Вечночервено

by Ева Гочева

Ева Гочева е родена в Бургас. Завършва руска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Нейни стихотворения са носители на награди и са публикувани в редица печатни и онлайн издания. Ева е лауреат на националната награда за дебютна литература „Южна пролет“, 2022 г. с книгата си „Съвсем друга история“, която същата година е номинирана и за литературни награди „Перото“. "Вечночервено" е втората й книга.

„Вечночервено“ е летопис за крайната епоха на сърцето, доведено до своите предели, които то трябва да прекрачи, за да изпълни тялото на една остудяваща вселена. Книгата надгражда стилистично и езиково „Съвсем друга история“, разгръщайки мощта и тематиките си извън личността. С безстрашна болезненост Ева ни води до момента на някаква истина, за която може да се окаже, че не сме подготвени. Въпреки това нейното сияние във вечночервено ни привлича непоносимо."
Георги Гаврилов

56 pages

Published December 1, 2023

Reviews

[Мартин Кръстев · Rating 4 out of 5]

деликатна и нежна книга. и именно в чупливостта на тази поезия е и силата ѝ.

“тридесет и две минути
наблюдавах розовия храст на терасата:
нюансите на зеленото и червеното
бодлите около които се въртят
крилати дервиши

тридесет и две минути
живях в епохата на сърцето
в която то е най-великото откритие

на тридесет и третата пo радиото съобщиха
че в зоопарка в Тенеси се е родил жираф без петна

животно без камуфлаж в дивата природа
може би така еволюират видовете зад решетки

а може би епохата на сърцето наистина предстои
и на тридесет и третата минута
един жираф я предсказа”

[Antoniya Atanasova · Rating 5 out of 5]

Колко фина книга, а колко много е побрала в себе си!
Ева гочева пише така както обичам да чета – деликатно, но мощно, минималистично, но заковаващо и е толкова красиво, и е толкова месеста плътта на думите ѝ.
Вечновервено е като вечнозелено, но цветът е друг.
Първо си помислих за устните ѝ.
После за кръв, колко клиширано.
Сетне спрях да си мисля, защото това заглавие е каквото е.
Вечночервено има най-милото посвещение.
Така започва, с посещение.
После навлизам с плахи стъпки.
Обичам колко е нежно и все пак темите не са никак розови.
Ева, обаче, съумява да пише така, че да каже важното, без да е тежка, макабрена, би казал някой, с лекота и гранатомед; със снежнобели ангелски криле и с кални черни кубинки.
Хубаво е да разбираш темите, които авторът предлага.
Всъщност няма как да не разбираш или поне да не искаш да разбереш темите, които Ева предлага – несигурността на този бомбардиран свят; липсите и любовта; неспокойството в душата на мирните граждани; изключителната образност – и дервишите ѝ, и жирафчето, апокалипсиса, Ева е Чувствителният разказвач; светът е мъртъв лунапарк, въртележките в гърдите, които работят в нечии гърди; старостта като забава; дечицата, о, дечицата, ангелите; тези, които имат нужда да им напомним, че има достойнство и обич.
Ще спра, не водя каталог на темите, а и не бих могла. Те се вият, гънат, ту подават, ту само ги усещаш.
"Вечночервено" за мен е литературно попадение, събитие.
Тази книга ще бъде обожавана, награждавана, преобразяваща.
Честните и истински книги заслуважат това.

[Александър К. · Rating 5 out of 5]

Светът е мъртъв лунапарк в слънчевия сплит на късния следобед. Кръвта е винено червена като рана от войната, но надеждата е жива в очите, сърцето и морето. Изпий тази книга.