Поети с китара: Владимир Висоцки

by Vladimir Vysotsky

Преводач и съставител Добромир Тонев

93 pages, Hardcover

First published January 1, 1984

About the author

Vladimir Semyonovich Vysotsky (Russian: Владимир Семёнович Высоцкий) was a Soviet singer, songwriter, poet, and actor whose career had an immense and enduring effect on Russian culture. He became widely known for his unique singing style and for his lyrics, which featured social and political commentary in often humorous street jargon. He was also a prominent stage and screen actor. Though his work was largely ignored by the official Soviet cultural establishment, he achieved remarkable fame during his lifetime, and to this day exerts significant influence on many of Russia's popular musicians and actors who wish to emulate his iconic status.

Reviews

[Jacqueline · Rating 4 out of 5]

И душам их дано бродить в цветах
(...)
На узких перекрестках мирозданья...

Не е моята музика, но пък за сметка на това песните на "руския Хамлет" (в качеството им на поезия) ми се сториха много топли и емоционални. Искрени и смислени думи. Изстрадани.
"Заслужил артист", действително.

***
Так оставьте ненужные споры!
Я себе уже всё доказал -
Лучше гор могут быть только горы,
На которых еще не бывал.

***
Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.

Аз хладния цинизъм не обичам
(Не вярвам във възторга въобще!),
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми друг да ги чете.

Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят — мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа,
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.

Аз мразя — и манежи, и арени —
там сменят милиона за петак.

Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.

("Aз не обичам")

***
Ти вървиш по ледника без дъх,
с поглед, впит във върховете сини.
Горе сънно вдишва всеки връх
облаци, издишвайки лавини.
(...)
Ти почувства всеотдайността
в боя за превала — там самите
камъни ти пазеха гръдта,
рамо ти подаваха скалите.

Умният не скитал по гори…
Ти пое — не вярваше в мълвите.
Ставаше гранитът мек дори,
като пух се стелеха мъглите.

И ако след някой тежък бой
легнеш в тези планини далечни,
ще се наклонят като над свой
хребетите — обелиски вечни.

("Към върха")

***
Тук с лапи увиснали зъзне елшак
тук птица тревожно свирука.
Живееш сред лес омагьосан и как,
и как ще избягаш оттука?

И да вее череша бельо на студа,
и люляк в порой да се срине —
аз пак ще те грабна и сам отведа
в дворец, озвънен с окарини.

Твоят свят е магьосан за много лета,
а за мен и лъчите — дамгосан.
А ти мислиш, че няма по-чудни неща
от този твой лес омагьосан.

Нека дойде без росни листа утринта,
смръщен месец да спори с небето.
Все едно ще те грабна и сам отведа
и светъл трем със балкон към морето.

В кой ден от неделята, в колко часа
ти ще тръгнеш със зоркост прикрита,
на ръце да те взема и там отнеса,
дето няма да бъдеш открита?

Ще те грабна, щом кражбата в тебе пламти.
Колко сили прахосах по тебе?
И на рай във колиба пожертвай се ти,
ако някой двореца обсеби.

("Лирическа")

***
Дуелът е отложен. А на 33 не знам
разпнат ли бях — не чувствах болка силна.
На 37 — не кръв — сивота избликна там,
над слепите очи — но не обилна.

("Поет")

***
Душата ми - една пустиня пуста.
Какво стоите над душата ми?! - крещя. -
Над две-три ноти паяк там се спуска -
останалото го отнесе тя.

***
Изключвам свойто второ "Аз", щом в първо
лице живея аз - по образец.
Но често се отскубва то и бързо
доказва, че е с облик на подлец.

Преборвам се, мерзавеца потискам.
О, неспокойна, сбъркана душа!
Страхувам се, че може, без да искам,
не второто си "Аз" да заглуша.

("Със странен вкус и интереси странни")

***
Съмненията в мен като
със свредели въртят: защо сме
човеци станали, защо
научихме словата после?

("Без дъх надолу се стремя")

***
Иногда как-то вдруг вспоминается
Из войны пара фраз -
Например, что сапер ошибается
Только раз.

***
душите им да бродят сред цветя
(...)
по тесните кръстовища вселенски...

И душам их дано бродить в цветах
(...)
На узких перекрестках мирозданья...

***
Да се отдам на общия екстаз?
Или да се измъкна от тълпата?
Под тези зверски маски, мисля аз,
човешки са на някои лицата.

***
Прозрях, че оглупявам всеки ден.
Докрай презрях домашните интриги!
Не ми хареса тоя век на мен.
И се зарових да изчитам книги.

Бе жаден като паяк моя ум,
разбра какво покой е и движение.
Но не от всенаучния триумф,
з от всеобщото опровержение.

Аз скъсах с детството - разбрах поне,
че Ариадна се оказа схема.
И блъсках се - «да бъда или не»,
над най-неразрешимата дилема.

В морето от беди - като просо
във сито - хвърляме стрели и врява...
И от предвзетия надут въпрос
то призрачния отговор пресява.

("Моят Хамлет")