Мопра • Орас

by George Sand, Жорж Санд, Пенка Пройкова (Translator)

Мопра: Жорж Санд започва да пише романа „Мопра“ през 1835 г. след раздялата си с Мюсе и го завършва през 1837 г. Действието се развива във втората половина на XVIII в. сред романтичен декор, в който се извисяват мрачните кули на Рош-Мопра. Романа можем да четем като приключенски и рицарски, в който има битки, крепости, подземия, мъчения. Но той е и любовен, и семейна сага, и възпитателен роман за израстването, повлиян от идеите на Жан-Жак Русо, че човек подлежи на превъзпитание.
„Мопра“ е феминистки манифест. Жорж Санд защитава правото на жените да получат образование, да се омъжват по своя воля и по любов. Историята е разказана под формата на изповед на Бернар Мопра. Бернар Мопра загубва родителите си на седем години. Отглежда го злият му чичо Тристан Мопра заедно с грубите си братя. Чичовците са покварени злодеи. Благородник, пропит от родово високомерие, жертва на жесток род, който го е лишил от образование и го е включил в разбойническата си шайка, героят е воден предимно от първичните си инстинкти.
Подвластен на първичните си инстинкти, които не се е научил да овладява, измъчван от своята недодяланост, младият Бернар не престава да оскърбява достойнството на любимата жена. В естетиката на рицарските любовни романи героят е подложен на изпитания. За да заслужи любимата, за да спечели сърцето й, той не трябва да се пребори с някой съперник, а да превъзмогне самия себе си.
В крайна сметка Бернар приема духа и ценностите на социалния ред, и се интегрира добре в обществото. Изпитанията, през които преминава, биват възнаградени, и чрез силата на любовта той успява да преодолее омразата в сърцето си. Жорж Санд въплътява в главната героиня Едме идеала си за жена - силна, интелигентна и смела. Едме и Бернар се срещат на 17 години. Те са далечни братовчеди. По време на лов конят на Едме не й се подчинява, тя се загубва в гората и попада в плен на чичовците, които подтикват Бернар да я изнасили, за да покаже, че е мъж, но тя успява да го укроти и да го убеди да избягат заедно. Бернар намира убежище у бащата на Едме, който го приема като свой син. За да й се хареса, той решава да се образова, надявайки се, че тя ще се съгласи да се омъжи за него. Заминава за Америка с армията на Лафайет, където остава шест години. След завръщането си повторно иска ръката й, но тя пак отказва въпреки клетвата, която му е дала да не принадлежи на никого, преди да бъде негова. Едме е ранена по време на лов. Бернар е заподозрян и хвърлен в затвора в Шатър, където днес се намира музеят на Жорж Санд. Едме се застъпва за него и след като е разкрит истинският виновник, тя решава, че Бернар е достоен за нея. Оженват се и живеят щастливо според разбиранията си за християнско семейство, споено от взаимното уважение между съпрузите, от любов и вярност.
***
Орас: Романът „Орас“ е произведение, твърде различно от „Мопра“. Това е един релефен социално-психологически „етюд“ в духа на романите на Балзак. Действието в романа се развива в съвременен на писателката Париж, в годината на въстанието от 1832 г. и в началото на следващата 1833 г.
Главните герои са динамични и в постоянно развитие. Привидно значителна, грабваща окото личност, главният герой Орас е лишен от индивидуалност. Той е противопоставен на останалите персонажи, тъй като всички те са хора със скромен произход, в една или друга степен близки на революционните настроения на епохата. За разлика от тях Орас обича да блести, но не е способен на системен труд. Затова той се занимава преди всичко с празни планове за бъдещето, но бързо захвърля всичко, с което се заеме, защото е мързелив и неинициативен. Той нито следва правните науки, както е обещал на родителите си, нито съумява да напише нещо, когато е решил да стане писател, но байроническата поза на уморен и отегчен от живота човек много му приляга. Неговото бездушие и егоцентризъм се проявяват в най-отблъскващ вид в сферата на интимните чувства. В „Орас“ Жорж Санд въвежда един от най-интересните и психологически мотивирани любовни триъгълници в своята романистика. Орас е самовлюбен егоист и позьор до такава степен, че след като изнурената до краен предел Март го напуска, той не се посвенява да съчини измислицата, че тя се е самоубила заради него.
Присъдата над ненавистния си персонаж писателката произнася не пряко, а чрез логиката на последвалите събития. Успехът на младия денди във висшето общество е твърде кратък и нетраен. Отхвърлен и забравен, той е принуден да напусне Париж. Сюжетът на творбата е неизменно интригуващ до самия край.
„Орас“ е талантлива критика на модната през онази епоха фигура, прикриваща зад възвишени тиради и затрогващи пози душевна пустота и егоизъм.

624 pages, Hardcover

First published March 1, 1984

About the author

Amantine Lucile Aurore Dupin de Francueil, best known by her pen name George Sand, was a French novelist, memoirist and journalist. One of the most popular writers in Europe in her lifetime, being more renowned than either Victor Hugo or Honoré de Balzac in England in the 1830s and 1840s, Sand is recognised as one of the most notable writers of the European Romantic era. She wrote more than 50 volumes of various works to her credit, including tales, plays and political texts, alongside her 70 novels.
Like her great-grandmother, Louise Dupin, whom she admired, George Sand advocated for women's rights and passion, criticized the institution of marriage, and fought against the prejudices of a conservative society. She was considered scandalous because of her turbulent love life, her adoption of masculine clothing, and her masculine pseudonym.