What do you think?
Rate this book
Само за мъже
И ето, че подир половин час ние потегляме към нашата къща с двора и с ореха и вървим вече трима, а там ни очкват още двама, тъй че ставаме общо петима - да не повярваш просто как бързо расте народонаселението на планетата и как стремително вървим към демографски срив, - и Петьо ме дърпа за ръката и ме пита дали тоя път съм пристигнал със самолет, а аз му казвам, не, с ракета, а той иска да знае дали сме пътували заедно с майка му, а аз викам, дотука не, обаче оттук нататък май ще пътуваме заедно и изобщо, Петьо, казвам, спукана ни е работата.
- Защо ни е спукана работата? - вдига детето към мене едрите си любопитни очи.
- Питай майка си, тя ще ти обясни.
Обаче Лиза нищо не обяснява, а само се засмива.
Не знам казах ли, но тази жена има наистина ослепителна усмивка. Може би с нея ми е взела акъла. Защото почне ли да се смее...Именно - почне ли да се смее...И тъй, почне ли да се смее, спукана ти е работата.
- Защо ни е спукана работата? - вдига детето към мене едрите си любопитни очи.
- Питай майка си, тя ще ти обясни.
Обаче Лиза нищо не обяснява, а само се засмива.
Не знам казах ли, но тази жена има наистина ослепителна усмивка. Може би с нея ми е взела акъла. Защото почне ли да се смее...Именно - почне ли да се смее...И тъй, почне ли да се смее, спукана ти е работата.
508 pages, Paperback
First published January 1, 1979
32 people want to read
About the author
Богомил Райнов
58 books35 followersБогомил Николаев Райнов е български писател и професор по естетика, функционер на БКП.
Син е на академик Николай Райнов, от когото се отрича през 50-те години на ХХ век, и брат на скулптора Боян Райнов.
От 1953 до 1960 г. е аташе по културата в българското посолство в Париж. Има научни публикации в областта на естетиката, изкуствознанието и културологията. Автор е на многобройни монографии за изобразителното изкуство, история на теософията, криминални и шпионски романи, чийто главен герой е Емил Боев, както и романизирани автобиографии. Романите му са много популярни, издават се по няколко пъти в големи тиражи.
Богомил Райнов е силно противоречива фигура в българската култура. Дългогодишен заместник-председател на Съюза на българските писатели и член на Централния комитет на Българската комунистическа партия, той изиграва голяма роля за налагането на социалистическия реализъм в българската литература и в идеологическия разгром на много „идеологически заблудени“ български писатели, като Александър Жендов, Христо Радевски, Атанас Далчев и други, по време на ранните години на комунистическото управление до падането на Вълко Червенков от власт, както и по-късно. Известният български литературен критик Борис Делчев го нарича в дневника си „подлец и полемист от висока класа“, „човекоядец“, „дясната ръка на култа и негова ударна сила, един от моралните убийци на Жендов“. Българската поетеса и преводачка Невена Стефанова го нарича „талантлив угодник“. Радой Ралин му лепва прословутото „Погодил Номерайнов“. След смъртта на Богомил Райнов са публикувани книгите му „Лека ни пръст“ и „Писмо от мъртвец“, изпълнени с груби нападки срещу Александър Жендов, Борис Делчев и Радой Ралин.
Заедно със Светлин Русев участва в подбора и закупуването на картини на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Парите са държавни, отпуснати по настояване на Людмила Живкова.
Син е на академик Николай Райнов, от когото се отрича през 50-те години на ХХ век, и брат на скулптора Боян Райнов.
От 1953 до 1960 г. е аташе по културата в българското посолство в Париж. Има научни публикации в областта на естетиката, изкуствознанието и културологията. Автор е на многобройни монографии за изобразителното изкуство, история на теософията, криминални и шпионски романи, чийто главен герой е Емил Боев, както и романизирани автобиографии. Романите му са много популярни, издават се по няколко пъти в големи тиражи.
Богомил Райнов е силно противоречива фигура в българската култура. Дългогодишен заместник-председател на Съюза на българските писатели и член на Централния комитет на Българската комунистическа партия, той изиграва голяма роля за налагането на социалистическия реализъм в българската литература и в идеологическия разгром на много „идеологически заблудени“ български писатели, като Александър Жендов, Христо Радевски, Атанас Далчев и други, по време на ранните години на комунистическото управление до падането на Вълко Червенков от власт, както и по-късно. Известният български литературен критик Борис Делчев го нарича в дневника си „подлец и полемист от висока класа“, „човекоядец“, „дясната ръка на култа и негова ударна сила, един от моралните убийци на Жендов“. Българската поетеса и преводачка Невена Стефанова го нарича „талантлив угодник“. Радой Ралин му лепва прословутото „Погодил Номерайнов“. След смъртта на Богомил Райнов са публикувани книгите му „Лека ни пръст“ и „Писмо от мъртвец“, изпълнени с груби нападки срещу Александър Жендов, Борис Делчев и Радой Ралин.
Заедно със Светлин Русев участва в подбора и закупуването на картини на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Парите са държавни, отпуснати по настояване на Людмила Живкова.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
September 22, 2025
От десетилетия отбягвам този автор, тежката обремененост и участие в мърсотиите на болшевишкия режим ме отблъскваха почти автоматично от книгите му.
Реших все пак да пробвам с този му роман, който обаче няма да дочета.
Историята започва ударно - безличен соц труженик на ниско ниво отива командировка в Австрия. На границата с Унгария става свидетел на някакво преследване и така се оказва собственик на чанта пълна с US долари, достатъчно голяма сума за да се откаже от москвича си и от завръщането в НРБ.
Изведнъж обаче се прехвърляме назад в миналото му и Райнов започва да ни измъчва с биографията на този човечец - нещо, което ми досади безмерно.
Dnf - на 20%.
Цитат:
"Изкуството на скуката изисква сериозно отношение, а не сантиментално лигавене."
Реших все пак да пробвам с този му роман, който обаче няма да дочета.
Историята започва ударно - безличен соц труженик на ниско ниво отива командировка в Австрия. На границата с Унгария става свидетел на някакво преследване и така се оказва собственик на чанта пълна с US долари, достатъчно голяма сума за да се откаже от москвича си и от завръщането в НРБ.
Изведнъж обаче се прехвърляме назад в миналото му и Райнов започва да ни измъчва с биографията на този човечец - нещо, което ми досади безмерно.
Dnf - на 20%.
Цитат:
"Изкуството на скуката изисква сериозно отношение, а не сантиментално лигавене."
August 20, 2020
По русски название перевели как "Только для мужчин". Понравилась в целом книга. Конечно это никакой не детектив, а просто книга о жизни. В основном рассуждения 40-летнего мужчины о том о сем и женщинах. Написанно душевно и персонажи вполне жизненные. Один минус, что рассуждений иногда слишком уж много, сюжет теряется.
April 1, 2021
Прекалано много описание! Извън това - прекрасна история, написана меланхолично и уютно!
May 6, 2020
Книга інтересна, але дії головного героя багато в чому важко пояснити. І взагалі часто постає питання "якого біса він це зробив?!? ".
Displaying 1 - 4 of 4 reviews