Настоящото изследване няма за цел да занимава читателите със ставащата все по-актуална тема за преминаването на наборна към професионална армия в България, което е задача на практикуващите политици и техните военни експерти. Валентин Александров си е поставил много по-проста задача – да покаже един вече извървян път към постигането на тази цел при съвсем различна вътрешнополитическа и международна обстановка. Преминаването от многомилионна към стохилядна армия е тежък, болезнен и невинаги безопасен процес. Разпускането на германската имперска армия и заместването є със стохилядна бойна единица, създадена на професионална основа, е наложено по волята на победителите от Антантата. Необходимите съкращения в офицерския корпус и ликвидирането на цели видове въоръжени сили принуждават германските офицери да търсят заместители за поддържането на някаква, макар и неддостатъчна бойна готовност. Основен е и въпросът с кадрите. Решение на тези проблеми намира наричаният не без основание “баща нва Райхсвера” – генерал Ханс фон Зект, осъществявайки идеята си да създаде една “Велика армия” в миниатюра.
Валентин Александров е завършил Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Дипломатическата академия "Терезианум" във Виена. Доктор по философия. Старши научен сътрудник по международни отношения в Института за правни науки при БАН. Журналист - специалист по международни отношения в Агенция "София прес" и списание "Антени". Старши съветник на Комисията по национална сигурност към Великото народно събрание (1990). Държавен секретар на Министерството на отбраната (1991) и министър на отбраната (1992-1994).