Също както и в книгите си за големи, в "Децата на кактуса" Велизар Николов тихо, деликатно и проницателно наблюдава света и го превръща в неочаквани и сепващи поетични образи. Всъщност разграничаването на поезията му на "детска" и "възрастна" изглежда формално. Без излишно умиление от невръстния адресат, поетът насища стиховете си с тръпчива меланхолия, шеговита ирония и светла тъга. "Децата на кактуса" с подвеждаща лекота ни убеждава, че в поезията не съществуват възрастови граници, че самородният поетичен образ е еднакво разбираем и от децата, и от възрастните, нужна е само по-фина настройка на рецепторите.
Велизар Николов е роден на 8 май 1949 г. в Ловеч. Завършва гимназия в София. Следва българска филология в Софийския университет. Работи във в. "Тишина", в София-прес и в Дома на литературата и изкуствата за деца и юноши. Пише стихове за възрастни: "Непрежалимо" (1995), "Колона" (1997) и за деца: "Свирки от кайсия" (1976), "Разсеян ден" (1979), "Братя квадрати" (1994).
„Децата на кактуса“ от Велизар Николов и Росица Ячкова (изд. „Жанет 45“) е сред онези стихосбирки, които заслужават повече верни (по)читатели. Освен умна и проникновена, тя е и извънредно любопитна с нестандартното си оформление. Корицата й е четирикрилна и изрисувана така, че при отварянето й читателят да се изправи пред две спуснати театрални завеси. Повдигайки завесите, той се натъква и на цяла трупа пъстри, чудати и весели образи. При това не какви да е."