Поезията на Андрей Германов е насочена към проникването в необятните пространства на човешката душевност. И ако в нея прозвучават трагични нотки, то е, защото истинската хармония на човешката душа е изстраданата, пречистената във вътрешна борба и раздвоение, в несекващото колебание и съмнение хармония. Томът съдържа избрани стихотворения и четиристишия, редове от биографията и статии от Ч. Добрев, Л. Левчев и Ив. Гранитски.
Андрей Димитров Германов е роден в село Яворово, Варненско. Гимназия завършва в Дългопол, а руска филология в Софийския университет през 1955 г. Работил е като редактор във в. "Народна младеж", в изд. "Народна младеж" и "Български писател", като зам. гл. редактор на сп. "Съвременник" и гл. редактор на сп. "Пламък". Поет и преводач. По-важни книги: "Работнически влак. Стихове" (1962) "Родов герб. Стихове" (1964) "Равноденствие. Стихове" (1965) "Да ме запомниш. Стихотворения" (1967) "Преображения. Стихотворения" (1970) "Като въздишка. Лирика" (1970; 1975), "Мост. Стихове" (1970), "Четиристишия. Стихотворения" (1974), "Парнас около нас. Дружески шаржове, пародии, епиграми" (съвм. с Ив. Николов; 1974) "Нови четиристишия" (1976) "Самоубийствено живеем" (1979) "Шаячни момчета. Спомени" (1981). Умира през 1981 г.
„Една душа трептяща, изляла се във стих. Преминала живота бързо в порива си тих, и оставила усмивки-букви, замислени слова… Една душа звънтяща, изпяла се във стих.“