Хора и звезди

by Александър Геров

Александър Геров е не само сред най-интересните поети от своето поколение автори, "родени между две войни", но е и сред най-големите имена на българската поезия. Той говори с еднакво вдъхновение за човечеството и за отделната личност, защото човечеството е съвкупност от много самостоятелно мислещи и чувстващи личности, а отделният човек е носител на вселенския мащаб и общност. Включени са избрани стихотворения и редове от биографията. Творчеството на поета анализират Ив. Пауновски, Здр. Чолаков, Ив. Гранитски и П. Анчев.

400 pages, Paperback

First published January 1, 2003

About the author

Александър Цветков Геров е български поет, писател, журналист.

Биография в БГ-Фантастика.

Reviews

[Lyuba · Rating 5 out of 5]

По-ранните му стихотворения ми харесаха много повече, но като цяло много оригинален и до известна степен мрачен поет (което на мен много ми допада!).

Извадка:

Път

Увличах се по хиляди миражи.
Живях в разкош и хощна нищета.
Но не наситих свойта страстна жажда
да видя, да повярвам, да реша.

Сега мълчи сърцето ми, изстива...
Защо съм тъй опустошен и стар?
Защо ме смаза каменната истина,
че всичко знам и всичко съм разбрал?

Над мен небето есенно се плиска
в студена светлина и красота.
Пълзят мъглите и с копнеещ писък
отлитат бавно птичите ята.

Пленява ме една последна мисъл,
един последен порив, смел и бърз:
да скъсам с миналото, да поискам
да стана пак сърдечен и добър.

Да почна нов живот! Дали ще стигнат
годините за новия ми път?
О, в тихото мълчание мечтите ми
как странно се изграждат и рушат!

------------------------------

Ще живеем (1940)

Ти цялата трепериш и се свиваш,
ти се боиш от тази смърт наоколо -
от тези есенни листа, жестоко
разкъсани, изсъхнали, умиращи.

Недей плачи! Не страдай! Ще живеем.
Ще бъдем всичко туй, което виждаш:
дълбока нощ, студени ветрове
и сребърно езеро раздвижено.

А пролетта? Забрави ли как вишните
във бели дрехи се разхождаха в градината?
На влюбените нежните въздишки,
очите им - прекрасни като твоите?

Сега вземи ни, леден вятър, шибай
последните листа и мисълта!
Дъждът шуми. Градината умира.
Докосват се безкръвните уста.

И ужаса, че всичко е забрава,
че всичко е измама и лъжа,
като нощта - полека избледнява
в разкъсаната дишаща душа.

-----------------------------

Сам (1937)

Когато потъмняваше небето,
приведен той във къщи се прибра.
Огромна рана зееше в сърцето му,
но никой тази болка не разбра.

Едва прекрачил в стаята, заплака -
на голите дъски се строполи.
И черни засияха в полумрака
обилните му бликащи сълзи.

Скимтеше той в неудържима мъка,
със нокти дращеше във свой вой
и хъхреха като че ли на смъртник
гърдите му в вечерния покой.

За хилядите страдащи, които
не можеше сега да утеши;
за неспокойните сърца, разбити
от порив силен, но непостижим;

за светлите очи, в любов прехласнати,
които нявга чисти бе видял,
и за смъртта - владетелка на хаоса -
той диво и безпомощно рида...

Към полунощ, припаднал до стената,
със бледа като месеца глава,
той чу как бесно блъска във стъклата
любимата му котка.
И едва
се приповдигна. Бързо й отвори.
Във трескавите си ръце я взе.
И с нежен укор щом й заговори,
спокойствие душата му обзе.

---------------------------

Лбов

С лице от странен блясък озарено
ти в своите очи ме потопи.
Докосна се ръката ти до мене
и камъка в сърцето ми стопи.

По моите черти тъй уморени
отново мина малко светлина.
И се събра безкрайната вселена
в спокойните контури на деня.

И дълго аз те носих във сърцето си.
Под клепките ми нощем спеше ти.
В зори се вслушвах как тупти сърцето ми
и скачах от кревата с весел вик.

А после избледняха наште думи,
изстинаха горящите уста.
И угаси се чудното безумие
в разкритата лъжа на любовта.

Сега отново здания и улици
ще се въртят в безсънните нощи.
Ще се въртят пред мене пак учудени
зелени, сини, шарени очи.

Така от скок на скок, в самоизмама,
срещу смъртта отиват мойте дни...
Въртете се, студени черни здания!...
И ти, земя, глупешки се върти!

[Metodi Pachev · Rating 5 out of 5]

За няколко дни Александър Геров се превърна в мой любим поет. Необяснимо е как не бях чувал за него до този момент. Поезията му понякога е недодялана и неестетическа, понякога красива и богата на образи, но винаги пълна със смисъл. Чести теми са любовта, самотата и смъртта. За Геров любовта не е само ефимерна и платоническа, а винаги осезаема и плътска. Смъртта за него означава покой и не е страшна; самотата пък е най-голямото мъчение. Името на този сборник - "Хора и звезди," е плод на много удачен избор. Тъй като Геров се интересува от съдбата на човека във вселената.

Искам тук да споделя едно от любимите си негови стихотворения:

ЕДЕЛВАЙС

На Иван Пауновски

Смъртта ме люлее на своите скути
и нещо красиво разказва ми тя:
- Ще бъдеш погребан ти в бездни нечути,
на кал и вода ще ти стане кръвта.

Тъй хилядолетия ти ще пътуваш
в земята, по корени и по листа,
при среща със близките ще се вълнуваш,
ще зъзнеш от зимния вятър в нощта.

Готви се, приятелю, дълго готви се,
когато един еделвайс разцъфти,
в листата му нежни да сбереш свойте мисли
и пак да си спомниш, че си ти, че си ти!

[Книгоядката · Rating 4 out of 5]

"Не разбра ли? Не си вече същия.
Виж душата си болна и сива.
Как жестоко животът ни лъже,
драги мой, Неизвестен Безименов!"