Аз съм факт литературен и съм вече в книжка турен от издателство "Ванеса". Но критиците ми де са? П.С. Зная де са, зная де са: демоде са, демоде са!
Марули, марули, марули... Безкрайно зелено поле. Сред него стои и се пули едно възхитено теле. Хапни си теленце, хапни си марули и прясна роса. Ах, как ми се иска да клекна и с тебе и аз да паса!
Какъв позор, какъв позор! Сервираха ми таратор. И с него бих си хапнал яко, но го сервираха без мляко, без краставици и вода - една паница свобода...