Кървави луни

by Мирослав Пенков, Miroslav Penkov (Writing as)

… Бурята вече стихва, а в тъмата бавно изгряват Кървавите Луни. Възкачват се мудно, пълзят по черния свод и започват да пълнеят, да се наливат като пиявици с човешкия страх.

Те ще са с нас, ще ни наблюдават, оставяйки ярка кървава диря след себе си. Ще чакат да се изплашим, да стъпим извън пътеката…

Сборник разкази на ужаса. Съдържание:

„Ямата“
„Лед“
„Сърцето на отдушника“
„Жив мъртвец“
„Тръпката да се убива“
„Езерното момиче“
„Колекционерът“
„Великото изкупление“
„Господарят на сънищата“
„Дърво на ужаса“
„Бялата роза“
„Сара, кървавата Пепеляшка“
„Стената“
„Нажеженият асфалт“
„Метаморфозата“

160 pages, Paperback

First published January 1, 2000

Reviews

[Бранимир Събев · Rating 4 out of 5]

Това е една книжка, която дълго време търсих и накрая успях да се сдобия с нея благодарение на Иван Крумов на Златния Кан в Благоевград. Чел съм разкази на Мирослав Пенков в старите броеве на списание Зона F и бях очарован. Това сборниче не ме разочарова, напротив, хареса ми - качествен български хорър. Отрицателните му страни не са много:

- прологът леко напомня пролога на "Необходими Неща" на Стивън Кинг;
- на едно място в разказа "Лед" имаше оплитане на имената, нищо сериозно;
- разказът "Сърцето на отдушника" започна и продължи страхотно, но завърши някакси мъгляво;
- разпитът на Харолд Кайлър от "Жив мъртвец" е почти едно към едно с разпита на Уиндъм Ърл от "Автобиографията на агент Дейл Купър";
- в няколко разказа се повтарят неща като чаршаф, събран на топка, изритана на земята завивка, възглавница под странен ъгъл и т.н.;
- в разказа "Бялата роза" се хващам на бас, че Хариет е женско, а не мъжко име.

Плюсовете на сборника с 15 разказа обаче са:

+ Въпреки се в началото си напомня "Необходими Неща" на Стивън Кинг, прологът като цяло е много добър;
+ Въведението на книгата е написано не от кого да е, а от големия Агоп Мелконян;
+ За писател, който е издал първата си книга, преди да е изкарал абитуриентски бал, Мирослав Пенков се е справил ПОВЕЧЕ ОТ БЛЕСТЯЩО;
+ Много богат език, описанията са страхотни;
+ Авторът се е вдъхновил много от Кинг, пише с ярки и изразителни детайли подобно на големия майстор, картините, рисувани от него са реалистични, издържани в изненадващо добър стил;
+ словосъчетанието "най-щастливия нещастник", което срещнах веднъж;
+ идеите на разказите макар да напомнят Кинг са самобитни и оригинални;
+ убийственият израз "натрапчиви погледи, които ако бяха дарени с живот, щяха да убиват с грубостта си".

Ако случайно тази книжка ви попадне, скъпи мои любители на хоръра, не се колебайте и за миг. Защото...
Защото "бурята вече стихва, а в тъмата бавно изгряват Кървавите Луни. Възкачват се мудно, пълзят по черния свод и започват да пълнеят, да се наливат като пиявици с човешкия страх. Те ще са с нас, ще ни наблюдават, оставяйки кървава диря след себе си. Ще чакат да се изплашим, да стъпим извън пътеката..."