Мисля си, че разбирам от разкази. Обичам да чета разкази. С удоволствие дълго мога да коментирам книги с разкази. Но за тази книга, първата книга с разкази на Зорница Гъркова, ми е трудно да напиша ревю. Защо ли? Особени са. Дори не мога да определя какво им харесвам и какво като че ли ме смущава. Но два от разказите в този сборник харесвам безусловно. Единият е "Лов на пъдпъдъци". Другият е "Мед от зюмбюли" (макар че е малко патриархален за моя вкус). Мисля, че бих добавила към тях и последния разказ дал името на книгата "Пътят на мравките", ако от него можеш да отпадне един малко излишен (по мое мнение локален) пасаж от предпоследната страница.
Още с прочитането на “Девет на осми” в дебютната “Granta България” името Зорница Гъркова се запечата в главата ми. Куриозното е, че аз познавам момиче с това име, но не направих връзката. Е, оказа се тя и какво по-хубаво. Преди месец най-сетне взех нейния дебютен сборник “Пътят на мравките”, част от поредицата “Нова проза”, и още със зачитането разбрах, че онзи разказ не е случайно попадение. Без съмнение Зорница Гъркова има огромен талант, а и нужното умение да го използва. И ако в ръцете ми е един дебют, ще си говорим пак след десет години – без да казвам прекомерно голяма дума, но запомнете името на това момиче, доверете ми се – дори на чисто интуитивно ниво от кратките ми разговори с нея усещам дълбини и чувственост, които ще създават литература в истинския смисъл на думата.