Който прочете тази книга на Петър Мирчев, ще научи много интересни неща за София след Първата световна война, за безцветните дворове и градски градини, за атмосферата на ниските магазинчета около улица "Пиротска", за странностите на нямото кино и за посещението на италианския цирк "Русиери", който разнообразява живота в осиромашалите столични домове. Спомените на някогашното софиянче възкресяват тъжното и веселото лица на престолното селище - с глада и мизерията му, с калните му улици, по които бедните селяни водят осакатените си кончета за храна на лъвовете от зоологическата градина и със силната миризма на катран в пазарните дни. Петър Мирчев изобразява стара София и в други свои книги с историческа стойност, които разкриват традициите на националния ни културен живот. Но тук, в "София тъжна и весела" всичко е ново, защото е видяно през очите на детето.
Четиво, което отвори вратите ми за една друга София, тази отпреди сто години, малката, сгушена в пределите на днешния център, спокойната, стохилядната, различната. Невероятни разкази, описващи столицата ни и нейните жители през Първата световна война, както и много от заинтригуващите места от онова време. Обожавам факта, че авторът дискретно вплита имената на много важни личности за нашата история в книгата си като свързани с града хора. Произведение, четящо се лесно и приятно. Силно препоръчвам!
Не 5, 10 пъти по 5 звезди ѝ давам на тая книжка... Толкова време я търся... София по време на Първата световна война, разказана през очите на дете. Българско дете от минали времена... Дете с широко отворени сетива за веселите и не толкова весели дребни нещица от живота... Разкошотия!
Много приятна и кратка книга за спомените на човек, който описва съвсем различна София. Неговите разкази са предимно детски (предимно около Първата световна война) и как е изглеждала нашата столица, когато е била със 100 000 жители. София тогава те е изграждана като европейска столица и може да прочетем за трамваите, училищата, махалите и всякакви други любопитни спомени. Авторът си описва спомените с миризмата от кухнята на Фердинанд I, световно известен певец, чийто концерт води до размирици, първите футболни мачове и дивата природа на Витоша и Борисовата градина.
Сладка книга, определено със своите много добри глави, но и разводнени такива. Приятно и леко четиво, отваря въображението за Стара София, но аз поне тръгнах с нагласата, че ще ме и потопи в такава атмосфера, но усетих само как ми се докосват крачетата.
Една тъжно-умилителна компилация от спомени на един стар човек, вярващ комунист, за София- такава , каквато е била след Първата световна война. Като всеки комунист , авторът изпитва силна неприязън към хората от провинцията и специално към селяните. Същевременно спомените му не са на дете от пролетариата, а по-скоро дребна или средна буржоа.
This book was so cool! The author painted such a vivid picture of his childhood memories growing up in Sofia during such an interesting era. With each chapter, I pictured myself walking the same streets he walked, seeing the same sights he did, meeting the same people he encountered and living the same experiences he did. I gained such a great appreciation for Sofia as a city and it became even more enticing and interesting to explore. Now every time I walk by the same neighbourhoods in his book, I imagine the world he had lived in and think “wow, this place used to be so different and so much history happened here!”
Also, for a book that was originally published in 1978, it has been edited quite well for modern reading. It didn’t feel like a lame old school “communisty” book as a lot of other books from that era feel. I’ll be honest if I had paid better attention to the original publishing date when buying it, I might have not picked it up. Definitely great job rebranding it!