What do you think?
Rate this book
Живот без принцип
Зимна разходка
Разходка до Уейчусет
Възвърнатият (божем) рай
Томас Карлайл и неговите трудове
Гражданско неподчинение
Редуването на горите
Есенни багри
Дивите ябълки
Ходенето
Живот без принцип
Уолдън или Живот в гората
Стопанство
Къде живях и за какво
Четене
Звуци
Усамотение
Посетители
Бобовата нива
Градът
Езерата
Фермата Бейкър
Висшите закони
Горски съседи
Отопляване
Предишни обитатели и зимни гости
Зимни животни
Езерото през зимата
Пролет
Заключение
Именен и предметен показател
Хенри Дейвид Торо: Живот в дати
Разходка до Уейчусет
Възвърнатият (божем) рай
Томас Карлайл и неговите трудове
Гражданско неподчинение
Редуването на горите
Есенни багри
Дивите ябълки
Ходенето
Живот без принцип
Уолдън или Живот в гората
Стопанство
Къде живях и за какво
Четене
Звуци
Усамотение
Посетители
Бобовата нива
Градът
Езерата
Фермата Бейкър
Висшите закони
Горски съседи
Отопляване
Предишни обитатели и зимни гости
Зимни животни
Езерото през зимата
Пролет
Заключение
Именен и предметен показател
Хенри Дейвид Торо: Живот в дати
584 pages, Paperback
First published January 1, 2002
5 people are currently reading
33 people want to read
About the author
Henry David Thoreau
2,474 books6,787 followersHenry David Thoreau (born David Henry Thoreau) was an American author, naturalist, transcendentalist, tax resister, development critic, philosopher, and abolitionist who is best known for Walden, a reflection upon simple living in natural surroundings, and his essay, Civil Disobedience, an argument for individual resistance to civil government in moral opposition to an unjust state.
Thoreau's books, articles, essays, journals, and poetry total over 20 volumes. Among his lasting contributions were his writings on natural history and philosophy, where he anticipated the methods and findings of ecology and environmental history, two sources of modern day environmentalism.
In 1817, Henry David Thoreau was born in Massachusetts. He graduated from Harvard University in 1837, taught briefly, then turned to writing and lecturing. Becoming a Transcendentalist and good friend of Emerson, Thoreau lived the life of simplicity he advocated in his writings. His two-year experience in a hut in Walden, on land owned by Emerson, resulted in the classic, Walden: Life in the Woods (1854). During his sojourn there, Thoreau refused to pay a poll tax in protest of slavery and the Mexican war, for which he was jailed overnight. His activist convictions were expressed in the groundbreaking On the Duty of Civil Disobedience (1849). In a diary he noted his disapproval of attempts to convert the Algonquins "from their own superstitions to new ones." In a journal he noted dryly that it is appropriate for a church to be the ugliest building in a village, "because it is the one in which human nature stoops to the lowest and is the most disgraced." (Cited by James A. Haught in 2000 Years of Disbelief.) When Parker Pillsbury sought to talk about religion with Thoreau as he was dying from tuberculosis, Thoreau replied: "One world at a time."
Thoreau's philosophy of nonviolent resistance influenced the political thoughts and actions of such later figures as Leo Tolstoy, Mohandas K. Gandhi, and Martin Luther King, Jr. D. 1862.
More: http://plato.stanford.edu/entries/tho...
http://thoreau.eserver.org/
http://en.wikipedia.org/wiki/Henry_Da...
http://transcendentalism-legacy.tamu....
http://www.biography.com/people/henry...
Thoreau's books, articles, essays, journals, and poetry total over 20 volumes. Among his lasting contributions were his writings on natural history and philosophy, where he anticipated the methods and findings of ecology and environmental history, two sources of modern day environmentalism.
In 1817, Henry David Thoreau was born in Massachusetts. He graduated from Harvard University in 1837, taught briefly, then turned to writing and lecturing. Becoming a Transcendentalist and good friend of Emerson, Thoreau lived the life of simplicity he advocated in his writings. His two-year experience in a hut in Walden, on land owned by Emerson, resulted in the classic, Walden: Life in the Woods (1854). During his sojourn there, Thoreau refused to pay a poll tax in protest of slavery and the Mexican war, for which he was jailed overnight. His activist convictions were expressed in the groundbreaking On the Duty of Civil Disobedience (1849). In a diary he noted his disapproval of attempts to convert the Algonquins "from their own superstitions to new ones." In a journal he noted dryly that it is appropriate for a church to be the ugliest building in a village, "because it is the one in which human nature stoops to the lowest and is the most disgraced." (Cited by James A. Haught in 2000 Years of Disbelief.) When Parker Pillsbury sought to talk about religion with Thoreau as he was dying from tuberculosis, Thoreau replied: "One world at a time."
Thoreau's philosophy of nonviolent resistance influenced the political thoughts and actions of such later figures as Leo Tolstoy, Mohandas K. Gandhi, and Martin Luther King, Jr. D. 1862.
More: http://plato.stanford.edu/entries/tho...
http://thoreau.eserver.org/
http://en.wikipedia.org/wiki/Henry_Da...
http://transcendentalism-legacy.tamu....
http://www.biography.com/people/henry...
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
December 13, 2020
Поизтощи ме Торо. Красиво говори за природата, успокояващо, но има куп работи, които нищо не биха говорили на съвременен читател. Освен това на моменти е хлевоуст и има известна леко дразнеща дидактика в тона му по отношение на това какво трябва и не трябва да се прави в живота. От поне два източника обаче знам, че самият Торо, колкото и да обяснява как е водил простичък живот, е получавал всяка седмица по една кошница с пресни печива от майка си и сестра си. Толкоз за пълното му усамотение и независимостта от съгражданите му.
На моменти Торо възхвалява самотата като най-висша ценност и (може би) единствения смислен начин да се живее, понякога пък сам заявява, че копнее за компания колкото всяко друго същество и тя е неизменно нужна и ободряваща за човека. Сигурно затова обаче животът му е „без принцип“. Такова е и неговото описание – съзерцателност, любов към живинките и езерото Уолдън, пълно отдаване на желанията на душата в конкретния момент. Ако не друго, то си струва да се поучим от несъобразяването му с немалко наложени човешки стереотипи.
На моменти Торо възхвалява самотата като най-висша ценност и (може би) единствения смислен начин да се живее, понякога пък сам заявява, че копнее за компания колкото всяко друго същество и тя е неизменно нужна и ободряваща за човека. Сигурно затова обаче животът му е „без принцип“. Такова е и неговото описание – съзерцателност, любов към живинките и езерото Уолдън, пълно отдаване на желанията на душата в конкретния момент. Ако не друго, то си струва да се поучим от несъобразяването му с немалко наложени човешки стереотипи.
March 22, 2014
Четох книгата 7 месеца, при все че пропуснах първите есета и започнах направо с "Уолдън или Живот в гората". Но дори така, тези 300 страници, с няколкостотин бележки под линия към тях, не са лесни за възприемане.
Обръщам внимание нa първата и най-дълга глава, "Стопанство", в която Торо описва началото на своето отшелничество и се впуска в размишления относно няколко интересни теми.
ПРОМЯНАТА
Никога не е късно да се откажеш от предразсъдъците си. Няма начин на мислене или поведение, колкото и да е стародавен, който да може да се приеме без проверка.
Толкова искрено и всецяло сме се самопринудили да благоговеем пред начина си на живот, че сме отрекли всякаква възможност за промяна. Няма друг начин, казваме си ние, докато всъщност начините наброяват радиусите, които могат да се изтеглят от един център. Всяка промяна е чудо за нас; но това чудо става всеки миг. Конфуций казва: "Да знаеш, че знаеш каквото знаеш и че не знаеш каквото не знаеш - това е същинското познание." Един човек да успее да овладее с разума си онова, което витае във въображението му, и всички хора ще изградят живота си на тоя принцип.
МАТЕРИАЛИЗМА
... вие живеете, умирате и се погребвате с тая чужда мед; все обещавате ли, обещавате да платите утре, а днес умирате длъжници.
Защо, за Бога, изобщо се МЕСТИМ, ако не за да се освободим от покъщнината си, да хвърлим тая СТАРА НЕПОТРЕБНА КОЖА, най-сетне да прекрачим в друг, новообзаведен свят, а тоя да оставим на пламъците? Но човекът, изглежда, е во веки приклещен в своите капани, та трябва, влачейки ги, да кръстосва неравните пътища.
...впрегнат в имуществото си и силно затруднен да се придвижва.
Ако ми се наложи да си нося капана, предварително ще се погрижа да е лек и да не е защипал жизненоважна част от тялото ми. Но навярно е най-разумно изобщо да не си пъхаш лапата в капан.
И ето че сега, след половинвековно подмятане из прахоляка на мансарди и килери, тия вещи не бяха изгорени; наместо да лумнат в голям, пречистващ, унищожителен ОГЪН, устройваха им РАЗПРОДАЖБА, сиреч размножаваха ги. Хората веднага надойдоха да ги видят, изкупиха ги всичките и ги понесоха към прахоляка на собствените си мансарди и килери, та да ги съхраняват до гроб - до деня на поредния търг. Умре ли, човек вдига голям прахоляк.
ПРАВИЛНАТА ПОЗИЦИЯ
Можеш да бъдеш безпристрастен и мъдър наблюдател на човешкия живот само от позиция, която бих нарекъл доброволна бедност. (...) В наше време има професори по философия, но не и философи. Лекциите върху истината изместват живота с истината. Да бъдеш философ не означава просто да имаш проницателна мисъл, нито дори да основеш школа, а да обичаш мъдростта дотолкова, че да живееш според нейните повели - просто, независимо, възвишено и с вяра. Означава да разрешиш някои от проблемите на живота не само теоретически, но и практически.
За съжаление, всяка следваща глава ставаше по-трудна за четене. Безкрайните описания на звуците в гората, бобовата му нива, посетителите в бараката му, как се е отоплявал, всяка малка промяна в езерото през зимата и т.н. започваха да тежат. Затова пък в края открих онзи Торо, когото харесах в началото. Достатъчно е да се прочетат първото есе "Стопанство" и послендото - "Заключение" (http://liternet.bg/publish6/dtoro/lif...)
Не искам ни любов, ни пари, ни слава - дайте ми истината. Седях веднъж на трапеза, която раболепни слуги отрупваха с разкошни ястия и вина, но искреност и истинност нямаше, та си тръгнах гладен от тоя негостоприемен дом.
Говорете това, което имате да кажете, а не онова, което се очаква от вас. Истината е винаги по-добра от притворството. Преди да го окачат на бесилото, попитали Том Хайд, калайджията, каква е последната му дума. "Предайте на шивачите - рекъл той - да не забравят да завързват възел на конеца, преди да са направили първия бод." Волята на другия осъден отдавна е забравена.
Колкото и да е жалък животът ти, приеми го и го живей; не бягай от него и не го проклинай. Той не е по-лош от теб. Колкото ти си по-богат, толкова по-беден изглежда той. Придирчивият и в рая ще намери недостатъци. Обичай живота си колкото и да е беден. Приятни, окрилящи, паметни мигове могат да се преживеят дори и в приют за бедни. Залязващото слънце се отразява еднакво ярко в прозорците на сиромашките и на богатските къщи; и снегът пред прага им се топи по едно и също време напролет. Спокойният духом може да живее в доволство, спохождан от радостни мисли, без значение дали обитава дворец или не. Често си мисля, че градските бедняци водят възможно най-независимото съществуване. Навярно са просто достатъчно велики, за да приемат подаяния без свян. Повечето хора смятат, че е под достойнството им да се препитават от милостиня, но обикновено се оказва, че не е под достойнството им да го правят с нечестни средства, което всъщност е унизителното. Бедността трябва да се отглежда като градинско цвете, като босилек. Не гледай все към новото - било дрехи или приятели. Преобърни старите; върни се към тях. Нещата не се променят - променяме се ние. Продай дрехите си, но мислите си запази. Бог ще види, че не желаеш общество. Ако трябваше да прекарам целия си живот като паяк в някой тавански ъгъл, светът би бил все тъй широк за мен, щом разполагам с мислите си. Както е казал философът: "Армия от три дивизии можеш да лишиш от генерал и тъй да я доведеш до пълна разруха, но човека, дори най-долния и грубия, не можеш да лишиш от мислите му." Недей тъй ревностно да се стремиш да те развиват, да се подлагаш на множество влияния, които да си играят с теб - всичко това е разпиляване. Смирението, подобно на мрака, откроява светлините небесни. Сенките на нищета и поквара се сгъстяват около теб, но ето че става чудо: "Светът разгръща се пред твоя взор." Често ти се спомня, че дори да получиш богатствата на Крез, твоите цели и средства трябва да си останат същите. Нещо повече, ако възможностите ти са ограничени поради бедност, та не можеш примерно да си купуваш книги и вестници, то за теб остава най-същественото и живителното - остава ти да се занимаваш с това, което дава най-много захар и нишесте. Това е живот, близо до кокала, където е най-вкусен. Избавен си от опасността да се разпилееш в дреболии. Никой досега не е губил за сметка на великодушието си. С излишни пари се купуват само излишни неща. Богатството е непотребно, за да разполагаш с необходимото за душата.
Обръщам внимание нa първата и най-дълга глава, "Стопанство", в която Торо описва началото на своето отшелничество и се впуска в размишления относно няколко интересни теми.
ПРОМЯНАТА
Никога не е късно да се откажеш от предразсъдъците си. Няма начин на мислене или поведение, колкото и да е стародавен, който да може да се приеме без проверка.
Толкова искрено и всецяло сме се самопринудили да благоговеем пред начина си на живот, че сме отрекли всякаква възможност за промяна. Няма друг начин, казваме си ние, докато всъщност начините наброяват радиусите, които могат да се изтеглят от един център. Всяка промяна е чудо за нас; но това чудо става всеки миг. Конфуций казва: "Да знаеш, че знаеш каквото знаеш и че не знаеш каквото не знаеш - това е същинското познание." Един човек да успее да овладее с разума си онова, което витае във въображението му, и всички хора ще изградят живота си на тоя принцип.
МАТЕРИАЛИЗМА
... вие живеете, умирате и се погребвате с тая чужда мед; все обещавате ли, обещавате да платите утре, а днес умирате длъжници.
Защо, за Бога, изобщо се МЕСТИМ, ако не за да се освободим от покъщнината си, да хвърлим тая СТАРА НЕПОТРЕБНА КОЖА, най-сетне да прекрачим в друг, новообзаведен свят, а тоя да оставим на пламъците? Но човекът, изглежда, е во веки приклещен в своите капани, та трябва, влачейки ги, да кръстосва неравните пътища.
...впрегнат в имуществото си и силно затруднен да се придвижва.
Ако ми се наложи да си нося капана, предварително ще се погрижа да е лек и да не е защипал жизненоважна част от тялото ми. Но навярно е най-разумно изобщо да не си пъхаш лапата в капан.
И ето че сега, след половинвековно подмятане из прахоляка на мансарди и килери, тия вещи не бяха изгорени; наместо да лумнат в голям, пречистващ, унищожителен ОГЪН, устройваха им РАЗПРОДАЖБА, сиреч размножаваха ги. Хората веднага надойдоха да ги видят, изкупиха ги всичките и ги понесоха към прахоляка на собствените си мансарди и килери, та да ги съхраняват до гроб - до деня на поредния търг. Умре ли, човек вдига голям прахоляк.
ПРАВИЛНАТА ПОЗИЦИЯ
Можеш да бъдеш безпристрастен и мъдър наблюдател на човешкия живот само от позиция, която бих нарекъл доброволна бедност. (...) В наше време има професори по философия, но не и философи. Лекциите върху истината изместват живота с истината. Да бъдеш философ не означава просто да имаш проницателна мисъл, нито дори да основеш школа, а да обичаш мъдростта дотолкова, че да живееш според нейните повели - просто, независимо, възвишено и с вяра. Означава да разрешиш някои от проблемите на живота не само теоретически, но и практически.
За съжаление, всяка следваща глава ставаше по-трудна за четене. Безкрайните описания на звуците в гората, бобовата му нива, посетителите в бараката му, как се е отоплявал, всяка малка промяна в езерото през зимата и т.н. започваха да тежат. Затова пък в края открих онзи Торо, когото харесах в началото. Достатъчно е да се прочетат първото есе "Стопанство" и послендото - "Заключение" (http://liternet.bg/publish6/dtoro/lif...)
Не искам ни любов, ни пари, ни слава - дайте ми истината. Седях веднъж на трапеза, която раболепни слуги отрупваха с разкошни ястия и вина, но искреност и истинност нямаше, та си тръгнах гладен от тоя негостоприемен дом.
Говорете това, което имате да кажете, а не онова, което се очаква от вас. Истината е винаги по-добра от притворството. Преди да го окачат на бесилото, попитали Том Хайд, калайджията, каква е последната му дума. "Предайте на шивачите - рекъл той - да не забравят да завързват възел на конеца, преди да са направили първия бод." Волята на другия осъден отдавна е забравена.
Колкото и да е жалък животът ти, приеми го и го живей; не бягай от него и не го проклинай. Той не е по-лош от теб. Колкото ти си по-богат, толкова по-беден изглежда той. Придирчивият и в рая ще намери недостатъци. Обичай живота си колкото и да е беден. Приятни, окрилящи, паметни мигове могат да се преживеят дори и в приют за бедни. Залязващото слънце се отразява еднакво ярко в прозорците на сиромашките и на богатските къщи; и снегът пред прага им се топи по едно и също време напролет. Спокойният духом може да живее в доволство, спохождан от радостни мисли, без значение дали обитава дворец или не. Често си мисля, че градските бедняци водят възможно най-независимото съществуване. Навярно са просто достатъчно велики, за да приемат подаяния без свян. Повечето хора смятат, че е под достойнството им да се препитават от милостиня, но обикновено се оказва, че не е под достойнството им да го правят с нечестни средства, което всъщност е унизителното. Бедността трябва да се отглежда като градинско цвете, като босилек. Не гледай все към новото - било дрехи или приятели. Преобърни старите; върни се към тях. Нещата не се променят - променяме се ние. Продай дрехите си, но мислите си запази. Бог ще види, че не желаеш общество. Ако трябваше да прекарам целия си живот като паяк в някой тавански ъгъл, светът би бил все тъй широк за мен, щом разполагам с мислите си. Както е казал философът: "Армия от три дивизии можеш да лишиш от генерал и тъй да я доведеш до пълна разруха, но човека, дори най-долния и грубия, не можеш да лишиш от мислите му." Недей тъй ревностно да се стремиш да те развиват, да се подлагаш на множество влияния, които да си играят с теб - всичко това е разпиляване. Смирението, подобно на мрака, откроява светлините небесни. Сенките на нищета и поквара се сгъстяват около теб, но ето че става чудо: "Светът разгръща се пред твоя взор." Често ти се спомня, че дори да получиш богатствата на Крез, твоите цели и средства трябва да си останат същите. Нещо повече, ако възможностите ти са ограничени поради бедност, та не можеш примерно да си купуваш книги и вестници, то за теб остава най-същественото и живителното - остава ти да се занимаваш с това, което дава най-много захар и нишесте. Това е живот, близо до кокала, където е най-вкусен. Избавен си от опасността да се разпилееш в дреболии. Никой досега не е губил за сметка на великодушието си. С излишни пари се купуват само излишни неща. Богатството е непотребно, за да разполагаш с необходимото за душата.
Displaying 1 - 2 of 2 reviews