What do you think?
Rate this book
Рилският светец и неговата обител
Академик Иван Дуйчев (1907-1986) е световно известен български учен, посветил творческата си енергия на проучване на българското, византийското и славянското средновековно минало. Автор е на 500 научни труда, публикувани на 15 езика. Неговото име е сред членовете на Академията в Неапол, на Британската академия, на Понтификалната академия в Рим, на Сръбската и на Българската академия на науките. Чел е лекции в почти всички големи европейски университети, във Вашингтон, Ню Йорк и Монреал.
Академик Иван Дуйчев завеща на Софийския университет "Св. Климент Охридски" огромната си научна библиотека и къщата си и така беше създаден научният център за славяно-византийски проучвания, който носи неговото име.
Монографията на академик Дуйчев "Рилският светец и неговата обител" е писана при невероятно тежките обществени условия на 1947 г. Може би тъкмо затова тази творба, освен че е връх в творчеството му, е най-ярка демонстрация на неговия висок дух и е свидетелство за жилавостта на възрожденските идеали сред най-достойните представители на българската интелигенция.
Осъвременено фототипно преиздание на книгата, излязла през 1947 г. в Библиотека "Златни зърна".
Академик Иван Дуйчев завеща на Софийския университет "Св. Климент Охридски" огромната си научна библиотека и къщата си и така беше създаден научният център за славяно-византийски проучвания, който носи неговото име.
Монографията на академик Дуйчев "Рилският светец и неговата обител" е писана при невероятно тежките обществени условия на 1947 г. Може би тъкмо затова тази творба, освен че е връх в творчеството му, е най-ярка демонстрация на неговия висок дух и е свидетелство за жилавостта на възрожденските идеали сред най-достойните представители на българската интелигенция.
Осъвременено фототипно преиздание на книгата, излязла през 1947 г. в Библиотека "Златни зърна".
432 pages, малък формат, меки корици
First published May 1, 1947
About the author
Иван Дуйчев
12 booksИван Дуйчев е роден в София на 18 април 1907 г. в скромно занаятчийско семейство. Завършва гимназия в Лом, след което се записва да следва история в Софийския университет. Когато се дипломира като един от най-добрите студенти, е изпратен на специализация в Италия, където през 1935 г. защитава докторат по византийска история и филология в Римския университет.
В италианската столица Дуйчев завършва и Висшата школа по палеография и архивистика. Завърнал са в България, младият учен е назначен за асистент в Катедрата по българска история на Софийския университет. След три години той става редовен доцент, през 1953 г. е избран за старши научен сътрудник, а през 1967 г. става професор.
Видният наш историк се занимава в продължение на много години с проблемите на българското Средновековие, както и на първите три века от османското робство. Той изследва задълбочено византийската и славянската история и по-конкретно византийско-славянските отношения, както и историята на културата пред този период.
Активно участва в международни научни конференции и конгреси на историците медиависти и византолози, четейки лекции и изнасяйки доклади по тази проблематика.
В периода 1943-1945 г. Иван Дуйчев работи последователно като ръководител на катедрите по история на България, на Византия и на Балканските страни. От 1949 г. е привлечен на работа в Института по историа на БАН, а от 1981 г. е академик.
Същевременно е избран за член на Централната редколегия по издаването на „Репитаториум на историческите извори от Средновековието“, чието седалище е Рим, както и за член на Международната комисия за издаване на византийските исторически извори.
От 1967 г. той е член на Академията на науките, литературата и изкуствата в Палермо, а през 1974 г. е удостоен с Хердерова награда за научния му принос в областта на медиавистиката и византологията.
Академик Иван Дуйчев има над 500 публикации – книги, статии, рецензии и библиографски бележки в български и чужди издания. Голяма част от изследванията му са в областта на българското и византийското Средновековие, старите славянски литератури и старобългарската книжнина. Той задълбочено се занимава с делото на Кирил и Методий и на Климент Охридски. Научните му трудове се позовават на множество документи – извори и библиографии.
По-големи и известни творби на професор Дуйчев са: „Проучвания върху българското Средновековие“, „За книжовното творчество на Константин Костенечки“, „Българската кирило-методиева библиография за периода 1944-1962 година“, „Към тълкуването на пространните жития на Кирил и Методий“, „Католицизмът в България през 17 век“, „Чипровец и въстанието през 1688 година“, „Софийската католическа архиепископия през 17 век“, „Из старата българска книжнина“, „Свети Климент Охридски“, „Македония в българската история“, „Цар Иван Асен II“, „Преписка на папа Инокентий III с българите“, „Рилският светец и неговата обител“ и др.
В италианската столица Дуйчев завършва и Висшата школа по палеография и архивистика. Завърнал са в България, младият учен е назначен за асистент в Катедрата по българска история на Софийския университет. След три години той става редовен доцент, през 1953 г. е избран за старши научен сътрудник, а през 1967 г. става професор.
Видният наш историк се занимава в продължение на много години с проблемите на българското Средновековие, както и на първите три века от османското робство. Той изследва задълбочено византийската и славянската история и по-конкретно византийско-славянските отношения, както и историята на културата пред този период.
Активно участва в международни научни конференции и конгреси на историците медиависти и византолози, четейки лекции и изнасяйки доклади по тази проблематика.
В периода 1943-1945 г. Иван Дуйчев работи последователно като ръководител на катедрите по история на България, на Византия и на Балканските страни. От 1949 г. е привлечен на работа в Института по историа на БАН, а от 1981 г. е академик.
Същевременно е избран за член на Централната редколегия по издаването на „Репитаториум на историческите извори от Средновековието“, чието седалище е Рим, както и за член на Международната комисия за издаване на византийските исторически извори.
От 1967 г. той е член на Академията на науките, литературата и изкуствата в Палермо, а през 1974 г. е удостоен с Хердерова награда за научния му принос в областта на медиавистиката и византологията.
Академик Иван Дуйчев има над 500 публикации – книги, статии, рецензии и библиографски бележки в български и чужди издания. Голяма част от изследванията му са в областта на българското и византийското Средновековие, старите славянски литератури и старобългарската книжнина. Той задълбочено се занимава с делото на Кирил и Методий и на Климент Охридски. Научните му трудове се позовават на множество документи – извори и библиографии.
По-големи и известни творби на професор Дуйчев са: „Проучвания върху българското Средновековие“, „За книжовното творчество на Константин Костенечки“, „Българската кирило-методиева библиография за периода 1944-1962 година“, „Към тълкуването на пространните жития на Кирил и Методий“, „Католицизмът в България през 17 век“, „Чипровец и въстанието през 1688 година“, „Софийската католическа архиепископия през 17 век“, „Из старата българска книжнина“, „Свети Климент Охридски“, „Македония в българската история“, „Цар Иван Асен II“, „Преписка на папа Инокентий III с българите“, „Рилският светец и неговата обител“ и др.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
October 23, 2024
Препоръчвам тази книга на всеки, който има сериозен интерес към живота, духовната и културна дейност на св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец. Въпреки, че на места изложението може да звучи малко архаично и твърде академично, то не е сухо и не приспива читателя. Първият ми прочит на книгата беше през далечната 1998, когато вместо да отида на студентски купон за 8-ми декември посетих Рилския манастир от където закупих книгата. Вторият прочит беше наскоро и не накара да оценя, колко внимателен в разказа и задълбочен в подбора на изворите е автора.
Displaying 1 of 1 review