В основата на тази книга са лекциите, които бяха представени пред студентите от Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" през учебната 1999-2000 г. Във времето оттогава бяха написани много нови текстове, така че книгата като цяло придоби съвсем различен вид. Остана обаче дълбочината на идеите, които бяха доразвивани и операционализирани, а също и специфичният научен почерк.
На някои читатели може да се стори, че подходът е по-скоро философски или философско-психологически, което някак си не е типичното криминологично виждане. Необходимо е обаче да се знае, че криминологията по същество е интердисциплинна научна област, а не монолитен научен отрасъл и това ще става все повече манифестирано, защото такава е логиката на развитието на обществото и на всяка една хуманитарна наука. Също така психологията не може да бъде дефинирана като консистентна област на познанието, понеже й липсват двата основни компонента на всяка унитарна наука - ясният предмет и релевантният категориален апарат. Това не означава друго, освен че психологията продължава да се развива и обогатява. В този смисъл подходът е въпрос на натюрел, разбира се, не за сметка на дълбочината на разсъждението.
Разбирането на престъплението чрез криминалната личност, както и обратното, е необходимо на обществото, за да може да се реинтегрира. То е необходимо и заради една морална социална перспектива, чието изграждане изисква чистота на мислите и градивност на чувствата.