степен може да се възприеме още и като учебник. Да, не се смейте. Аз лично от книгата научих много неща за бокса и по-важно: за характерите на боксьорите и отношенията помежду им. Това съвсем не са някакви тъпанари, които излизат на ринга и се млатят там, че да спечелят едни пари и едни медали. Изобщо не е така.
Това са хора, които се отдават изцяло на един спорт - дават на него всичко, дават живота си и този спорт им отвръща със същото. Понякога. Хора, които познават и вкуса на загубата, и фанфарите на победата. Някои спортсмени докрай, други дишат бокса до последния си дъх, трети стават бизнесмени, четвърти престъпници. Едни възпитани и учтиви, други нагли и арогантни. Но всичките без съмнение интересни.
Литература, която не блести с ярки сравнения, метафори, хиперболи, изчанчен речник и помпозност, или пък с грандиозни описания и сложни интриги. Но е литература, която блести с изчистен стил, човешки истории и силен, мощен заряд. Това са разкази, които не е необходимо да те лъжат. Това са съвсем реални събития, сякаш случили се днес или вчера.
Кой не е чел “Къс месо”, “Играта”, “Първобитният звяр” на великия Джек Лондон? Четени, препрочитани, преживявани. С неизбежните спомени за тях отворих сборника “Боксьори и случайни минувачи” на Палми Ранчев – и попаднах сред поредица от рундове-разкази, във всеки от които животът размахва тежки юмруци, времето се изнизва неусетно, а играчите често понасят смазващи удари – и рядко успяват да ги върнат, освен в спомените си за по-добри, по-достойни времена.
„Боксьори и случайни минувачи“ е най-реалистичният сборник с разкази, който съм чела досега. От начина, по който говорят героите, до различните аспекти на бокса, историите на Палми Ранчев звучат изключително натурално. Авторът пише стегнато, точно и ударно и успява умело да задържи вниманието ти. Усещането ми беше за творби, в които всяка дума си е на мястото – нищо претрупано, нищо излишно, нищо недоизпипано. Ако трябва да посоча някакъв недостатък, то е, че в един момент мотивите в разказите започнаха да се припокриват, поне при мен се получи този ефект на сливане на герои и случки.