Самотни пътешествия

by Joseph Brodsky, Йосиф Бродски, Георги Борисов (Editor)

"Самотни пътешествия" е третият пореден том с есета от Йосиф Бродски в България. За разлика от първите два - "По-малко от единица" /1996/ и "За скърбта и разума" /, - съставени приживе от самия поет, настоящият е подбран изцяло от българския му издател. В основата му е знаменитото венецианско есе "Кеят на неизцелимите", около което великият изганик е възнамерявал да изгради своята следваща прозаична книга.

Александрия и Рим, Истанбул и Ленинград или Санкт Петербург, Венеция и Сейнт Лусия са само някои от имената на ония магнетични столици на духа, в които поетът ни въвлича за своето поредно най-дълго "пътешествие" - към бъдещето.

"Писателят е самотен пътешественик и няма кой да му помогне. Обществото винаги е повече или по-малко негов враг. И когато го отхвърля, и когато го приема...

Човекът е като събирателното - не печели нищо от смяната на местата. Можеш само да замениш една трагедия с друга трагедия. Това е стара истина. Единственото, което превръща трагедията в съвременна, е усещането за абсурд при вида на нейните герои. Както и при вида на зрителите й."
/Йосиф Бродски/

323 pages, Paperback

First published January 1, 2013

About the author

Joseph Brodsky (Russian: Иосиф Бродский] was a Russian-American poet and essayist. Born in Leningrad in 1940, Brodsky ran afoul of Soviet authorities and was expelled from the Soviet Union in 1972, settling in America with the help of W. H. Auden and other supporters. He taught thereafter at several universities, including Yale, Columbia, and Mount Holyoke. Brodsky was awarded the 1987 Nobel Prize in Literature "for an all-embracing authorship, imbued with clarity of thought and poetic intensity." A journalist asked him: "You are an American citizen who is receiving the Prize for Russian-language poetry. Who are you, an American or a Russian?" Brodsky replied: "I'm Jewish; a Russian poet, an English essayist – and, of course, an American citizen." He was appointed United States Poet Laureate in 1991.

Reviews

[Стефани Kalcheva · Rating 5 out of 5]

Четох книгата бавно и напоително, на моменти си ми беше откровено трудно. С това не искам да кажа, че есетата са някакви нечетими ерудирани текстове, предназначени за преподаватели. Имам предвид, че Бродски казва ужасно много с всяко изречение, дори с тези, които на пръв поглед не са нищо особено, така че през цялото време се опитвах да попия, да осмисля, мозъкът ми започваше да блуждае и аз отново и отново се връщах към едни и същи страници. Взискателно четиво, в което обаче има и чувство за хумор, забавни и мили спомени от детството на Бродски, размисли върху автори, които не бях чувала, както и подробна разходка из Истанбул. Пътешествията може би наистина са самотни, но ми се струва, че е съвсем съзнателно решение на автора.
Бродски от малък много е обичал да прекарва време в музеи. Разказва, че в един от големите такива е имало внушителна колекция от гръцки и римски мрамори. Благодарение на дългите часове и наблюдения стига до заключението, че в зависимост от това дали е сутрин, обед, зима или пролет, лицата на скулптурите се менят. Разочарован е, че няма как да узнае какво се случва след затварянето на музея, в онези недостъпни за посещения часове. С бюстовете обаче е малко по-различно, както открива внезапно един ден, докато се взира в бялото личице на някаква ранноримска fanciulla (момиченце на италиански). Повдига ръка, за да приглади косата си и така закрива единствената светлина към нея, падаща от тавана. Изразът на лицето й моментално се променя. Бродски е удивен, затова започва бързо да движи ръце, наблюдавайки как чертите й се менят от различните сенки. Ядосаният пазач в музея го изгонва, но “разяреното му лице ми се стори по-малко живо от това на мраморното девойче, създадено преди Христа”.

Споменът на Бродски се върти като късометражен филм в главата ми, постоянно си го представям като едно малко момче в огромна галерия, което се интересува от сенките и светлината по скулптурите. И това ако не е удивително, забавно и мило.