Малки тайни

by Goran Marković, Ася Тихинова-Йованович (translator)

В книгата "Малки тайни" Горан Маркович представя Белград в мрачни, трудни исторически времена като космополитна, културна метрополия, подчертано жизнен творчески център, в който през второто и третото десетилетие на ХХ век заедно творят и белогвардейци, и евреи, и сърби, и много други националности, както и хора от различни обществени прослойки и сякаш в този странен и естествен космополитизъм на Белград се крие тайната на неговата жизненост… Тази своеобразна хроника започва с решението на милионера Петър Радованович, чиято съпруга е изчезнала една зима на ски в Бад Клайнкирхен, да създаде театър. Краят на този меценат – в зората на 6 април на 1941 година, когато над Белград падат немски бомби, седнал в елитен белградски ресторант до маса, върху чиято брокатена покривка са поставени две бутилки шампанско и две чаши – пълната за изчезналата съпруга и другата, от която той отпива, сякаш е сцена от филм, а не от живота… И все пак… Београдско драмско позорище е истина и днес е там, на същото място, съхранило спомена за "Малките тайни".

200 pages, Paperback

First published January 1, 2009

About the author

Goran Marković is a Serbian film and theatre director and writer.

Reviews

[Lammoth · Rating 3 out of 5]

"Малки тайни" е скромна книжка, която си я взех с голямо намаление, и която вероятно щеше да събира прах дълго време, ако не бях се заел да прочета книги от всяка европейска държава. Горан Маркович ни запознава с историята на една театрална трупа, по-точно с историята за създаването един театър в бурните и несигурни времена около втората световна война. Началото бе много силно, представят ни се няколко интересни образа, които богат интелектуалец и меценат събира за да създаде модерно течение и да разчупи шаблоните на тогавашното сценично изкуство. Романът проследява развитието и съдбите на членовете на трупата през една епоха на политическа нестабилност и крайни идеологии. Немска окупация, американски бомбардировки, за да дойдат накрая комунистите и да наложат потискаща за твореца среда. Това, което малко ме разочарова е, че някъде към средата романът на Маркович постепенно се превръщаше в документална хроника и набързо се разказваше за живота на отделните герои, като на моменти оставаш с чувството, че четеш биографична статия от Wikipedia. Щеше да ми хареса повече, ако сръбският автор бе вкарал малко повече артистичност и приказност в историята. Идеята ми хареса доста, т.е. представянето на творци, техните амбиции и желание просто да са част от велико изкуство, но техните мечти са потиснати от поредицата политически и идеологически терор. Сухото представяне е причината да избера "Сто яда" пред този роман. Ще завърша с цитат:

"... всички хора носят маски. Винаги се представят във фалшива светлина и много рядко показват истинските си чувства, и то само, когато не се контролират, в мигове на силна болка или голяма любов. През останалото време практически целия си живот те пропиляват, за да прикрият какви са и какво мислят. Но дали става дума за двуличие, или за лоши намерения? Не е ли това броня, с която се защитават от непоносимата действителност?".."Светът, в който живеем, всъщност царство на лицемерието и всичко, което ни обкръжава е съградено върху лъжата. Това е начинът, по който съществува нашата цивилизация. "

[Milena · Rating 2 out of 5]

Интересен очерк за театралния живот в Белград по време на и след Втората световна война. Авторът на книгата е театрален режисьор, син на небезизвестния у нас актьор Раде Маркович (от "Крадецът на праскови").
Героите са къде реални, къде не дотам образи, леко останах с усещането, че им липсва плътност и по-скоро са само декор на представянето на театралната реалност по онова време.