Късмет

by Raymond Carver, Реймънд Карвър, Цветанка Еленкова (Translator)

"Книга с поезията на Реймънд Карвър излиза за първи път на български. Антологията "Късмет" съдържа шейсет стихотворения, избрани от четирите му стихосбирки, последната, публикувана година след неговата смърт - стихотворения, белязани с изострена чувственост към света, с необичайна способност да превръща голямото чувство в дискретен момент, и с един глас на наративна интимност и безрезевна симпатия.
Известен със свойте разкази, Реймънд Карвър е смятал себе си преди всичко за поет."

96 pages, Paperback

First published January 1, 2008

About the author

Carver was born into a poverty-stricken family at the tail-end of the Depression. He married at 19, started a series of menial jobs and his own career of 'full-time drinking as a serious pursuit', a career that would eventually kill him. Constantly struggling to support his wife and family, Carver enrolled in a writing programme under author John Gardner in 1958. He saw this opportunity as a turning point.

Rejecting the more experimental fiction of the 60s and 70s, he pioneered a precisionist realism reinventing the American short story during the eighties, heading the line of so-called 'dirty realists' or 'K-mart realists'. Set in trailer parks and shopping malls, they are stories of banal lives that turn on a seemingly insignificant detail. Carver writes with meticulous economy, suddenly bringing a life into focus in a similar way to the paintings of Edward Hopper. As well as being a master of the short story, he was an accomplished poet publishing several highly acclaimed volumes.

After the 'line of demarcation' in Carver's life - 2 June 1977, the day he stopped drinking - his stories become increasingly more redemptive and expansive. Alcohol had eventually shattered his health, his work and his family - his first marriage effectively ending in 1978. He finally married his long-term parter Tess Gallagher (they met ten years earlier at a writers' conference in Dallas) in Reno, Nevada, less than two months before he eventually lost his fight with cancer.

Reviews

[Neva · Rating 2 out of 5]

Намерението на Смол стейшън прес да запознаят българските читатели с поезията на Карвър е прекрасно.

Подборката от стихотворения не смея да коментирам, защото не познавам четирите книги, от които са взети, но общо взето ми се струва, че е изчерпателна. Предговорът е необходим, защото материята е във висша степен автобиографична и няма да се разбере, без човек да е наясно какво се е случвало на Карвър през различните етапи от живота му (в този смисъл бих се радвала на по-дълго и подробно въведение).

Корицата на Яна Левиева е красива, качеството на книжното тяло - отлично.

Двете звезди са от уважение към по-горното и Карвър, както и от благодарност, че книгата ме принуди да го чета в оригинал онлайн.

* * *
Количеството деепричастия в стихосбирката (от тях е първото ми раздразнение) е гигантско и нетърпимо за мен (тази спъната концептуално и фонетично глаголна форма, която няма лице, число, наклонение, време и залог - тоест ВСИЧКИ глаголни категории - по моите критерии изобщо няма място в стихотворения или елегантна, висока проза), да не говорим, че на куп места са употребени грешно.

Пример от предговора: "Среща поетесата Тес Галахър, сродна душа, която го връща към себе си, преминавайки в един плодовит период от живота и постигайки международно признание." Това на български значи, че ТГ го е върнала към собствената си личност (ТГ) и пак тя е преминала и постигнала. Намерението, както се догаждам от контекста, е да се каже, че благодарение на нея (ТГ) той (РК) се е върнал към себе си (РК) и е преминал и постигнал. Ако книгата не беше без редактор, тези насилия над езика щяха да са отстранени, вярвам, но в настоящия й вид са неприемливо много.

Това, пак от едва двустраничния, но на места лошо оплетен в себе си предговор, също не е български: "Последната книга, "Нова пътека до водопада", е удивително свидетелство на човек, който знае, че му предстои пътуване, и даже благодари на доктора "по навик", поставил му диагнозата рак."

Като казвам "лошо оплетен в себе си" предговор и "нетърпим брой" (при това зле използвани) деепричастия, ето още: една от темите на РК е "белязаната риба, държейки се срещу течението"... друга - "първите сексуални преживявания, виждайки разрушителността на собствените си действия и опитвайки да разубеди приятелите си". И не, не аз изтървавам глагола - тук деепричастията са закачени за съществителни.

Сега, когато мина през такъв предговор, влизам с недоверие в авторовия текст. И почвам да се заглеждам. И да откривам неща, които ме смущават.

Ще взема стихотворението "Късмет". То започва така.

I was nine years old.
I had been around liquor
all my life.
Какво разбирам:
целия си деветгодишен живот съм изкарал недалеч от алкохолни пАри (във вземане-даване с алкохола).
Какво чета в стихосбирката на български:
"Целият ми живот се въртеше
около пиенето."

Sometimes you'd pretend
to pass out so the girls
could examine you.
They'd put their hands
down your pants while
you lay there trying
not to laugh, or else
they would lean back,
close their eyes, and
let you feel them all over.
Какво разбирам:
(в минало време, понеже описва повтарящи се събития от детството си) понякога някой се преструваше, че е в несвяст, та момичетата да почнат да го "преглеждат" (както преглежда доктор) - те си пъхаха ръцете в панталоните на "припадналия", който лежеше и се мъчеше да не се разхили, в други случаи обаче се излягаха, затваряха очи и позволяваха тях да ги опипат.
Какво чета:
"Понякога се правиш
на припаднал, за да те изпитват
момичетата.
Слагаха ръцете си
под панталона ти, докато
лежиш, опитвайки се
да не се смееш, или пък
лягаха по гръб,
затваряха очи и
даваха да ги усетиш навсякъде."

I slept all night in the fort
with my best friend.
We kissed on the lips
and touched each other.
Какво разбирам: РК е изкарал цяла нощ извън къщи (не съм сигурна какво е това укрепление, но нямам време да се ровя из биографията му) с най-добрата си приятелка и двамата са се целували и опипвали взаимно.
Какво чета:
"Останах цяла нощ на форта
с най-добрия ми приятел.
Целувахме се по устните
и се докосвахме."

Не знам, търсих онлайн нещо, което да ми подскаже, че макар за малко в детството си РК е имал хомосексуално влечение, но не намерих. И не мога да се отърся от впечатлението, че изборът на думата "приятел" вместо "приятелка" не е щателно проучен, а машинален.

Това са само три от спъванията ми в само едно от 60-те стихотворения. Да, смущаващите Карвърови картини и персонажи прозират отдолу и да, ако се насиля да не си задавам въпроси през няколко реда, мога дори да усетя атмосферата на особения му живот. Но да се отпусна, да се насладя и да се впечатля, както когато го чета на английски, не мога.

Цената (15 лева) в крайна сметка е твърде висока за този резултат.

* * *
Ето накрая една много малка (5%), но показателна, струва ми се, подборка от причини за недоволство (из останалите стихотворения) - понеже е по-бързо, тук споменавам само ситни непроверени и буквални неща, но голямата ми драма си остава генералната невъзможност да повярвам във верността и елегантността на тези текстове на български.

- I coolly crack the egg of a fine Leghorn chicken.
- "Счупвам хладно яйцето на добро ливорнско пиле". --- Без да се спирам на "хладно" и на "добро": легхорн се казва и на български (даже легхорна), а при нас яйца снасят кокошките, не пилетата. (Vs. на английски, където чикънс спокойно се употребява за съвкупността от кокошките във фермата например.)

- They used belly-reels...
- "Те ползваха стомашно влакно..." --- ами не, това са рибари и ползват особен вид макара за навиване на кордата, която се закачва на кръста.

- I’ve lost my sense of smell
- "Изгубил съм усета си за мирис" --- обоняние

- There’s a sense
that I’ve lost – not everything,
not everything, but far too much.
A part of my life forever.
I like hominy.
- "Едно усещане,
че съм изгубил - не всичко,
не всичко, но далеч повече. --- (все пак) твърде много
Част от живота ми завинаги.
Като качамак." --- Обичам качамак...

- I almost forgot
to say something about the source! (говори за ручей)
...
But the big streams have my heart too.
- "Почти забравих да кажа за източника!" --- извор
...
Но и големите притоци имат сърцето ми. --- са ми присърце, и тях обичам

-I lost the grocery money
to a stranger.
-"Загубих парите за ядене
от някакъв непознат." ---не може на български така - те играят на покер и някакъв непознат спечелва от РК всичките му пари за пазар.

-Got used to darkness and it's crooked ways.
-"Привикнах с тъмнината и кривите й пътища" ---мрака (лъжата и непочтеността) като обратното на светлината... и неговите нечестни, даже нечестиви похвати (защото в това стихотворение има сделка със змията/дявола vs. Исус...)

-Happiness. It comes on
unexpectedly. And goes beyond, really,
any early morning talk about it.
--- Какво разбирам: щастието се появява неочаквано и далеч надхвърля, ама наистина, каквито и да било приказки по свой адрес призори (стихотворението е за две малки вестникарчета, които се задават по улицата, когато още не се е съмнало... и РК първо ги "обсъжда" в главата си)
- Какво чета:
"Щастие. То приближава
неусетно. И се отдалечава, наистина,
с някакъв ранносутрешен разговор за него."

- I saw firsthand
what frustration can do to a man.
Make him weep, make him throw his fist
through a wall. Set him to dreaming
of the house that's his
at the end of the long road. A house
filled with music, ease, and generosity.
A house that hasn't been lived in yet.
--- Какво разбирам:
Видях със собствените си очи докъде може да докара неудовлетворението един мъж (в стихотворението тези неща, които следват, ги правят мъже): да го накара да ридае или да забие юмрук в стената, или да мечтае за къща в края на дълъг път. Къща, пълна с музика, покой и щедрост. Къща, която още никой не е обитавал.
- Какво чета:
"Видях от пръв поглед
какво прави безсилието с човек.
Кара го да ридае, кара го да запрати юмрук
в стената. Оставя го да мечтае,
за къща, която е негова
в края на дългия път. Къща,
пълна с музика, спокойствие и благородство.
Къща, в която не бе живял още."

+ "Да кажеш, че ти липсвах", "блъскаха по вратата в аларма", "стик за бейзбол", "опитах вратата", "болката, която бях причинил някога назад", "сезоните се въртят" (seasons turning), "ловувахме патици" (grouse - тетреви/диви кокошки), "петдесет стъпки" (fifty feet - 15 метра)...

Хайде, стига толкова.

[Petya Kokudeva · Rating 4 out of 5]

Това е "Късмет"-ът, с който влязох в 2014. Едва ли някога ще успея да проумея как точно се отваря такава бездна между личността и творчеството на един човек (при толкова много на брой автори я има тази бездна!). И как е възможно един човек, който се е държал така зле със семейството и децата си! (те не са искали да го погледнат), да пише така деликатно, като прегръдка. Вероятно наистина познава от опит житейските нюанси, та успява да ги спои в ��дни стихотворения по мъжки нежни, безизходни, но пък горчиво оптимистични (не, при него това не е оксиморон).

Единственото, което ми сенчеше тук-таме, бе усещането за "твърде американска" поезия на места (малко по-обяснителна, прозаична, хашлашка), но това е... бълха ме ухапала.:)

[Dessislava · Rating 3 out of 5]

Давам три звезди, защото това е Реймънд Карвър. Ако беше чужда автобиографична поезия, нямаше да е и толкова. Предпочитам разказите му.

[Tsvetanka Elenkova · Rating 5 out of 5]

В отговор на хулната статия на Нева Мичева в Гуудрийдс срещу превода ми на Карвър

Аз, която съм обикновен поет и преводач и поназнайвам нещо от богословие тези дни бях изправена пред следната дилема – дали да отговоря на безпрецедентно арогантната публикация на горепосочената „заклета” преводачка в Гуудрийдс, публикувана през далечната 2014 г. или да замълча етично, както през цялото това време, макар да узнах за нея едва миналата година. Авторката на материала е блокирала възможността ми да напиша коментар под нея и затова се задължавам да го публикувам като отделно ревю. Причината да стои пред мен тази дилема бе, че от една страна в момента превеждам книгата на Джонатан Дън върху езика, инспирирана от заглавието на италианеца Карло Ровели, преведен от същата Нева Мичева като „Седем кратки беседи по физика” (Жанет 45, 2017) и с което трябва да се съобразя, дори да не ми се иска (тъй като всъщност става дума за уроци, а не беседи, както е и в английския превод, който се е придържал към италианското заглавие), и от друга страна, преди два дни гледах прекрасния украински филм за манастира Дохиар, в който игуменът Григорий започва разговора с мъдростта, че няма по-голяма радост и по-голям дял в царството небесно от това да те хулят и да премълчаваш търпеливо. И все пак събрах и аз малко смелост и се реших не заради себе си, но заради една достойна книга, която чувствам като дете и заради името на нашето издателство, което също ни е рожба, да напиша няколко реда.
Нева Мичева започва своята критика към моя превод с прекалено честата употреба от мен на деепричастната форма -йки, която изобилства в английския. Чувала съм подобна забележка и от други редактори, които дори са се оправдавали с това, че е русизъм и че е по-добре да бъде заместена с причастието, завършващо на – ащ/-ящ, но на мен лично първото винаги ми е харесвало повече, заради звучността и полегатостта, която придава на изказа. Разбира се, там, където може да бъде заместено с относително местоимение, а не повтаряно, е за предпочитане.
След това преводачката се спира подробно на едно или няколко стихотворения от Карвър като прави забележки, които отговарят на нейния подход към превода и който тя смята с известно чувство на гордост (затова сигурно й помагат множеството награди, които е получавала!) за по-правилен. И ме обвинява едва ли не, че не знам езика и съм ползвала гугъл транслейт (или може би нейната клика от приятели бяха писали нещо такова като коментар след текста й, техните коментари обаче са позволени!). Ще дам пример само с четири: Защо съм превела „Целият ми живот се въртеше около пиенето”, а не „Целия си деветгодишен живот съм изкарал недалеч от алкохолни пАри (във вземане-даване с алкохола)”, защо съм превела „Счупвам хладно яйцето на добро ливорнско пиле”, а не „кокошка”, защо съм превела „Къща, в която не бе живял още”, а не „Къща, която още никой не е обитавал”, както е в оригинала, защо съм превела „Понякога се правиш на припаднал, за да те изпитват момичетата”, а не „Понякога се правиш на припаднал, за да те преглеждат момичетата” (това ще оставя без коментар!).
По първото – за мен кратката форма – „целият ми живот се въртеше около пиенето” е далеч по-подходяща отколкото обяснителното „да имаш вземане-даване с алкохола”, както може да се каже също - целият ми живот се въртеше около жените.
По второто защо пиша пиле, когато пилетата не снасят яйца, а не съм употребила кокошка. В случая думата пиле може да се използва нарицателно за всяко хвъркато животно, а не само в смисъл на млада птица. И ми се е сторило вероятно по-подходящо за сланга на Карвър, така както аз съм усетила автора.
По третото, защо съм избрала да напиша „къща, в която не бе живял още”, вместо буквалното „къща, която още никой не е обитавал”. Ами от първите ми опити на преводач, когато работих за култовото списание „Ах, Мария” през 90-те и през преводаческата школа на съпруга ми Джонатан Дън, който е превел над 70 книги от галисийски, каталонски, испански и български и е публикувал за големи английски издателства като Пенгуин Рандом Хаус и Шиърсмън Буукс, се научих, че когато превеждаш, нещата преминават през теб (в този смисъл всички малко или много сме преводачи!) и изговаряйки ги на листа ги правиш свои. Не е греховно дори да измениш автора малко, както ручеят, когато преминава през различна почва приема различен вкус и цвят. Джонатан, например, превеждайки моето стихотворение от „Увеличение четиридесет” – Шоколад за английското списание Ню Хюманист е изменил с оглед на неговото усещане за идеята ми цяло изречение, вмъквайки дума, която дори не съществува в оригинала – написал е вместо „поемайки светлината като загребваща лъжица” – „улавяйки светлината като сладоледена лъжица”. Не смятам това за кощунство, напротив, добрият превод винаги придава свой цвят на нещата. Така й аз в този стих от Карвър съм преценила, че по-силно звучи да кажеш – „къща, в която не бе живял още” като възхита от такъв дом, отколкото „къща, която още никой не е обитавал”. Пак казвам, това е моят Карвър! Така аз съм го почувствала, така аз съм го изговорила!
И накрая по повод критиките за високата цена на книгата - 15 лв. Наистина, за годината, в която издадохме Късмет, 2008, може би цената е била малко солена, но с тази книга ние започнахме издателството с лични средства и платихме доста високи права за Карвър – 800 долара. Тогава разговаряхме със съпругата на поета Тес Галахър и обяснихме, че сме малки, че сега започваме, дори си подхвърлиха реплики с Джонатан от рода на това – няма преводач без автор, но и автор няма без преводач, но такова беше положението. Към днешна дата Късмет на Карвър е дори евтина. От тиража не е останала никаква бройка и има хора, които ни пишат и я търсят. Няма да позволя никой да хули нашето издателство, което продължава със саможертвени усилия (буквално!) да издава прекрасни книги и автори като Мануел Ривас, Розалия де Кастро, Фиона Сампсън, Федя Филкова, Кристин Димитрова, Кирил Василев и др., на съвсем прилични, бих казала, дори ниски за днес цени.
Наистина, Карвър може да бъде много по-добър от това, което съм направила, със сигурност липсата на редактор, на страничния поглед и корекция е слабост, но има и други авторитети, освен Нева Мичева, които са оценили книгата с максималните 5 точки в Гуудрийдс, като уважавания от мен поет и литературен критик, доцент от НБУ Йордан Ефтимов. Така че, мили хора, не се страхувайте да оценявате и купувате книгите на Смол Стейшънс. Те със сигурност правят кръгозора ни и света, в който живеем по-широк и по-красив.

Цветанка Еленкова