4.02.17
Ако можех да напиша книга, щеше да наподобява тази най-вероятно по стил.
Почти непрекъснато водя разговори на ум със себе си.
Понякога много интересни.
Разбира се има и сарказъм и ирония в тях, понякога закачка.
В много от случаите виждат и бял свят , но не и в писмен вид, или поне рядко.
Та това е направила авторката,споделила е повечето си мисли и случки , почти като монолог.
Няма някаква разтърсваща история.
Но малко са хората , на които се е случила такава.
Няколко мисли, които забелязах и ми харесаха :
".... трябва само да откажеш мъжете и да смениш боята за коса.
"Проблемът е ,че ако твърде дълго твърдиш,че си щастлива да живееш обикновен живот,в един момент осъзнаваш,че грешиш, и изведнъж животът ти се изпълва с безкрайни,обикновени неща,които се простират пред теб."
"Жените напускат някого,когато осъзнаят,че вече не го обичат.Мъжете напускат някоя,когато си намерят друга.