What do you think?
Rate this book
Видрица, книга първа
„Видрица“ е ръкописна книга на българския революционер и общественик от края на 19 век поп Минчо Кънчев. Представлява сборник от житие, родова хроника, мемоари, дневник, пътеписи, записки и кореспонденция. Ръкописът, който се състои от повече от 2200 страници, е една от последните български илюстровани ръкописни книги.Съхранява се в Българския исторически архив в Народната библиотека в София.
734 pages, Hardcover
First published January 1, 1983
2 people are currently reading
63 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
January 7, 2023
Захари Стоянов признава в книгите си, че по време на революционната работа за освобождаване на България от Османската империя, революционери и будители нарочно са преувеличавали подтисничеството на турците над българския народ, за да повдигнат бунтовния дух в страната.
От този период, пак според З.Стоянов, е и изразът "турско робство" - израз, който никога преди това не е използван от никой и е измислен и пуснат в обръщение от българските революционери и будители точно с цел да направят турската власт по-омразна на българите и да накарат повече българи да се включат в комитетите и въстанията.
Защото, както казва и Стоянов и много други съвременници на борбата за българска независимост, народът като цяло не е много запален по идеята, повечето хора живеят добре (България по това време е икономическото и европейско сърце на Османската империя) и не им се занимава да се "освобождават".
Всъщност, ако не бяха черкезите (диво мюсюлманско племе грабители и крадци, които Руската империя пъди от територията си, а Османската приема), които издевателстват с набезите си над селското българско население, а Османската власт не може/не иска да направи нищо, за да го защити, едва ли значителен брой българи щяха да се включат в освободителната борба и не се знае Априлско въстание щеше ли да има.
Поп Минчо Кръстев е виден учител и създател на революционни комитети в страната - и това определено си личи от книгата, която е написал. Може да се каже, че докато я чете, човек става свидетел на един от първите опити за пропаганда :)
В нея уж са записани правдивите спомени на стари (по времето на Поп Минчо) хора, които си спомнят какъв е бил животът на българите под Османска власт. Личи си, че спомените са както избирани специално да подкрепят идеята за нетърпимия живот под турския гнет, така и на места поразкрасени с откраднати българки и убити българи.
Нямам съмнения, че такива неща са се случвали в завладените от Османската империя територии (както са се случвали във другите територии, завладени от други империи по света по това време), но от "Видрица" човек би останал с впечатление, че основното занимание на българския народ по онова време е било да се тепа с турците, без да му остава време да си гледа децата, да оре и да върти търговийката - неща, които са направили България основният икономически двигател на Империята през 19в.
От този период, пак според З.Стоянов, е и изразът "турско робство" - израз, който никога преди това не е използван от никой и е измислен и пуснат в обръщение от българските революционери и будители точно с цел да направят турската власт по-омразна на българите и да накарат повече българи да се включат в комитетите и въстанията.
Защото, както казва и Стоянов и много други съвременници на борбата за българска независимост, народът като цяло не е много запален по идеята, повечето хора живеят добре (България по това време е икономическото и европейско сърце на Османската империя) и не им се занимава да се "освобождават".
Всъщност, ако не бяха черкезите (диво мюсюлманско племе грабители и крадци, които Руската империя пъди от територията си, а Османската приема), които издевателстват с набезите си над селското българско население, а Османската власт не може/не иска да направи нищо, за да го защити, едва ли значителен брой българи щяха да се включат в освободителната борба и не се знае Априлско въстание щеше ли да има.
Поп Минчо Кръстев е виден учител и създател на революционни комитети в страната - и това определено си личи от книгата, която е написал. Може да се каже, че докато я чете, човек става свидетел на един от първите опити за пропаганда :)
В нея уж са записани правдивите спомени на стари (по времето на Поп Минчо) хора, които си спомнят какъв е бил животът на българите под Османска власт. Личи си, че спомените са както избирани специално да подкрепят идеята за нетърпимия живот под турския гнет, така и на места поразкрасени с откраднати българки и убити българи.
Нямам съмнения, че такива неща са се случвали в завладените от Османската империя територии (както са се случвали във другите територии, завладени от други империи по света по това време), но от "Видрица" човек би останал с впечатление, че основното занимание на българския народ по онова време е било да се тепа с турците, без да му остава време да си гледа децата, да оре и да върти търговийката - неща, които са направили България основният икономически двигател на Империята през 19в.
Displaying 1 of 1 review