Камелия Кондова е родена през 1969 г. в Добрич. Завършила е езикова гимназия в родния си град. Висше образование получава във ВТУ "Св. св. Кирил и Меотодий", специалност българска филология. Работи в радио Добрич като журналист. Член е на съюза на българските писатели от 1997 г. Автор е на стихосбирките: "Повод за живот" (1988), "Не и милост" (1990), "Как се обича художник" (1994) и "Тепърва ще се уча на живот" (1998). Отличавана е с Голямата награда на националния конкурс "Петя Дубарова", с Голямата награда на националния конкурс "Веселин Ханчев" (двукратно), с Първа награда на в. "Литературен глас" - Стара Загора, с Първа награда от националния конкурс "Петър Алипиев" (2003) и др.
Изключително бурна и провокативна поезия- основните компоненти на чиято- любовните терзания, смъртта и отчаянието, синестетично преливат в един страстен водовъртеж от мисли и чувства, който повсеместно и съвсем спонтанно изхвърля ударни мрежи от съждения в съзнанието на читателя.. Стихосбирка, за която винаги можеш да отделиш ден-два, за да получиш ефирната семантика, от която се нуждаеш. Кратък и ясен стил, лишен от всякакви излишни смислови натоварвания. Неяснотата, бидейки възприемана от читателя индивидуално, приема разноцветен облик и облича душевния свят в благоговение и обич.. А любовта на Кондова към лириката съвсем неусетно се преселва у читатя, като изплита всека една от строфите си със солидно количество еманация и еманципация.