Виртуален роман

by Mia2442

Интернет зависимост...
Натрапчиво желание да влезеш в световната мрежа и болезнена неспособност да излезеш навреме. А после?
Виртуална любов, виртуална самота. Виртуален секс.
Кога сме ние? Къде сме? Какво всъщност правим? И по-важното – защо?
Като канава се използва една интернет игра, върху която се гради целият роман.
Виртуалната реалност и пристрастяването към нея като бягство от действителността.
Трудният път на себеоткриването, осмислянето на живота и смъртта, болезненото връщане към Аза - всичко това и още много, написано леко, забавно, със самоирония и лек привкус на тъга от Mia2442 (Мариана Царкова).
Увлечен във виртуалното приключение, читателят изчита романа на един дъх и пита за още.

192 pages, Paperback

First published January 1, 2011

Reviews

[Невена Паскалева · Rating 3 out of 5]

Лек и приятен за четене роман. Напомни ми за дните с ICQ и MIRC - безвъзвратно отминало, но толкова романтично време. Почти като да се връщаш в средновековието при рицарите с алените кърпички под бронята :) Главната героиня преминава през онова, през което сме преминали почти всички от това поколение - онлайн флиртовете, пристастяването към "новия" свят, тази току-що открита обетована земя където всичко е възможно. И също като героинята, накрая всички сме се връщали обратно в реалността - опарени и отрезвени. В този смисъл, романът ми допадна много. Липсваше му, обаче, за съжаление, дълбочина. Нямаше основен конфликт, нито характери, за които да се "хвана", които да оставят следа у мен. Затова - три звездички.

[Gergana · Rating 2 out of 5]

Не знам защо винаги ми се коментират романите с две звезди...

Този роман ми напомни страшно много за моята лична интернет обсебеност. В този смисъл дори ми подейства като наркотик. Прочетох го изключително бързо, може би защото е лек като форма, може би защото просто ме вълнува тази тема. И осъзнах, че този период от живота ми отмина толкова бързо, колкото и дойде. Почти всички симптоми са изчезнали вече.

Съгласна съм с авторката, че в търсене на една друга реалност, забравяме за своята собствена. Финалът на романа обаче беше доста слаб... Някак си не вървеше след цялата тази секс-тематика финалът да е поучителен и морализиращ...

[Ивайло [IF Tomeff] · Rating 4 out of 5]

На пръв поглед лековата и ефирна история за един интернет експеримент.
На втори - замисляне как ставаме повече виртуални отколкото реални.
Разказ за самотата, която игрите, чатенето, размяната на и-мейли и флиртове потулват само временно.

[Emilia Mirazchiyska · Rating 3 out of 5]

Прочетох преди Великден този роман, който бях видяла в една книжарница още през 2011, когато излезе, но тогава не посегнах към него именно заради никнейма вместо името на автора. Увлекателен е, чете се с интерес, но сякаш пропуснатите възможности са повече отколкото са зададените в сюжета. В началото добре, но после... вече трябваше да се използват някои от ситуациите от играта на табла, и със задълбочаването на отношенията с Бо колко много бих искала да видя една реконструкция на неговия образ, която авторът на романа би могъл да създаде... Вместо тези страници от някогашния дневник на разказвачката колко хубаво би било да бе реконструран един "Дневник на прелъстителя", в който да бе показан един измислен Бо... Посегнах към първия том от двата тома на Киркегор с тази мечта, ех, защо не е поела в тази посока авторката, така можеше да понесем нереализираната среща с Бо, можехме да намерим обяснението за нея, иначе какво ни остана след като прочетохме така стенографиран този виртуален опит - едно неудоволетворение, каквото можем да получим и чрез собствения си опит, без да е нужно да четем роман. Може би е могъл да стане по-богат този роман, ако не приемем заглавието само като "виртуален роман" т.е. "роман", който се изживява "виртуално". Ако беше изследвал механизмите на пристрастяването и на отдръпването би станал истински роман и би заслужил името си не само фигуративно, уверена съм, че има много пространства в този виртуален опит благодатни за правене за литература. А какво прави Мия (авторката и едновременно героинята в романа)? Съобщава ни фрагментарно какво става, но от прекалено опростения механизъм на това съобщаване или споделяне идва и неудоволетворението, не толкова от това, че Бо в крайна сметка не идва или че тя така и не прави "сайбър" с него.

[Vildan · Rating 5 out of 5]

"Човекът, този случаен сбор от атоми на въглерод и кислород, можеше да надмогне тлеността си чрез Изкуството. Но в 21-я век някой беше пуснал търговците в храма на изкуството и малцина творяха, а мнозина продаваха. И изкуството беше клише като смачкана кутия от кока-кола, залепена в нечий колаж." Imao

Преминах през различни емоции, някои положителни, други - не чак толкова.. . сякаш се редуваха, имаше нещо, което ги контролираше, lol. - Зони, Зонери, Рози, Усмивки-"ХОХ"; чувства.. чувствах се по един единствен начин - чувствах се като Наташа Ростова от "Война и мир".