Прочетено в очите ти

by Jovica Aćin, Русанка Ляпова (Translator)

"Никога, ама съвсем никога не се обърна към мен. Не ме погледна. Дори бегло. Дори когато се гмуркаше в дълбините, почти бездънни. А сега, от нощес, не отлепя поглед от мен. Отначало очите му бяха невярващи, после гневни, след това снизходителни, а накрая - тъжни. И така, гледа ме все по-хипнотично на този бряг с изплашен поглед, който постепенно се примирява с присъдата. Най-накрая не можах повече да издържа да не го погледна и аз."



Йовица Ачин /р.1946, Зренянин/ е литературен критик, преводач, есеист и разказвач. Склонен към експериментиране и смесване на литературните жанрове, в неговата творческа интерпретация литературата е синтетично състояние на духа, което абсорбира в себе си всички изкуства и форми на говорене.

Йовица Ачин разширява границите на европейските разказвачески традиции, въвежда ни в теми, познати от творчеството на Кафка, където гротеската и абсурдът прикриват стъписването на съвременния човек пред неизвестността на смъртта, от която единствено спасение е фантазията. Авторът настоява за ролята на преписвач, копиращ петната, следите от реалния живот, както и белезите по тялото на самия творец, изложил се смело на житейските предизвикателства и поражения, но и на риска да остане неразбран, осмян, обруган от читателя - свидетел на неговите експерименти. В тази смелост се крие прелестта и прелъстителна сила на книгата, която освен всичко друго е и игра на съблазняване, в която писателят не се бои да заложи себе си. Ачин е най-автентичният мистификатор в съвременната сръбска проза.

212 pages, Paperback

First published January 1, 2006

About the author

Jovica Aćin je rođen potkraj 1946. godine u Zrenjaninu. U Beogradu privremeno živi od 1965. godine.
Početkom sedamdesetih godina 20. veka bio je više puta osuđivan zbog svog pisanja i kao urednik Studenta (lista beogradskih studenata).
Živi i od prevođenja, pre svega sa francuskog i nemačkog jezika. Dosad je preveo tridesetak knjiga iz književnosti i filozofije, od Fridriha Ničea i Helderlina do Anrija Mišoa, Siorana i Kafke. Među njima su dve najnovije: roman Tomasa Bernharda Stari majstori i esej Roberta Muzila O gluposti.

Od njega su knjige eseja i književnih istraživanja:

Izazov hermeneutike (DOB : 1975)
Paukova politika (Prosveta : 1978)
Šljunak i mahovina (Rad : 1986)
Poetika rastrojstva (Svetovi : 1987)
Poetika krivotvorenja (Svetovi : 1991)
Gatanja po pepelu (Stubovi kulture : 11993, 22003)
Apokalipsa Sad (KOV : 1995)

Od njega su i knjige sa pričama:

Duge senke kratkih senki (Svjetlost : 11991, Draganić : 21997, Biblioteka Zrenjanina : 32003)
Uništiti posle moje smrti (KOV : 11993, Stylos : 22000)
Leptirov sanovnik (Draganić : 1996)
Nezemaljske pojave (Narodna knjiga - Alfa : 1999)
Lebdeći objekti (Narodna knjiga - Alfa : 2002)
Ko hoće da voli, mora da umre (Stylos : 2002)
Mali erotski rečnik srpskog jezika (Stylos : 2003)

Reviews

[Kalina · Rating 2 out of 5]

Измъчих се с тази книга. Не всичко, което минава през главата ти, докато пушиш цигара, загледан в звездите, или броиш овце за заспиване, става за публикуване. Много от разказите са замислени като разкази с неочакван край, но краят прозира още в началото или е толкова нелеп, че да ти стане неловко.