Аракел: ултрамарин

by Петър Станимиров, Веселин Праматаров, Пенко Гелев

„Аракел“ е пъзел от психеделични видения, сънища и разпокъсани спомени, който сякаш няма начало и край. Комиксът предлага едно истински многоцветно и емоционално изживяване, което докосва най-фините пластове на подсъзнанието.

Добре познатите на българския културен небосклон комиксови художници, работили в списание „Дъга“ (1979-1992): Петър Станимиров, Веселин Праматаров, Румен Чаушев, Пенко Гелев, Евгений Йорданов, Димитър Стоянов-Димо, Сотир Гелев обединяват усилия, за да претворят на хартия неподражаемите и смели фантазии на Сотир Гелев, който освен сценарист се изявява и като пълноправен художник в произведението.

Четвърти, последен епизод от поредицата за Аракел Хачатурян.

92 pages, Paperback

Published May 1, 2023

About the author

Петър Станимиров е български художник и издател, съсобственик на издателство Плеяда до 1994 година.

През 1995 година основава издателство Мега, което е специализирано издателство за книги-игри. Издава над 100 заглавия на най-добрите български автори в този жанр.

От 2000 до 2011 година е водещ художник, а по-късно и арт директор в Хемимонт Геймс - студиото създало компютърните игри: Келтски крале (Celtic Kings) (2002), Картаген (The Punic Wars) (2004), Imperivm (Great Battle of Roma) (2005), Вълшебни кралства (Rising Kingdoms)(2005), Glory of the Roman Empire (2006), Imperivm Romanvm (2008), Grand Ages: Rome (2009), Tropico 3 (2009).
Творчество

Автор е на комиксите: „Бубачко“, „Карамела Му, Пуки и галактическите пирати“, „Крепостта на безсмъртните“, „Островът на съкровищата“ и „Янтар“ в списание Дъга и „Радул“(в съавторство с Евгений Йорданов) в списание Чуден свят, „Неотера“ и „Пулси“ във вестник Разкази в картини, „Мечо Пух“ във вестник Знаме на мира.

Негови са илюстрациите на детските книги: „Най-златното злато“, „Сабята на щурчето“, „Шегите на Бодливко“, „Ох, Зъбчо“, „Учениците на д-рЗ“, два тома „Български народни приказки“, „Огнивото“ и др.

Художник е на корици на книги на Стивън Кинг и Дийн Кунц на български език.

Илюстрира и книги на авторите на българска фантастика: Светослав Славчев, Иван Мариновски, Любомир Николов, Петър Кърджилов и Елена Павлова.

Участва в създаването и издаването на множество книги-игри през 1990-98 година в България.

През 2009 година е поканен от издателство Рийдърс Дайджест, да илюстрира българската част на изданието "Приказки от цял свят". Списание "Art Creations Magazine" награждава илюстрацията "Angry Dwarf in the Tavern" и помества интервю с художника. През същата година заедно с 16 художника от цял свят е представен в суперизданието "Knowing Darkness: Artists Inspired by Stephen King" на Centipede Press.

2011 година:

21 септември - Самостоятелна изложба "Вдъхновен от Стивън Кинг" в American Corner - площад Славейков 44;

Колекционерски албум "Петър Станимиров вдъхновен от Стивън Кинг" - лимитирано издание;

29 септември - Самостоятелна изложба "61 портрета +" - дигитални постери, живопис и рисунки - галерия на СБХ, Шипка 6.

2012 година:

9 май - Самостоятелна изложба илюстрации и комикс - гр. Сливен; Награда за илюстратор 2012 - "Константин Константинов" за принос в книгоиздаването за деца;

6 юни Самостоятелна изложба "Нова Небивалица" - илюстрации и комикси - музей "Войводина" - Нови Сад;

28 юни - Първи годишни награди "Книга за теб" 2012 - награда за най- добра корица;

8 юли - участие в изложбата и грамота за принос в развитието и популяризирането на балканския комикс - 14 Балкански фестивал на комикса - Лесковац;

27 септември - участие в изложбата и награда за най-добър класически комикс - 10 международен салон на комикса в Белград;

5 ноември - участие в изложба "Над Дъгата" - София; участи в колекционерски комикс-албум "Над Дъгата";

18 декември - участие в изложба "Над Дъгата" - Варна;

Оформя и илюстрира множество издания на издателство "Изток-Запад", както и "Приказки за Оная гора" на Мая Дългъчева за издателство "Жанет 45";

Председател на секция КОМИКС към СБХ

Удостоен е с награда за принос в българската фантастика „Гравитон“ и награда за илюстратор 2012 - "Константин Константинов" за принос в книгоиздаването за деца. Първи годишни Читателски награди "Книга за теб" 2012 - Награда на журито за най-добра корица и награда на публиката за най-добра корица за "Z-та световна война" Макс Брукс Награда за най-добър класически комикс - 10 международен салон на комикса в Белград 2012.

Reviews

[Димитър Цолов · Rating 5 out of 5]

Шантав сценарий, който размива всички жанрови рамки - имаме "космическа опера", имаме хорър сцена със зомбита, имаме абсурдни ситуации и свеж хумор, ала Дъглас Адамс, че и едно отскачане до Северна Корея ще направим, за да видим отблизо, кооой, Ким Чен Ун, разбира се, ха-ха. За пореден път яко се забавлявах с отказващите да пораснат момчета от "Проектът ДЪГА".

[Марин Трошанов · Rating 5 out of 5]

И така, в рамките на шест години, четири албума и близо 300 страници, приключва най-мащабната изцяло българска комиксова епопея, която е известна на моето скромно аз. Струва ми се, че току що отправих предизвикателство към познавачите да потвърдят или оборят. Сагата „Аракел“ е специална по няколко причини:

- Една история и един сценарист, но седем художника и дори повече от седем художествени стила.

- Всъщност не става дума за кои да е творци, а тъкмо доайените на легендарното списание „Дъга“, познати от комиксите за „Добромир“, „Томек“, „ЕЛО“, „Янтар“, „Островът на съкровищата“, „Момиченцето от земята“ и даже адаптациите на „Хобит“ и „Властелинът на пръстените“, заради които дълго си представях Гандалф с изисканата и фина ориенталска брада на ексцентричен падишах.

- Експериментален миш-маш от сюрреализъм, социална сатира, мистицизъм, крими, хорър, научна фантастика в духа на Саймък и Шекли, магически реализъм и даже няколко шепи български, пък в един момент космополитен, че даже и космически социализъм, набързо приземен с добре познатата ни родна селска битност.

- Личи си как всички автори на мащабния проект, са работили не по задължение, а с удоволствието и желанието да сътворят нещо хубаво заедно, без да им пука за пазарни стратегии, издателски политики и комерсиализъм.

- Навлизането в историята и нейното пълноценно осмисляне изисква търпение, фокус и наличието на всички албуми. Все още препоръчвам последователността (2, 3, 1, 4) като ми се наложи да препрочета първите три.

- Едва след четвърта книга читателят би могъл да сглоби целия пъзел от преливащи сюжети, епохи и светове. Има прибързани моменти, почти комедийни случайности и тук там по някоя deus ex machina, но сценаристът Сотир Гелев сериозно се е постарал да предостави отговор на всички основни въпроси и задоволителни финали за солидния каст от главни и второстепенни персонажи, което заслужава не само адмирации, но и за пореден път демонстрира изключителната му творческа планомерност, дисциплина и логика.

- „Аракел“ е постижение на много нива – не е „лесносмилаем“, но провокира въображението с впечатляващ размах като ярка, макар и в действиетлност черно-бяла, художествена амалгама от сюжет и рисунки. Изчитането му носи чувство на пълноценно удовлетворение и желание за споделяне.

Постоянството и усърдието на творците от сдружение „Проектът ДЪГА“ доказва, че и на българската арт сцена се случват чудеса. „Аракел“ многократно превъзхожда самодейните опити за възраждане и модернизиране на оригиналната „Дъга“ с безкомпромисна визия и стил (или по-скоро разностилие). Без да е перфектен или непогрешим, смело си мисля, че в една друга вселена би могъл да послужи за основа на сериал с почерка на Дейвид Линч.

Но е най-вероятно е „Аракел“ да си остане елитарно удоволствие за малцина любители на българския комикс, сред които се нареждам и аз (в качеството си на скромен и изпълнен със задоволство читател, защото не съм колекционер). Най-парадоксалното е, че оригиналното списание „Дъга“ се радва на завидна фенска маса и до днес. И въпреки, че комиксът далеч не цели да обслужи всеки вкус, сякаш закотвени в спомени от миналото и изпълнени с ревностна обич към старите приключенски и исторически сюжети, не смеем да приемем що за път са извървели и какво са ни подготвили тъкмо същите творци три десетилетия по-късно.

[Krisi · Rating 5 out of 5]

Велико!