Уендиго

by Стефан Стефанов

Ранната зима на 1857 г. застига група пътници в суровата северноамериканска пустош и продължаването напред се превръща в борба за оцеляване. Всяка следваща крачка в снежния ад е изпитание, но истинският кошмар започва, когато членовете на отряда един по един изчезват безследно. Колкото повече пътниците навлизат в дивото, толкова повече някакво невидимо присъствие затяга мъртвата си хватка около тях – нещо дебне отчаяните, гладните и изнемощелите в студа.

„Уендиго“ застава на ръба между класическия исторически трилър и мистерия с елементи на хорър. Книгата е вдъхновена от действителни исторически събития, а сюжетът е изпълнен с опасности и тежки избори в сгъстяващия се мрак на неизбежното. Героите в този епос губят своите души, защото са поели по най-прекия път през сърцето на злото.

160 pages, Paperback

Published June 12, 2023

About the author

Стефан Стефанов е роден на 18.08.1986 г. в София. Завършва гимназиалното си образование в НПМГ, а висшето - в УНСС - София, специалност "Журналистика и масмедии". През последните пет години е публикувал статии, интервюта и репортажи в интернет медии.

Reviews

[Nedyalka Ivanova · Rating 3 out of 5]

Бях си набелязала 'Уендиго' неотдавна. По описанието доста ми напомни на 'Глад', на Алма Катсу.
Загубени в снежната пустош пътници, дебнещо във виелицата зло, безнадежност, смърт и хорър.
Ще започна с това, че идеята е страхотна и книжката е написана изключително добре, но останах с впечатление, че авторът е бързал и идеята си е останала страхотна и замряла в зародиш.
На историята определено и липсва динамика и интрига. Недовършените и 'висящи сред сюжета' сцени можеха да дадат основа на накъсаното повествование и да иизградят дълбочина и стабилност. Примерно в началото случката с изчезналите коне. Или криещите се из гората индианци. Препускащият черен жребец.
Уви, нищо от това не е разгърнато. 120 страници очаквах да се случи нещо, и чак си изграждах собствени зловещи сцени с героите, но не би. Ужас няма. Единствено едно котле с кокали и малко кръв.
Уендиго се появява в последните страници само за цвят, споменат между другото.
Краят е слаб.
Жалко. А какъв велик хорър можеше да се получи от тази книга.

[Teodora · Rating 4 out of 5]

Куентин Тарантино би направил страхотен филм от тази история 👌

[Constantine · Rating 1 out of 5]

1 ⭐️ е много за тази книга.
Уендиго се споменава за първи път на 142/160 стр.
Историята е ужасно скучна и мудна. Персонажите плоски.

[Iva · Rating 3 out of 5]

Чудесна идея за история - индианския "зъл дух" - Уендиго.
Началото на книгата тръгна много бавно и мудно, чак скучно. В един момент ми стана интересно и после пак стана скучно.
Англичанин, решил да проправя път за релси на влак из дивата пустош (това като тема го имаше и в сериала "Доктор Куин лечителката", което беше доста по-интересно представено)
Нормално е само да пътуват из зимните гори и нищо да не се случва, но имах чувство, че постояно прекосяваха само реки...някакви скучни разговори и откровения и никаква мистерия с елементи на хорър.
Пак казвам - много добра идея за история и добре подбрани "професии" на бродещите, но много липсва дълбочина и разработване на самите персонажите - просто някакви факти се споменават за тях.

[Йоана · Rating 2 out of 5]

Очаквах нещо съвсем различно от книгата. Едно безкрайно бродене из гори и никакво действие, герои, които не предизвикват никакви симпатии, като цяло доста слаба книга.

[Lord Eshen · Rating 3 out of 5]

Извиващ се ужас с повече потенциал, отколкото реализация

[Tzvetelina Krankk · Rating 1 out of 5]

Умрях от скука

[Eli · Rating 3 out of 5]

Приятно изненадана останах от стила на писане на автора. Много старателно и подробно написана. Историята беше оригинална и вълнуваща. Имаше моменти,които се проточиха прекалено дълго,но историята за сметка на това беше завладяваща

[Silvia Deyanova · Rating 5 out of 5]

Написана много увлекателно, бързо се впускаш в историята и ставаш съпричастен с героите. Абсолютно възбужда въображението какво наистина е Уендиго, съществувало ли е и определено те кара да се замислиш дали не съществува и до днес. Като се добавят и изненадите накрая, книгата става още по-интересна.

[Dee Anna · Rating 2 out of 5]

Може би това е книга подходяща за ранна юношенска възраст. Не изпъква с нищо особено, освен необичайната тематика. Ако човек прочете малко за уендиго преди да я започне, нещата много бързо се изясняват и единствената мистерия е кой ще оцелее. Дори нищо да не четеш - пак не е много мистериозно честно казано. Персонажите не са страшно задълбочени и привлекателни, но все пак има някаква предистория споделена за всеки от тях и мотивите на всички са изложени за читателя. Именно тук е и една от големите ми критики - книгата *всичко ти казва*, за да е сигурна, че не си го пропуснал или разбрал иначе. Щеше да е супер да не ни се обяснява толкова и да ни остави да помислим и ние. В крайна сметка нищо толкова сложно не се случва.

Това, което ми направи впечатление е, че много персонажи искат да са някой друг или като цяло не са се реализирали и всеки търси реализацията си наново в това пътешествие. Хокинс - отново се доказва на майора си, въпреки че уж е дал отлична идея при войната и се надява да стане достоен за Мис Бенет. Знам, че той смята себе си за добър и отслужил войник, но дори не се сеща да вземе карта за опасно пътуване в пустошта. Макферсън се доказва пред себе си (и майка си?), че е равен или по-добър в сделките от майка си. Пасторът откровено не се брои за добър проповедник и изглежда не помни божието слово именно, защото не вниква наистина в него. Той се уповава най-вече в Абрахам като доказателство за своята кадърност и силата на вярата. През цялата книга той сляпо вярва на Абрахам за всичко - за верния път, за прехраната им, за закрилата им. В момента, в който Абрахам изоставя пастора, той губи вяра в себе си, в Бога си и във всичките си принципи (пример: псува, иска да убива). Големият Гибсън очевидно се лъже и бързо се разкайва, че може да е нещо друго освен престъпник. Той поне бързо се осъзнава, доколкото изобщо се е лъгал в обратното. Малкият Гибсън - той просто иска да изпълни калъпа за a stand up guy на времето и класата си, и явно и това не му е по мярка. Чарлтън просто иска да се докаже и на този си господар, който явно го е наследил от майка си като куфар, че е добър слуга. Последните два персонажа за може би най-безинтересни. В тях нищо не гори. Единственият живец в Малкия Гибсън е породен от смъртта на брат му. Колкото до Абрахам - единствен той намери себе си и в това "намиране" ни се даде и адекватно обяснение защо един оджибуе не вижда съвсем очевидното уендиго. Няма смисъл да обсъждаме други подробности като например тръгва ли се с ковчег пари ей така с повече хора за пазене, отколкото войници.

[Христо Блажев · Rating 4 out of 5]

Уендиго превзема сърцата на жертвите си: http://knigolandia.info/book-review/w...

Разбира се, моето поколение е отраснало с такива книги – или поне подобни, защото в безкрайните редици с индиански романи приключенските елементи бяха много по-силни, там нещата най-често бяха изключително простички като избор. Докато в романа си Стефан залага повече на мистика, на философия, на сблъсъка между различни типове вяра, оплетени с борбата за оцеляване. В средата на XIX век неколцина пътници се оказват спешени – в нощта конете им изчезват и внезапно рутинното им пътуване (доколкото може да е рутинно в ония години през земи на войнствени индиански племена) се превръща в смазващо изпитание. Всеки от пътниците носи в сърцето си тайна и за всекиго това пътуване е от решаващо значение – за някои наградата би била материална, за други – духовна, за ��рети е въпрос на живот и смърт да доведат до успешен край това начинание.

Издателство „Сиела“
http://knigolandia.info/book-review/w...

[Svetli A. · Rating 2 out of 5]

Привет, четящи! ❄️
Почнах тази книга с малко по-големи очаквания, отколкото трябваше...

Резюмето ме грабна супер много и в крайна сметка съдържанието ме разочарова до някаква степен. Твърде много описания на абсолютно всичко, вътрешните светове на героите малко се губят, оставяйки ги някак плоски и колкото и да исках да се пренеса на една мрачна и снежна планина, така и не успях. Може би просто не беше моята книга и я избутах почти на инат, но определено не я усетих. Краят ми беше изцяло предвидим, а самото уендиго, което толкова чаках да се появи отнякъде, дойде в последните страници, като пак не беше онова, което очаквах.

За всяка книга си има читатели и съм сигурна, че някой друг ще ѝ отдели вниманието, което заслужава, но наистина не беше моето нещо~ И колкото и да искам да давам шансове на български автори, не винаги оставам доволна от прочетеното...


"Юстъс неведнъж бе свидетел, че където имаше истина, законът често виждаше две и избираше онази, която беше подкрепена с пари, познанства и влияние. Така другата истина винаги оставаше излишна точно като своите представители."

[Даниел Иванов · Rating 4 out of 5]

Мудно развиваща се история, но за сметка на това изглеждаща автентично. Доста суховати герои. Финалът ми се понрави, като че ли точно така трябваше да се развият нещата. Идеята за Уендиго ми хареса. Може би щеше да се получи чудесен разказ ако историята беше посъкратена малко. В този обем се губиш между страниците.

[Daniela Daneva · Rating 2 out of 5]

Корицата и анотацията ме грабнаха, но уви до там …
Едно препускане в горите, в студа, без храна…
Някак никой от героите не успя да ме впечатли, не успя да ми допадне, да ме накара да го харесам.
“Уендиго” се споменава в 143/159 стр…
А края беше недостатъчен за мен, искаше ми се да има някакъв смислен завършек и щастлива развръзка.

[Ана Соковски · Rating 2 out of 5]

Давам ⭐️⭐️ с мъка (понеже корицата ми харесва повече от съдържанието), защото непрестанно чета трилъри, а тази книга беше безинтересна. Липсваше интрига, нещо, за което да се хванеш и да те държи на тръни. Очакваш неща, които никога не идват и накрая е просто разочароващо. Изчезванията на героите не бяха интересни, не видях никъде хорър… Кръв и човешки останки не го правят хорър.

[Hristozar Lekov · Rating 1 out of 5]

Абсолютно нищо не се случва в книгата. Пълна загуба на време!

[Преслава Костова · Rating 2 out of 5]

Интересен замисъл, но историята сякаш не оживява.

Героите се лутат из зимната пустош, въртейки се в неспирен кръговрат на смърт и разруха, без развитието от което имат нужда.