What do you think?
Rate this book
Гласът на чановете
Из далечни, китни, знайни и незнайни покрайнини, носени на крилете на вятъра, нашепвани в скрити сред вековни буки изворчета, дочувани в напева на гор- ските славеи, се реят магични истории за забравени времена. Юнаци с бели калпаци, свое- нравни саможивляци, самодиви-песнопойки, бело- люспести змейове и хали са приказното богатство, което всеки от нас е слушал в захлас. Кой не обича да възпява народния фолклор и да преразказва необик- новени, често фантастични и чудновати сказания?
В „Гласът на чановете“ ще се срещнете с велико- лепни герои, с несломим дух, изопнали се срещу изпитанията на съдбата.
Чудак-саможивляк ще тръгне на лов за самодиви, въпреки присмеха на съселяните му. Храбрият момък Боян ще потърси орисията си в земите на прокълната змеица. Козя пътека ще дари другиго с дом и нес- метни богатства. Милееща за бащиния дом мома ще даде живота си, за да остане вовеки в пределите на родината. Бабина повеля ще отведе млада вдовица към тежки изпитания, за да ни напомни, че майчината обич и вяра са най-силният лек.
Обичта човешка ще намери брод и в най-дивото сърце. Две моми ще объркат съдбата на децата си, преплетни с мъчни дела и слова. А чановете, със своя омаен глас, ще звучат вовеки навред, дорде човек се уповава на надеждата и намери своята сполука...
В „Гласът на чановете“ ще се срещнете с велико- лепни герои, с несломим дух, изопнали се срещу изпитанията на съдбата.
Чудак-саможивляк ще тръгне на лов за самодиви, въпреки присмеха на съселяните му. Храбрият момък Боян ще потърси орисията си в земите на прокълната змеица. Козя пътека ще дари другиго с дом и нес- метни богатства. Милееща за бащиния дом мома ще даде живота си, за да остане вовеки в пределите на родината. Бабина повеля ще отведе млада вдовица към тежки изпитания, за да ни напомни, че майчината обич и вяра са най-силният лек.
Обичта човешка ще намери брод и в най-дивото сърце. Две моми ще объркат съдбата на децата си, преплетни с мъчни дела и слова. А чановете, със своя омаен глас, ще звучат вовеки навред, дорде човек се уповава на надеждата и намери своята сполука...
192 pages, Paperback
Published August 25, 2023
4 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
September 20, 2023
Позволявам си да напиша отрицателно първо ревю на книгата, тъй като виждам, че не е първа книга на авторката и че останалите й книги са оценени доста положително. Тоест няма да я заколя още на стартовата права. Освен това вярвам, че когато човек си остави ръцете по нещо, което прави, е добре да му се каже, за да не си мисли, че е сътворил шедьовър, когато очевидно не е.
По моето скромно мнение на читател, преводач и редактор с достатъчен опит, бих казала с една дума, че книгата е недоправена. Ако ви трябва цяло изречение, то би звучало като: „Написах нещо на уорд без спелчек и го засилих право в печатницата“. Книгата няма редактор, нито коректор, и това й личи. Което води до значителни проблеми с текста.
Като започнем от това, че авторката изглежда упорства в писането на фолклорна тематика, с която явно не е запозната и слага из текста разни думи, които й звучат правилно, като например думата „хурка“. Според тълковния речник тази дума означава: „Дълга пръчка, която е удебелена по средата и се използва при предене“. Според авторката обаче героите от мъжки пол бършат ръце в хурката си и слагат в джобовете й ябълки и круши. Има много подходяща народна поговорка за случая и мисля, че това е чудесен повод да я цитирам: „На баба ти хурката“.
Също в първия разказ имаме мъж, който щял да носи зестра на бъдещите си сватове (според речника „зестрата е имущество, давано на невестата от нейните родители, с което тя встъпва в брак“). Виждаме израз за котки, които се примамват с „коматче“. Не знам за вашите котки, ама моята хляб не яде. Най-много да си поиграе с него.
На места има странни промени на глаголното време от минало свършено и несвършено към преразказно наклонение („отишъл“, „видял“, „направил“) и обратно. В повечето случаи се използва всевиждащ разказвач, което не предизвиква проблеми с камерите, но в един от разказите, „Магарешки късмет“, се разказва от първо лице и там ставаме преки свидетели на неща, които героят разказвач няма как да е видял и чул лично.
Също така има проблем с използването на думи, които не описват съвсем онова, което се има предвид („добре назнайвал“ – според тълковния речник „назнайвам“: „зная малко, в ограничена степен нещо или за нещо; поназнайвам“), обичайните „малки прозорчета“ и „малки полянки“, както и по-сериозни проблеми с логиката. Например: „Лоша клетва лошо се връща на оня, що лошо злослови“. В такъв случай бих попитала, а какво става с онези, които злословят добре?
Ненужните обяснения („Не му било нужно присъствието на други хора около него“, „Кимна с глава“, Посочи с ръка“) също спъват четенето.
В коректорския ъгъл освен правописните и клавиатурни грешки срещаме грешни тирета (пряката реч масово е с „-“ вместо „–“ освен там, където уордът автоматично е оправял), двойни интервали, липсващи такива, повторения („нито нито“ още на първата страница с текст), виждаме непознаване употребата на пълен и кратък член, и други.
Има също така бележки под линия, обясняващи част от архаичните думи (но не всички, примерно аз срещнах няколко, които не са ми известни и за които нямаше обяснение), при което обясненията в някои случаи са като за тъпаци. Повечето читатели вероятно биха се сетили, че „пущина“ е укорителен епитет, например.
Като добавим, че историите най-вероятно не са измислени от авторката, а са авторизирани народни приказки, излиза, че е имала да свърши една работа (да ги преразкаже добре), а тя не се е справила.
Също някои от историите са доста женомразки – единствените женски фантастични същества са самодивите, и те са описани като зли, жестоки и проклети. Останалите герои също се държат зле с тях (обикновено ги връзват и отвличат). Самодивите пък ядат човешки сърца, най-често мъжки.
Вероятно би било добре да напиша и нещо положително за книгата. Като за текст, който не е минавал никаква редакция, грешките са сравнително малко и се чете гладко. Историите са интересни и при по-добро описание биха грабнали читателя. Сюжетите, рамките и сравненията често се получават. Например легендата за връх Дупевица ме разсмя (макар че там има друг проблем – едва ли някой би си крил парите на място, където ще го видят всички; може в оригиналната легенда да е така, но това не го прави добра идея). С едно полиране може да стане приятна книжка. Може би нещото, което ме подразни най-много, беше, че е почти готова – като почти изпечен хляб – мирише хубаво, изглежда готов, обаче отвътре е лепкав. Един добър редактор би могъл да подобри значително крайния продукт. В случая става въпрос за борбата за последните десет процента, но както казват, дяволът е в подробностите.
В заключение бих препоръчала на авторката следващия път да използва спелчек, консултант, редактор и коректор, както и да пропусне бележките под линия. Ако толкова държи на последните, нека се постарае повече.
По моето скромно мнение на читател, преводач и редактор с достатъчен опит, бих казала с една дума, че книгата е недоправена. Ако ви трябва цяло изречение, то би звучало като: „Написах нещо на уорд без спелчек и го засилих право в печатницата“. Книгата няма редактор, нито коректор, и това й личи. Което води до значителни проблеми с текста.
Като започнем от това, че авторката изглежда упорства в писането на фолклорна тематика, с която явно не е запозната и слага из текста разни думи, които й звучат правилно, като например думата „хурка“. Според тълковния речник тази дума означава: „Дълга пръчка, която е удебелена по средата и се използва при предене“. Според авторката обаче героите от мъжки пол бършат ръце в хурката си и слагат в джобовете й ябълки и круши. Има много подходяща народна поговорка за случая и мисля, че това е чудесен повод да я цитирам: „На баба ти хурката“.
Също в първия разказ имаме мъж, който щял да носи зестра на бъдещите си сватове (според речника „зестрата е имущество, давано на невестата от нейните родители, с което тя встъпва в брак“). Виждаме израз за котки, които се примамват с „коматче“. Не знам за вашите котки, ама моята хляб не яде. Най-много да си поиграе с него.
На места има странни промени на глаголното време от минало свършено и несвършено към преразказно наклонение („отишъл“, „видял“, „направил“) и обратно. В повечето случаи се използва всевиждащ разказвач, което не предизвиква проблеми с камерите, но в един от разказите, „Магарешки късмет“, се разказва от първо лице и там ставаме преки свидетели на неща, които героят разказвач няма как да е видял и чул лично.
Също така има проблем с използването на думи, които не описват съвсем онова, което се има предвид („добре назнайвал“ – според тълковния речник „назнайвам“: „зная малко, в ограничена степен нещо или за нещо; поназнайвам“), обичайните „малки прозорчета“ и „малки полянки“, както и по-сериозни проблеми с логиката. Например: „Лоша клетва лошо се връща на оня, що лошо злослови“. В такъв случай бих попитала, а какво става с онези, които злословят добре?
Ненужните обяснения („Не му било нужно присъствието на други хора около него“, „Кимна с глава“, Посочи с ръка“) също спъват четенето.
В коректорския ъгъл освен правописните и клавиатурни грешки срещаме грешни тирета (пряката реч масово е с „-“ вместо „–“ освен там, където уордът автоматично е оправял), двойни интервали, липсващи такива, повторения („нито нито“ още на първата страница с текст), виждаме непознаване употребата на пълен и кратък член, и други.
Има също така бележки под линия, обясняващи част от архаичните думи (но не всички, примерно аз срещнах няколко, които не са ми известни и за които нямаше обяснение), при което обясненията в някои случаи са като за тъпаци. Повечето читатели вероятно биха се сетили, че „пущина“ е укорителен епитет, например.
Като добавим, че историите най-вероятно не са измислени от авторката, а са авторизирани народни приказки, излиза, че е имала да свърши една работа (да ги преразкаже добре), а тя не се е справила.
Също някои от историите са доста женомразки – единствените женски фантастични същества са самодивите, и те са описани като зли, жестоки и проклети. Останалите герои също се държат зле с тях (обикновено ги връзват и отвличат). Самодивите пък ядат човешки сърца, най-често мъжки.
Вероятно би било добре да напиша и нещо положително за книгата. Като за текст, който не е минавал никаква редакция, грешките са сравнително малко и се чете гладко. Историите са интересни и при по-добро описание биха грабнали читателя. Сюжетите, рамките и сравненията често се получават. Например легендата за връх Дупевица ме разсмя (макар че там има друг проблем – едва ли някой би си крил парите на място, където ще го видят всички; може в оригиналната легенда да е така, но това не го прави добра идея). С едно полиране може да стане приятна книжка. Може би нещото, което ме подразни най-много, беше, че е почти готова – като почти изпечен хляб – мирише хубаво, изглежда готов, обаче отвътре е лепкав. Един добър редактор би могъл да подобри значително крайния продукт. В случая става въпрос за борбата за последните десет процента, но както казват, дяволът е в подробностите.
В заключение бих препоръчала на авторката следващия път да използва спелчек, консултант, редактор и коректор, както и да пропусне бележките под линия. Ако толкова държи на последните, нека се постарае повече.
Displaying 1 of 1 review