Surra tohib vaid äärmisel juhul

Klub Srebrnego Klucza

by Богомил Райнов, Bogomil Rainov, Vello Tarnaste (translator)

Tuntud bulgaaria kirjaniku Bogomil Rajnovi kriminaalromaan Bulgaaria luuraja Emil Boevi tegutsemistest Londonis. Vapral luurajal tuleb lõbujanulises Sohos rinda pista allilma tumedate tegelastega, samuti ja LKA-meestega.

Genres: Crime

224 pages, Paperback

First published January 1, 1978

About the author

Богомил Николаев Райнов е български писател и професор по естетика, функционер на БКП.
Син е на академик Николай Райнов, от когото се отрича през 50-те години на ХХ век, и брат на скулптора Боян Райнов.
От 1953 до 1960 г. е аташе по културата в българското посолство в Париж. Има научни публикации в областта на естетиката, изкуствознанието и културологията. Автор е на многобройни монографии за изобразителното изкуство, история на теософията, криминални и шпионски романи, чийто главен герой е Емил Боев, както и романизирани автобиографии. Романите му са много популярни, издават се по няколко пъти в големи тиражи.
Богомил Райнов е силно противоречива фигура в българската култура. Дългогодишен заместник-председател на Съюза на българските писатели и член на Централния комитет на Българската комунистическа партия, той изиграва голяма роля за налагането на социалистическия реализъм в българската литература и в идеологическия разгром на много „идеологически заблудени“ български писатели, като Александър Жендов, Христо Радевски, Атанас Далчев и други, по време на ранните години на комунистическото управление до падането на Вълко Червенков от власт, както и по-късно. Известният български литературен критик Борис Делчев го нарича в дневника си „подлец и полемист от висока класа“, „човекоядец“, „дясната ръка на култа и негова ударна сила, един от моралните убийци на Жендов“. Българската поетеса и преводачка Невена Стефанова го нарича „талантлив угодник“. Радой Ралин му лепва прословутото „Погодил Номерайнов“. След смъртта на Богомил Райнов са публикувани книгите му „Лека ни пръст“ и „Писмо от мъртвец“, изпълнени с груби нападки срещу Александър Жендов, Борис Делчев и Радой Ралин.
Заедно със Светлин Русев участва в подбора и закупуването на картини на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Парите са държавни, отпуснати по настояване на Людмила Живкова.

Reviews

[Slav Slavov · Rating 5 out of 5]

Стилът на Богомил Райнов е неповторим. Историята държи читателя в напрежение и несъмнено е интересна, но това което прави всичките му романи по-специални е изказа. Дори най-тривиалната случка бива описана с най-необикновените изрази и макар ситуацията на героя да е напечена, изказът продължава да е игрив и дори бих казал забавен.

[U.N.Owen · Rating 3 out of 5]

Fajnym stylem napisana, co wzmaga oczekiwania odnośnie do rozwoju fabuły. Ta niestety nie rozwija się. Wprost przeciwnie: dosyć szybko wpada w niewiarygodną wręcz powtarzalność. Aż razi brak inwencji. Klimacik vintage trochę tę nudę i przewidywalność rekompensuje :)

[Mariana · Rating 3 out of 5]

Не съм фен на този жанр, но ми беше приятно да прочета "Умирай само в краен случай". На моменти ми звучеше клиширано, но какво друго може да се очаква от българския Джеймс Бонд?

[Maria White · Rating 3 out of 5]

Для меня это ностальгическая книга времен моей молодости.
Перечитала, но не ощутила того былого восторга. Книга показалась довольно банальной, особенно в конце.

[Ene Sepp · Rating 3 out of 5]

Huvitav kas see on Mirabilia sarja tahtmatu kõrvalefekt minu jaoks, et alguses raamat ja lugu venib ja venib ja siis tõmbab hooga kaasa? Luuraja Emil ei võitnud algusest peale mu südant ja tähelepanu, aga tuleb tunnistaja, et mida lehekülg edasi, seda põnevamaks läks. Muidugi ma pole väga suur krimkade ja spiooniraamatute fänn, nii et uut ülelugemist minult ei tasu oodata. Samas oli see aga piisavalt hästi kirjutatud, et tähelepanu säiliks ja huvi ei langeks. Põnev oli ka vahepeal üritada ise arvata, et mis nüüd saab või kes sealt nurga/ukse/valgusvihu tagant esile astub. Vahepeal tekitas küll peategelase käitumine küsimärke, et miks just nii aga noh... raamatu lõpuks sai vähemalt selgitused kõik kätte.

[Nickolai · Rating 4 out of 5]

Книга еще больше скатывается в русло беллетристики. Правда, на этот раз Боев вращается не в среде тайных служб, а среди гангстеров. Хотя, надо отдать должное, роман читается легко и достаточно интересен. Правда, хочется от Боева больше выдержки Штирлица и меньше авантюризма Бонда.