"Данила Райчева умее да разказва истории. Прави го със забележителен психологически усет и човешка топлота. Умее да пренася читателя в сътворения от нея свят, защото ситуациите, създадени от нея и героите, с които ги населява, са част от нашия живот днес, в България. Силата ѝ е в автентичността и обичта, с която описва хората и им позволява да имат свой живот в творбите ѝ. Разказите на Данила Райчева остават в духовния строй на читателя, помагат му да преодолее пропасти и го учат да лети към светлината и доброто."
Здравка Евтимова
"Данила Райчева, като артист на сцената, присъства във всеки свой разказ. Тя е дете повече на селото, отколкото на града. И затова съвсем дискретно ни хваща за ръка, разтваря старите селски порти, запява песни от близкото минало, мирисът на билки събужда заспалото ни въображение. Това не е декор. Това са образи от нашето съвремие, разкази на млада жена с различни имена, която търси смисъла и тайната на истинската любов. И нещо повече, само тогава човек усеща как го стяга в гърдите чуждото и колко дълбоко са жилките на родното."
Янислав Янков
Книгата е част от поредицата Нова българска проза на издателство Ерго.
Данила Райчева е родена в град Велико Търново. Завършва Английска филология и магистратура Транслатология с английски език във Великотърновския университет Св. Св. Кирил и Методий. През 2021 година е удостоена с първа награда в Националния литературен конкурс за разказ на историческа тема на името на Цончо Родев. Нейни стихотворения и разкази са публикувани във вестник Литературен глас, град Стара Загора, както и в литературния сайт fakel.bg. През 2022 година завършва майсторския клас по творческо писане на Здравка Евтимова, част от Празници на изкуствата Аполония 2022 година.
Разкошна! Много приятна книга, чете се много бързо и приятно. Препоръчвам на всеки, който си спомня с умиление за бабината къща и на тези, които искат са се потопят в духа на миналото.
Понякога просто трябва да поемеш дъх и да се гмурнеш в книга, която знаеш, че ще е различна от това, което обичайно би избрал – клишираното излизане от зоната на комфорта, за да намериш нещо по-различно, да прочетеш нещо в самия себе си, което е оставало скрито досега. „Една и съща жена“ на Данила Райчева е мелодичен сборник, в който разкази с имена на жени един след друг запяват кротки песни за тяхната орисия по нашите земи, едни безвременни напеви за мъка, болка и погубваща любов. Това са разкази, които те приласкават нежно, като ручей ромолят, дори зад красивите им имена („Ясена“, „Елица“, „Аделина“, „Калина“…) да се крият често некрасиви, тежки истории. Събрани на едно място, те не започват, ни свършват, всъщност кротко преливат една в друга и повеждат на тъжното хоро на вечната участ на българката – да страда. Героините на Райчева влизат една след друга и деликатно разкриват битките, които водят, те са тихи, кротки, делнични битки, за да върви някак животът, за да се опази още малко надеждата.