What do you think?
Rate this book
Балкани #3
Шипка
Оцелелите герои от "Левски" и "Бенковски" си дават среща в последния роман от трилогията.
Яна Язова, с голямо творческо вдъхновение, описва последната среща на игумения Евпраксия с Куртчу Осман. Докато башибузуците колят, изнасилват и накрая подпалват Горния метох, прекрасната Серафима се отправя към Шипка. Там тя участва в кръвопролитните боеве заедно с Делича и Стоян Илийка.
На върха се сбъдва предсказанието, че Серафима намира покой, когато залезе полумесецът.
Яна Язова, с голямо творческо вдъхновение, описва последната среща на игумения Евпраксия с Куртчу Осман. Докато башибузуците колят, изнасилват и накрая подпалват Горния метох, прекрасната Серафима се отправя към Шипка. Там тя участва в кръвопролитните боеве заедно с Делича и Стоян Илийка.
На върха се сбъдва предсказанието, че Серафима намира покой, когато залезе полумесецът.
290 pages, Hardcover
First published January 1, 1989
3 people are currently reading
260 people want to read
About the author
Яна Язова
17 books68 followersЯна Язова е псевдоним на българската писателка Люба Тодорова Ганчева. Яна Язова публикува стихове, разкази, статии, пътни бележки в периодичния и литературния печат: във вестниците „Литературен глас“, „Литературен преглед“, „Развигор“, „Вестник на жената“, „Дневник“, „Мир“, „Зора“ и в списанията „Светулка“, „Другарче“, „Детска радост“ и др. Заедно с артиста Никола Балабанов, неин зет, издава през 1941–1943 популярното списание за деца „Блок“. Член на Дружеството на детските писатели, на Клуба на българските писателки и на Българския ПЕН-клуб.
Първите ѝ три книги са стихотворни сборници. Тематичните мотиви в тях са свързани с чувствения живот на жената, с мистичната сила на природните стихии, с националната съдбовност и символика. Това, което ги отличава от общата интимно-сантиментална гама на женската поезия през 30-те г., е социалната тема. В стиховете на Яна Язова се появяват образи от социалното дъно — гамени, просяци, циганки, проститутки. Поетесата прониква в психиката на социалните низини и предусеща гнева и озлоблението, които ще разрушат устоите на обществото.
В прозата си Яна Язова търси измеренията на необикновената личност, бунтарството на духа срещу предразсъдъците и съдбата („Капитан“). Творческите ѝ пристрастия са свързани с историята. Драмата „Последният езичник“ е посветена на покръстването и борбата на престолонаследника Расате (Владимир) срещу византизацията на българската държава. Пиесата е преведена на немски език от проф. Ал. Балабанов.
Яна Язова създава и първия исторически роман с небългарска тематика — „Александър Македонски“. За целта тя посещава Сирия, Египет, Палестина, Турция. Книгата е завършена до края на 1944, но от нея са отпечатани само 8 коли. Бурните политически промени отхвърлят в забвение това интересно произведение.
Деветосептемврийските събития бележат прелом в творческия път и житейската съдба на Яна Язова. Обречена на изолация и принудително мълчание в продължение на три десетилетия, тя успява да надмогне несправедливия жребий и през тези години създава книгата на своя живот - историческата трилогия "Балкани". Романите "Левски", "Бенковски" и "Шипка" (части от трилогията) са широко епично платно за национално-освободителното движение на българите в края на турското робство. Художествената уникалност на това голямо творческо дело се дължи на свободното съчетаване на разнообразни жанрови и текстови характеристики. Фикционалният епически свят е в синтез с документално-фактологични изследвания, есеистичен коментар, легендарни текстове и биографични портрети. Но и тази мащабна епопея има драматична съдба. Завършена през 1962, предложена за печат, препоръчана с високи оценки от писателите Д. Талев и Г. Томалевски, тя е отхвърлена формално на основата на абсурдно и догматично рецензентско съчинение, зад което мимикрира политическата цензура и дискриминацията спрямо т. нар. буржоазни писатели от страна на тоталитарната власт. Трилогията е отпечатана за пръв път 25 г. след написването й и 13 г. след смъртта на авторката.
В оцелялата част от архива на Яна Язова чакат своя час още 3 белетристични произведения, принадлежащи на българската култура.
Първите ѝ три книги са стихотворни сборници. Тематичните мотиви в тях са свързани с чувствения живот на жената, с мистичната сила на природните стихии, с националната съдбовност и символика. Това, което ги отличава от общата интимно-сантиментална гама на женската поезия през 30-те г., е социалната тема. В стиховете на Яна Язова се появяват образи от социалното дъно — гамени, просяци, циганки, проститутки. Поетесата прониква в психиката на социалните низини и предусеща гнева и озлоблението, които ще разрушат устоите на обществото.
В прозата си Яна Язова търси измеренията на необикновената личност, бунтарството на духа срещу предразсъдъците и съдбата („Капитан“). Творческите ѝ пристрастия са свързани с историята. Драмата „Последният езичник“ е посветена на покръстването и борбата на престолонаследника Расате (Владимир) срещу византизацията на българската държава. Пиесата е преведена на немски език от проф. Ал. Балабанов.
Яна Язова създава и първия исторически роман с небългарска тематика — „Александър Македонски“. За целта тя посещава Сирия, Египет, Палестина, Турция. Книгата е завършена до края на 1944, но от нея са отпечатани само 8 коли. Бурните политически промени отхвърлят в забвение това интересно произведение.
Деветосептемврийските събития бележат прелом в творческия път и житейската съдба на Яна Язова. Обречена на изолация и принудително мълчание в продължение на три десетилетия, тя успява да надмогне несправедливия жребий и през тези години създава книгата на своя живот - историческата трилогия "Балкани". Романите "Левски", "Бенковски" и "Шипка" (части от трилогията) са широко епично платно за национално-освободителното движение на българите в края на турското робство. Художествената уникалност на това голямо творческо дело се дължи на свободното съчетаване на разнообразни жанрови и текстови характеристики. Фикционалният епически свят е в синтез с документално-фактологични изследвания, есеистичен коментар, легендарни текстове и биографични портрети. Но и тази мащабна епопея има драматична съдба. Завършена през 1962, предложена за печат, препоръчана с високи оценки от писателите Д. Талев и Г. Томалевски, тя е отхвърлена формално на основата на абсурдно и догматично рецензентско съчинение, зад което мимикрира политическата цензура и дискриминацията спрямо т. нар. буржоазни писатели от страна на тоталитарната власт. Трилогията е отпечатана за пръв път 25 г. след написването й и 13 г. след смъртта на авторката.
В оцелялата част от архива на Яна Язова чакат своя час още 3 белетристични произведения, принадлежащи на българската култура.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 15 of 15 reviews
March 23, 2021
Страхотна Яна Язова! Уникално добре написана книга - много стегнат и едновременно с това поетичен стил, никакво разводняване, невероятно описание на батални сцени от жена-автор. И като се има предвид, че е завършила своя ръкопис за два месеца - какво вдъхновение е имала, респект! Възхищавам й се и продължавам да се чудя - защо толкова години след 1989 все още не е реабилитирана в истински смисъл, защо все още не се учи в училище по литература? Толкова тромаво ли вървят нещата... или просто интересите са други? Да не се отклонявам тук. Безапелационни 5 звезди. Великолепно се е справила с цялата трилогия Балкани!
November 6, 2019
III и последна част от ... правилно е да ги наречем "съставени по черновите" романи на Яна Язова, посветени на българските освободителни борби - поредица "Балкани". Ревюта на първите две части:
Левски - https://www.goodreads.com/review/show...
Бенковски - https://www.goodreads.com/review/show...
След като вече сме се запознали и после оплакали (почти) всички герои от предните два епоса - спойката на това страдание с "Шипка" се явява погромът на "Горния Метох". Това е началото и тук литературно се описва една битка, каквато досега не съм чел, или гледал на екран. Представете си придошли части нередовна войска, която методично първо унищожава църквата на отсрещния хълм с топове и залпове, а после се насочва директно и към девическия манастир на игумения Евпраксия. Няма да навлизам в подробности, но пък авторката е навлезнала и описала своебразна картина, която човек няма как да забрави, веднъж прочетено. Тук някъде си дадох сметка за използваната метафора. Старата игумения Евпраксия е носител и образ на онази 5-вековна България, преживяла какво ли не, което човек не би трябвало да може да преживее. Тя, същата, ще отдаде накрая и тялото си жертва, за да осигури път за продължаване на мисията на следващата България - сестра Серафима. Тези два литературни образа, проследено през трите книги, за мен са учебник за изграждане на литературен образ. Ако останалите главни герои са исторически личности, то тези са литературният връх "шипка". Бих се обърнал към интересуващите се от творческо писане - преди да си купите „Дзен в изкуството да пишеш” на Бредбъри, или "Мемоари на занаята" от Краля (между нас казано - първото не Ви и трябва), прочетете Язова и как тя е съградила героите си. И особено тези два споменати.
Но стига поучаване, защото след битката-погром на Горния Метох, се свикват знамената за едно последно опълчение. Руските войски са вече навлезли. Поведението на турските гарнизони е също разгледано. Оцелелите се стичат ... да, не се свикват, не се призовават, а като призраци се стичат заедно с потоците и от сенките на горите под Самарското знаме. Интересна е динамиката между руси и българи в подготовката и в самия общ бой. Редовните войничета и командири не са виждали такова чудо като опълченците и военната история май няма да види друго такова, при все, че войните на бъдещето ще се водят с дронове и плейстейшън джойстик. Е, тази се води с пушки за еднократна употреба, които после ползваш като сопа, с куршуми, събирани от самото полесражение за втора употреба, с празни манерки вода, с напукани от жажда езици и устни, със зъби, с нокти и винаги с "Урааа" напред към смъртта.
Да, накрая се води "на щик", с камъни и с тела, както ще възпее и Поета.
Забележително в самата битка на Шипка е дълбочината на описанието - както откъм преживяване на опълченците, така и от към армейска гледна точка. Използваното снаряжение, видовете топове, броят на отрядите, постройката, движението ден по ден и час по час, анализ на грешките, репликите и командите ... вероятно и другаде има подробни исторически описания, но никъде не бях чел толкова живо описани военните действия. Черта, типична и за трите романа от поредицата.
Да видим и различията. Както самото заглавие подсказва - предишните две гледаха много повече през очите на апостолите, докато финалната част гледа като през кинематографска камера на събитията. Ако някога предстои да се прави филм за опълченците на Шипка - то кощунство ще е да не се използва именно този роман за сценарий. Всичко е описано сцена по сцена - живо, красиво и страшно. Дори на база какви филми получават национално финансиране - нямам обяснение как национален фонд досега не е направил именно това. Всъщност, имам обяснение, но това е съвършено различна тема.
Нещо друго - издадената трета част е между два и три пъти по-кратка от предните две. Тук на мен ми светна някаква лампичка. Припомних си откраднатите оригинали, остатъците от чернови спасени за държавния архив, изчезването и на тях от архива, унищожаването на досието на Язова от ДС и тнт и тнт, но най-вече ги съпоставих във възприятието си като читател и (макар и от скоро) като автор. Няма начин един толкова задълбочен труд на Язова да е 3 пъти по-кратък в сравнение с предните две части. Да прескача по този начин от една битка към друга и със залязването на полумесеца над Балкана да свърши. Ще простите нелепото сравнение, но това е като 8-ия сезон на Game of Thrones - оригиналният автор никога нямаше толкова бързо да приключи историята и героите си, без да обясни солидно всичко случващо се в задкулисието на битката. У мен се загнезди усещането, че по някакви причини още поне толкова съдържание е било предвидено от Язова в оригинала на "Шипка". Може просто да съм конспиративен, а може и някой ден по чудо да излезе по-пълна версия.
В предишните две много паралели се правиха и със събития от Европа и света. Такова сравнение присъства и тук, а именно между шепата ни опълченци и "300"-та спартанци. Споменаването на исторически личности и събития не е самоцелно, а за да покаже как историята се повтаря. И геройствата и паденията. Много често се споменава и Александър Македонски като друга историческа тема, която Язова е проучвала (все пак има и такъв нейн роман, с не по-малко интересна съдба). Но препратките с него са повече в "Бенковски".
Огромен е трудът, който Язова е свършила с тази поредица и той разкрива напълно таланта й. Мисля си, че в бъдеще все повече ще се говори за нея и наследството й. Стилът й е от най-добрите образци за времето си, а бих казал и много след него. Бих го доближил до този на Димитър Димов, но при всички случаи е отличителен с женската топла грижа за героите и своеобразно поетичен. Не твърдя с категоричност, че експериментът за преплитане на историографски стил с художествено повествование е нещо, което ще допадне на повечето читатели, но все пак е иновативен за времето си похват. В днешна ретроспектива бих казал, че този похват е най-умело използван от Стефан Цанев в "Български хроники".
Стигнахме прага. Прагът на Империята, прагът на Балкана, проходът между Дунавската равнина и Тракия, между Изтока и Запада, където се срещат Кръста и Полумесеца. Полумесецът ще залезе за последен път заедно с красивите очи на Серафима. Пророчеството ще се сбъдне, цикълът ще се затвори, а героите ще останат да живеят чрез смъртта си.
„Да постигнеш земного блаженство и да го наречеш смърт, а изпитанията, мъките, гибелта си да наречеш безсмъртие, показва, че си бил добър ученик.“
Ще ми трябва време да преживея и аз всичко прочетено. А след това съм планувал „Соления залив“, но първо ще се разходя до "Раковски" 161 да отдам почит на един голям творец. Апартаментът, където е живяла и намерила смъртта си (не без любезното съдействие на ДС) е на някакви си 300 метра разстояние от мястото, където сега пиша тези редове. Така, като се замислиш - името на улицата, името Люба Ганчева, артистичното име Яна Язова, имената на апостолите и незнайните имена на героите - селяни, калугерки, въглищари, стари хайдути, девици с пушки в ръце, други само с нож, остарелите от битки деца, земята, където са мрели, земята, на която ние живеем - всичко е свързано и всички сме свързани.
Левски - https://www.goodreads.com/review/show...
Бенковски - https://www.goodreads.com/review/show...
След като вече сме се запознали и после оплакали (почти) всички герои от предните два епоса - спойката на това страдание с "Шипка" се явява погромът на "Горния Метох". Това е началото и тук литературно се описва една битка, каквато досега не съм чел, или гледал на екран. Представете си придошли части нередовна войска, която методично първо унищожава църквата на отсрещния хълм с топове и залпове, а после се насочва директно и към девическия манастир на игумения Евпраксия. Няма да навлизам в подробности, но пък авторката е навлезнала и описала своебразна картина, която човек няма как да забрави, веднъж прочетено. Тук някъде си дадох сметка за използваната метафора. Старата игумения Евпраксия е носител и образ на онази 5-вековна България, преживяла какво ли не, което човек не би трябвало да може да преживее. Тя, същата, ще отдаде накрая и тялото си жертва, за да осигури път за продължаване на мисията на следващата България - сестра Серафима. Тези два литературни образа, проследено през трите книги, за мен са учебник за изграждане на литературен образ. Ако останалите главни герои са исторически личности, то тези са литературният връх "шипка". Бих се обърнал към интересуващите се от творческо писане - преди да си купите „Дзен в изкуството да пишеш” на Бредбъри, или "Мемоари на занаята" от Краля (между нас казано - първото не Ви и трябва), прочетете Язова и как тя е съградила героите си. И особено тези два споменати.
Но стига поучаване, защото след битката-погром на Горния Метох, се свикват знамената за едно последно опълчение. Руските войски са вече навлезли. Поведението на турските гарнизони е също разгледано. Оцелелите се стичат ... да, не се свикват, не се призовават, а като призраци се стичат заедно с потоците и от сенките на горите под Самарското знаме. Интересна е динамиката между руси и българи в подготовката и в самия общ бой. Редовните войничета и командири не са виждали такова чудо като опълченците и военната история май няма да види друго такова, при все, че войните на бъдещето ще се водят с дронове и плейстейшън джойстик. Е, тази се води с пушки за еднократна употреба, които после ползваш като сопа, с куршуми, събирани от самото полесражение за втора употреба, с празни манерки вода, с напукани от жажда езици и устни, със зъби, с нокти и винаги с "Урааа" напред към смъртта.
Да, накрая се води "на щик", с камъни и с тела, както ще възпее и Поета.
Забележително в самата битка на Шипка е дълбочината на описанието - както откъм преживяване на опълченците, така и от към армейска гледна точка. Използваното снаряжение, видовете топове, броят на отрядите, постройката, движението ден по ден и час по час, анализ на грешките, репликите и командите ... вероятно и другаде има подробни исторически описания, но никъде не бях чел толкова живо описани военните действия. Черта, типична и за трите романа от поредицата.
Да видим и различията. Както самото заглавие подсказва - предишните две гледаха много повече през очите на апостолите, докато финалната част гледа като през кинематографска камера на събитията. Ако някога предстои да се прави филм за опълченците на Шипка - то кощунство ще е да не се използва именно този роман за сценарий. Всичко е описано сцена по сцена - живо, красиво и страшно. Дори на база какви филми получават национално финансиране - нямам обяснение как национален фонд досега не е направил именно това. Всъщност, имам обяснение, но това е съвършено различна тема.
Нещо друго - издадената трета част е между два и три пъти по-кратка от предните две. Тук на мен ми светна някаква лампичка. Припомних си откраднатите оригинали, остатъците от чернови спасени за държавния архив, изчезването и на тях от архива, унищожаването на досието на Язова от ДС и тнт и тнт, но най-вече ги съпоставих във възприятието си като читател и (макар и от скоро) като автор. Няма начин един толкова задълбочен труд на Язова да е 3 пъти по-кратък в сравнение с предните две части. Да прескача по този начин от една битка към друга и със залязването на полумесеца над Балкана да свърши. Ще простите нелепото сравнение, но това е като 8-ия сезон на Game of Thrones - оригиналният автор никога нямаше толкова бързо да приключи историята и героите си, без да обясни солидно всичко случващо се в задкулисието на битката. У мен се загнезди усещането, че по някакви причини още поне толкова съдържание е било предвидено от Язова в оригинала на "Шипка". Може просто да съм конспиративен, а може и някой ден по чудо да излезе по-пълна версия.
В предишните две много паралели се правиха и със събития от Европа и света. Такова сравнение присъства и тук, а именно между шепата ни опълченци и "300"-та спартанци. Споменаването на исторически личности и събития не е самоцелно, а за да покаже как историята се повтаря. И геройствата и паденията. Много често се споменава и Александър Македонски като друга историческа тема, която Язова е проучвала (все пак има и такъв нейн роман, с не по-малко интересна съдба). Но препратките с него са повече в "Бенковски".
Огромен е трудът, който Язова е свършила с тази поредица и той разкрива напълно таланта й. Мисля си, че в бъдеще все повече ще се говори за нея и наследството й. Стилът й е от най-добрите образци за времето си, а бих казал и много след него. Бих го доближил до този на Димитър Димов, но при всички случаи е отличителен с женската топла грижа за героите и своеобразно поетичен. Не твърдя с категоричност, че експериментът за преплитане на историографски стил с художествено повествование е нещо, което ще допадне на повечето читатели, но все пак е иновативен за времето си похват. В днешна ретроспектива бих казал, че този похват е най-умело използван от Стефан Цанев в "Български хроники".
Стигнахме прага. Прагът на Империята, прагът на Балкана, проходът между Дунавската равнина и Тракия, между Изтока и Запада, където се срещат Кръста и Полумесеца. Полумесецът ще залезе за последен път заедно с красивите очи на Серафима. Пророчеството ще се сбъдне, цикълът ще се затвори, а героите ще останат да живеят чрез смъртта си.
„Да постигнеш земного блаженство и да го наречеш смърт, а изпитанията, мъките, гибелта си да наречеш безсмъртие, показва, че си бил добър ученик.“
Ще ми трябва време да преживея и аз всичко прочетено. А след това съм планувал „Соления залив“, но първо ще се разходя до "Раковски" 161 да отдам почит на един голям творец. Апартаментът, където е живяла и намерила смъртта си (не без любезното съдействие на ДС) е на някакви си 300 метра разстояние от мястото, където сега пиша тези редове. Така, като се замислиш - името на улицата, името Люба Ганчева, артистичното име Яна Язова, имената на апостолите и незнайните имена на героите - селяни, калугерки, въглищари, стари хайдути, девици с пушки в ръце, други само с нож, остарелите от битки деца, земята, където са мрели, земята, на която ние живеем - всичко е свързано и всички сме свързани.
December 2, 2019
Дойде ред и на третата, последна част от трилогията „Балкани“ – „Шипка“ - кулминацията на борбите за освобождение на българите.
Ако си мислите, че ужасите на турските кланета и пожарищата, обхванали цели села, свършват с Априлското въстание, не бързайте да изпускате въздишка на облекчение. И в „Шипка“ има доволно количество жестокости и насилие, а краят на векове владичество въобще не е изглеждал толкова предвидим и възможен при обявяването на руско-турската освободителна война.
Под знам��то на генерал Столетов се събират оцелелите от априлските пожари под формата на българско опълчение. Одрипавели, въоръжени кой както може и с каквото има, тези претръпнали на най-големи ужаси бойци, сред които се появяват и добре познати лица от първите два романа, се изправят за нов сблъсък с поробителите. Хора, които носят отпечатъка на поражението по лицата си, които вече нямат нищо за губене, защото под пепелищата на Априлското въстание са техните домове и близки, сформират отначало подценяваното и впоследствие обезсмъртено българско опълчение.
Ако в „Левски“ и „Бенковски“ преобладават силните индивидуални образи, то в „Шипка“ опълчението е колективният главен герой. Най-трогателните страници от трилогията са тези, в които несретниците, полуживи под августовския пек, проявяват смайващ героизъм, който отива отвъд пределите за мислимо възможното. В масовото познание за тези събития има доста легендарност и дори малко мистика и митология. Яна Язова „приземява“ наратива с една почти репортажна точност, без това да отнема от ореола на подвига и неговата святост. Нейното писане е пълно сливане със ставащото горе на върха и аз бях направо убедена, че тя е била жив свидетел и очевидец на решаващата битка за прохода.
Изключително напрегнатата и сгъстена атмосфера на боевете, постоянното сменяне на ракурса от единия лагер в другия, ходовете на военачалниците, разговорите в окопите, отделни жестове и детайли като появата на магаренце, което носи вода, някоя мрачна шега изпусната между два изстрела, летенето на камъни и трупове, прескачането през позиции под дъжд от куршуми – всяка отделна подробност придобива грандиозно, величествено, съдбовно значение. Тази крайност на ситуацията „сега или никога“ е била всеобщо осъзнавана по стръмните зъбери на Шипка, тя е изисквала и е получила безусловната жертва на бойците и в крайна сметка е решила неравностойното уравнение: две хиляди срещу двадесет и пет хиляди напук на математическата, историческа и човешка логика.
Признавам, че изслушах и трите книги от трилогията в Storytel и не съжалявам за това. Прекрасното четене и емоционалният тембър на Даниел Цочев ме докараха до пълно преживяване на ставащото. А и има някакъв странен гъдел, едно припарване отляво, докато минаваш покрай паметника на Цар Александър II, а в ушите ти кънти грохота от оръдията на Шипка.
Ако си мислите, че ужасите на турските кланета и пожарищата, обхванали цели села, свършват с Априлското въстание, не бързайте да изпускате въздишка на облекчение. И в „Шипка“ има доволно количество жестокости и насилие, а краят на векове владичество въобще не е изглеждал толкова предвидим и възможен при обявяването на руско-турската освободителна война.
Под знам��то на генерал Столетов се събират оцелелите от априлските пожари под формата на българско опълчение. Одрипавели, въоръжени кой както може и с каквото има, тези претръпнали на най-големи ужаси бойци, сред които се появяват и добре познати лица от първите два романа, се изправят за нов сблъсък с поробителите. Хора, които носят отпечатъка на поражението по лицата си, които вече нямат нищо за губене, защото под пепелищата на Априлското въстание са техните домове и близки, сформират отначало подценяваното и впоследствие обезсмъртено българско опълчение.
Ако в „Левски“ и „Бенковски“ преобладават силните индивидуални образи, то в „Шипка“ опълчението е колективният главен герой. Най-трогателните страници от трилогията са тези, в които несретниците, полуживи под августовския пек, проявяват смайващ героизъм, който отива отвъд пределите за мислимо възможното. В масовото познание за тези събития има доста легендарност и дори малко мистика и митология. Яна Язова „приземява“ наратива с една почти репортажна точност, без това да отнема от ореола на подвига и неговата святост. Нейното писане е пълно сливане със ставащото горе на върха и аз бях направо убедена, че тя е била жив свидетел и очевидец на решаващата битка за прохода.
Изключително напрегнатата и сгъстена атмосфера на боевете, постоянното сменяне на ракурса от единия лагер в другия, ходовете на военачалниците, разговорите в окопите, отделни жестове и детайли като появата на магаренце, което носи вода, някоя мрачна шега изпусната между два изстрела, летенето на камъни и трупове, прескачането през позиции под дъжд от куршуми – всяка отделна подробност придобива грандиозно, величествено, съдбовно значение. Тази крайност на ситуацията „сега или никога“ е била всеобщо осъзнавана по стръмните зъбери на Шипка, тя е изисквала и е получила безусловната жертва на бойците и в крайна сметка е решила неравностойното уравнение: две хиляди срещу двадесет и пет хиляди напук на математическата, историческа и човешка логика.
Признавам, че изслушах и трите книги от трилогията в Storytel и не съжалявам за това. Прекрасното четене и емоционалният тембър на Даниел Цочев ме докараха до пълно преживяване на ставащото. А и има някакъв странен гъдел, едно припарване отляво, докато минаваш покрай паметника на Цар Александър II, а в ушите ти кънти грохота от оръдията на Шипка.
April 13, 2020
Искам да чета само автори, като Яна Язова.
March 11, 2023
Левски беше искрата...
Бенковски запали пожара...
..за да могат Опълченците на Шипка да горят в огъня за свободата.
В своята финална част, трилогията Балкани ни събира с оцелелите герои от предишните две книги и отново ни показва през една чисто човешка гледна точка едно от най-ярките български исторически събития.
Талантът на Яна Язова е несравним, книгите оставят отпечатък в ума ти и карат да съпреживяваш стъпките на предците ни.
Бенковски запали пожара...
..за да могат Опълченците на Шипка да горят в огъня за свободата.
В своята финална част, трилогията Балкани ни събира с оцелелите герои от предишните две книги и отново ни показва през една чисто човешка гледна точка едно от най-ярките български исторически събития.
Талантът на Яна Язова е несравним, книгите оставят отпечатък в ума ти и карат да съпреживяваш стъпките на предците ни.
February 28, 2024
“За да кажеш кои са се отличили – трябва да
назовеш всички“ – е казал генерал Радецки.”
Дълбок поклон пред паметта на всички загинали за свободата на България!
назовеш всички“ – е казал генерал Радецки.”
Дълбок поклон пред паметта на всички загинали за свободата на България!
May 31, 2023
"Ние сме смели... ние не се страхуваме да срещнем неприятеля... Но такъв... който изскача от окопа и се нахвърля право върху вас с набучен нож в ръка и крещи: „Ураа!“... Съгласете се... това е ужасно! Да знаеш, че за един миг ще бъдеш намушкан на хиляди места! Особено българите! Виждали ли сте лицата им, когато те се хвърлят в атака!... Уверявам ви, човек може да полудее, когато види такова нещо!“
April 20, 2024
След като разбереш съдбата на Серафима, Делича и Стоян Илийка в края на книгата, няма начин да искаш да говориш... Яна Язова трябва да се изучава в училище!
October 29, 2020
История – 8/10
Идея – 8/10
Изпълнение – 9/10
Интрига/Темпо – 4/10
Герои – 7/10
Стил на писане (За жанра) – 10/10
Eлементи на изненада – 3/10
Емоционален заряд – 8/10
Теми за размисъл – 8/10
Степен на оригиналност (за жанра) –8/10
Идея – 8/10
Изпълнение – 9/10
Интрига/Темпо – 4/10
Герои – 7/10
Стил на писане (За жанра) – 10/10
Eлементи на изненада – 3/10
Емоционален заряд – 8/10
Теми за размисъл – 8/10
Степен на оригиналност (за жанра) –8/10
October 25, 2023
Шипка е третата книга от трилогията на Яна Язова - Балкани, която включва Левски, Бенковски и Шипка. Всяка от книгите в тази трилогия е посветена на освободителните борби на българския народ от турско робство. Събитията са пресъздадени по един изключително елегантен, задълбочен и завладяващ начин. Безспорно Яна Язова е изключителен творец и майстор на перото и това се усеща във всяка дума от тези книги и единственият въпрос, който през цялото време кънтеше в главата ми бе защо те не се изучават в училище. По-лошото е, че истината за това е твърде грозна - изучаването на тези книги би ни дала самочувствие и самосъзнание като народ, би ни изтръгнало от втълпяваната ни с десетилетия раболепна робска благодарност към един спорен освободител, би ни показала на какво наистина сме способни, ако повярваме като народ в собствените си каузи. Това са художествени творби, но същевременно те проследяват реални исторически събития като преливането между исторически факти и художествената измислица се случва по един органичен начин, който кара читателя да заживее с образите на едни от най-емблематичните личности в нашата история все едно ги познава лично. Всяка от книгите е много емоционална и разстърсваща, като в Шипка се достига до апотеоза на всички тези емоции.
Не случайно Българската комунистическа партия дълги години не позволява публикуването на тези книги, защото те представят една напълно различна картина от пропагадния материал, който поколения българи изучаваме в училище относно нашето освобождение. Започвайки с гения и титаничността на Левски, който безспорно за всички българи е най-светлия и почитан образ в нашата история, но ... реално почитта към него е сякаш механична, заложена от най-ранна възраст у нас без реалното осъзнаване на мащабите и истинската титаничност на неговата личност. В книгата Левски всички послания и идеи на тази надраснала времето си и пределите на нашата родина личност са разгърнати и преплетени в съдбите на обикновените хора от неговото време. Концепцията, която залага и разкрива Яна Язова за личността на Левски е мащабна и радикална, Левски на практика системно и методично с крайна цел - освобождение, започва да изгражда неформална българска държава и проповядва идеи толкова космополитни и либерални, че дори в днешния момент част тях звучат скандално и неприемливо за криворазбраните патриоти. И ако Левски е началото, то Шипка по един кървав, разтърсващ, драматичен и самоубийствен начин разкрива последната стъпка към нашето освобождение, отвоювано от нас, чрез българска кръв, от българското опълчение. Неудобната историческа истина, че в тази поредна 12 руско-турско война Русия е на ръба на срамна и категорична загуба и че единствената причина за победния обрат е не някой друг, а само и единствено опърпаното и отчаяно българско опълчение, е пресъздадена по един интензивен и разтърсващ начин. Неудобната историческа истина, че ние сами сме платили цената на нашата свобода чрез кръвта на жертвите в Априлското възстание и самоотверженото ни опълчение, чрез майсторското слово на Яна Язова действа като шамар срещу дълбоко вкорененото ни идолопоклонничество към братушките-освободители. И не че те нямат своята роля, но след прочита на тези книги всеки истински българин би го хванало срам от това колко повече почест и поклонение отдаваме на руските освободители, отколкото на трагичните истински герои от онези дни - нашите предци, които са се борили самоотвержено за или са паднали неволно кръвен дан на нашата свобода. Ако плачете на четива, то се подговете за много сълзи, докато четете тези книги.
Не случайно Българската комунистическа партия дълги години не позволява публикуването на тези книги, защото те представят една напълно различна картина от пропагадния материал, който поколения българи изучаваме в училище относно нашето освобождение. Започвайки с гения и титаничността на Левски, който безспорно за всички българи е най-светлия и почитан образ в нашата история, но ... реално почитта към него е сякаш механична, заложена от най-ранна възраст у нас без реалното осъзнаване на мащабите и истинската титаничност на неговата личност. В книгата Левски всички послания и идеи на тази надраснала времето си и пределите на нашата родина личност са разгърнати и преплетени в съдбите на обикновените хора от неговото време. Концепцията, която залага и разкрива Яна Язова за личността на Левски е мащабна и радикална, Левски на практика системно и методично с крайна цел - освобождение, започва да изгражда неформална българска държава и проповядва идеи толкова космополитни и либерални, че дори в днешния момент част тях звучат скандално и неприемливо за криворазбраните патриоти. И ако Левски е началото, то Шипка по един кървав, разтърсващ, драматичен и самоубийствен начин разкрива последната стъпка към нашето освобождение, отвоювано от нас, чрез българска кръв, от българското опълчение. Неудобната историческа истина, че в тази поредна 12 руско-турско война Русия е на ръба на срамна и категорична загуба и че единствената причина за победния обрат е не някой друг, а само и единствено опърпаното и отчаяно българско опълчение, е пресъздадена по един интензивен и разтърсващ начин. Неудобната историческа истина, че ние сами сме платили цената на нашата свобода чрез кръвта на жертвите в Априлското възстание и самоотверженото ни опълчение, чрез майсторското слово на Яна Язова действа като шамар срещу дълбоко вкорененото ни идолопоклонничество към братушките-освободители. И не че те нямат своята роля, но след прочита на тези книги всеки истински българин би го хванало срам от това колко повече почест и поклонение отдаваме на руските освободители, отколкото на трагичните истински герои от онези дни - нашите предци, които са се борили самоотвержено за или са паднали неволно кръвен дан на нашата свобода. Ако плачете на четива, то се подговете за много сълзи, докато четете тези книги.
January 28, 2024
Трилогията "Балкани" е завършена от Яна Язова през 1962 година. Тя включва следните части: "Левски", "Бенковски" и "Шипка". За мен това е роман-епопея, който разказва за най-българското време - времето около Априлското въстание и националноосвободителното движение. Без съмнение Яна Язова е един невероятен разказвач, който умело борави с историческите факти, за да създаде едно вълнуващо четиво. Това е текст, който трябва да бъде познат, наред със "Записки по българските въстания" от Захари Стоянов и "Под Игото" от Иван Вазов.
"Ужасно нещо! Това хора ли са? - Не, това са герои!".
„Тъй последните мигове се нажежават от огъня на мъката. За да не я разколебае, г-жа Евпраксия не каза „Сбогом, Серафимо“. Пред смъртта колко малко хора всъщност са казвали тази дума. Странно е, че умирайки, малцина са се решавали да я произнесат. В съзнанието на хората, тя е мечът, който пресича нишката на живота. А кой се решава да я пресече сам?“
"Ужасно нещо! Това хора ли са? - Не, това са герои!".
„Тъй последните мигове се нажежават от огъня на мъката. За да не я разколебае, г-жа Евпраксия не каза „Сбогом, Серафимо“. Пред смъртта колко малко хора всъщност са казвали тази дума. Странно е, че умирайки, малцина са се решавали да я произнесат. В съзнанието на хората, тя е мечът, който пресича нишката на живота. А кой се решава да я пресече сам?“
June 28, 2023
Първата книга "Левски" буквално я приключих за 3 дена. Върна ме обратно в училище в часовете в които учихме за великите българи като Левски и Ботев. Представянето на Левски като обикновен човек с неговите слабости и болки лично за мен е изключително успешен похват. Втората книга " Бенковки" нямаше този ефект върху мен. Беше някак раздута. С доста по-бавно основно действие. На моменти се стигаше до основен момент като избухването на Априлското въстание и изведнъж започваха някакви подробни описания например на някаква махала- как изглеждат къщите, дворовете, хората, които живет в тях и които нямат нищо общо със сюжетната линия. Предполагам,че кногата мпжеше да е с доста по-малък обем. Третата книга "Шипка" беше доста по-кратка и по-стегната като сюжет.
March 3, 2021
Изключителен завършек на трилогията. Битката за свободата, написана като поема. Поклон пред авторката.
June 1, 2024
Това е най-кратката книга от трилогията, но на мен ми беше най-тегава за четене. Отне ми повече време да прочета тази, отколкото първите две взети заедно.
Displaying 1 - 15 of 15 reviews