Натежали дългите години на една стара върба. Тя клюмнала и се навела безпомощно над дълбоката река. По пътя минали трима шопи - три умни глави. Видели върбата, спрели се и се замислили: - Що ли мисли тая старица над тая бистра водица? - Трябва за вода да е жадна! - Хайде да я напоим! - Няма кофа, братя, как ще я напоим? Най-умният рекъл: - Ще се хвана аз за клоните ѝ - ще увисна, ще се хване друг за краката ми - ще увисне, ще се хване третият за неговите и той ще увисне. Ще натегнем, ще наведем върбата над водата и ето ти - станала добрината. Рекли и направили го. Хванал се най-умният за клоните и увиснал. Вторият увиснал за краката му, а третият увиснал за краката на втория. Натежали тримата и върбата почнала да се навежда. Но ръцете на първия почнали да се изплъзват и работата станала опасна. - Дръжте се, братя - извикал той, - да си плюя на ръцете! Хванали се яко те, а той откачил ръце да плюе на тях. И ... хоп - цамбурнали тримата умници във водата и се удавили.