Дневникът на Пенелопа

by Kostas Varnalis, Георги Куфов (Translator)

И в "Дневникът на Пенелопа" авторът на "Диктаторите" и "Истинската апология на Сократ" е избрал историческа тема, но съвсем условно. Буржоазно-еснафският морал ни се поднася в светлина, разкриваща и най-потайните му и тъмни кътчета. Това е остра социална и политическа сатира, в която въпреки парадоксалността на формата нещата са назовани с истинските им имена. Затова и тридесетте века, които ни отдалечават от описваната действителност, се превръщат в огромен исторически телескоп, разкриващ с безпощадна яснота някои неизменни истини.

168 pages, Mass Market Paperback

First published January 1, 1947

About the author

Kostas Varnalis (Κώστας Βάρναλης) was born in Burgas, Bulgaria, in 1884. As his name suggests, his family originated from Varna. He completed his elementary studies in the Zariphios Greek high school in Plovdiv and then moved to Athens to study literature at the National and Kapodistrian University of Athens. While there, he became involved in the language dispute, taking the side of the demoticists over the supportres of the katharevousa. After his graduation in 1908 he worked for some time as a teacher in Burgas, before returning to Greece and teaching in Amaliada and Athens. During the next years, he worked as a teacher and part-time journalist, also engaging in translation work. In 1913, he took part in the Second Balkan War.
In 1919 he gained a scholarship and travelled to Paris where he studied philosophy, literature and sociology. It was during his Parisian studies that he became a Marxist and reviewed his ideas on poetry in theory and in practice. His political alignment resulted in his being barred dismissed from his teaching position at the Paedagocical Academny in 1926, and to be barred from any state employment. Varnalis thus took to journalism, a profession he practised until the end of his life. In 1929, he married the poetess Dora Moatsou. In 1935, he participated in the Soviet Writers' Conference in Moscow as Greece's representative. Under the 4th of August Regime, he was sent to internal exile in Mytilene and Agios Efstratios. During the German Occcupation of Greece, he took part in the resistance movement as a member of the National Liberation Front (EAM). In 1959, he was awarded the Lenin Peace Prize. Varnalis died in Athens on 16 December 1974.

Reviews

[Anna Coopey · Rating 5 out of 5]

Loved this, and gave a paper on my translation of it at the Cold War Classics conference in St Andrews, May 2025. Translated it in Athens. Πολύ καλό βιβλίο.

[Иглика Дионисиева · Rating 5 out of 5]

Много малко съвременна гръцка литература съм чела, да не кажа, че съм се ограничила само до двама автори - Казандзакис и Сеферис. Казандзакис се превърна в един от любимите ми мислители и писатели. А ето това книжле - "Дневникът на Пенелопа" от Костас Варналис - го имам от доста време у дома и някак ми се губеше между по-солидните(големи и тежки) книги, та не му обръщах внимание. Но преди две вечери го зачетох, грабна ме и сега бързам да ви го препоръчам и на вас. Повествованието се води от името на Пенелопа, но това не е онази Пенелопа, позната ни като хрисима и целомъдрена жена - образец. Бива си я тази Пенелопа, отвсякъде си я бива - и като мислеща личност, и като държавник, и като жена(на която също ѝ се искат разни нормални неща) - много хубав, пълнокръвен персонаж. А мъжът ѝ, прословутият пътешественик - тук дори името му е Дисей - е представен грубовато и карикатурно; дори Пенелопа кръщава в негова чест един нерез 🙂 Книжлето е малко, но ми доставя истинско литературно и хедонистично удоволствие. И - браво на Варналис, спечели ме!