Посока Запад

by Петър Софрониев

След като написва (както сам отбелязва) „хиляди литературни парчетии – фейлетони за печата, сценки за радиото и телевизията, текстове за песни и т.н., с които припечелва прилично, за да храни семейство и да прекарва добре с приятели вечерите и нощите”, Петър Софрониев ни изненадва и респектира със сборника с разкази „Посока – Запад”. В тях авторът е преплел лудия смях с парещата болка в сърцето, за да се очертаят релефно двата полюса, между които е разпъната душата на българина в последните години. Но разказите в „Посока – Запад” не са парчета от кривото огледало, в което ни се налага да се оглеждаме всеки ден. По-скоро те са една усмивка с горчиви бръчици, весело-тъжна пътека, проправена през времето, по която авторът ни води, за да стигнем до истински истории на хора, които не искат да се примирят, че са случайни пътници на тази земя... И ако преди години авторът самоиронично казваше (в текста си за песента на Васил Найденов) „нищо ми няма, всичко ми е наред”, сега сякаш успокоява – нищо ви няма, друго не е наред.

196 pages, Paperback

First published January 1, 2004

About the author

Петър Софрониев е журналист с 28-годишен стаж в централните вестници. Занимава се с хумор – шоупрограми, сценарии, файлетони, разкази, новели. Сценарист на предаванията в БНТ – “Вариант “, “Събота – късен следобед” и “Клуб “НЛО”.
Шест години е кореспондент на радио “Гласът на Америка” – Вашингтон.
Автор е на:
- текстовете на около 40 песни. (Най-известната – “Казано честно, всичко ми е наред”, в изпълнение на Васил Найденов.)
- либрето за мюзикъла “Ах, този секс” (ДМТ “Стефан Македонски”, 1990-1993)
- пиесата “Отвори, аз не съм лош човек”
- биографичната книга за рокпевицата Милена – “Милена съм”.
- три книги с хумористични разкази и миниатюри: “Мелодия за шведско японче и саксофон” (Издателство “Славяни”), “Нормални до доказване на противното” (същото издателство) и “Посока Запад” (ИК “Жанет 45”).

Reviews

[Emil Gotsev · Rating 4 out of 5]

Много, много истински ми се видяха тези разкази. Навярно няма да запомня много от тях, поради ежедневността им - историите са от онези, които всеки ден се случват в съседната панелка, детска площадка или кръчма... Но въпреки това са толкова трогващи, че ще ви накарат да се смеете, плачете и съпреживявате.

[Христо Блажев · Rating 5 out of 5]

Петър Софрониев през смях и сълзи сочи в “Посока Запад”: http://knigolandia.info/book-review/p...

Изключително. Зад безкрайно мрачната и неприверлива корица се крият едни от най-добрите файлетони, които съм чел в живота си. Хем смешни, хем тъжни, проницателни, мощни, разчувстващи, разтърсващи… истински. В “Посока Запад” Петър Софрониев успява да смеси смях и сълзи по начин, който не съм и подозирал, че е възможен, честно.

Героите на Софрониев са впричени в животите си и излаз от него нямат – дори да отъркват краката си о пероните, те не ще се качат на никой влак. Или ако го направят, то ще е само в бракувани вагони по глухите коловози. Посоката може и да е запад, но всъщност е наникъде – втурнали се към промяната, героите изведнъж виждат устрема си секнат. Техният влак просто няма да дойде, колкото и да свети в зелено семафорът. Счупен е. Като животите им.

http://knigolandia.info/book-review/p...