Улицата на пеперудите

by Керана Ангелова, Невена Ангелова (Illustrator)

Genres: Bulgarian Literature

276 pages, Paperback

First published January 1, 2010

About the author

Керана Ангелова е родена в село Бродилово, само на пет-шест километра от морето, в мистичната планина Странджа – задължително го съобщава най-напред в справки за биографията си, понеже счита, че родното място е много специално нещо – то е онази точка на земното кълбо, което е проекция на замисъла всеки от нас да съществува – тук и никъде другаде.

“Тоест, смея да мисля, че родното място е посочено от пръста на онази сила, която ни е вдъхнала дъх и дух – за да поддържат те връзка със същата тази родителна сила чрез най-подходящия енергиен канал. Мисля, че ако бяхме родени на друго място, бихме имали съвсем други отношения със света: други хора, друг обмен на енергии с тях, с природата наоколо, други предизвикателства биха отключвали сетивата ни да възприемаме заобикалящото, т.е. всеки от нас си има родно място, което в общия замисъл за живота е фиксирано някъде там върху необикновената карта на животите като съдбовна отправна точка.”

Има педагогическо образование. Работи като преподавател, програмен ръководител, журналист. Има издадени осем книги с поезия и проза:
“Лято”, поезия, 1982 год. , “Подземна река”, поезия,1988 год., “Зана.Папазини”, две повести, 1998 год., “По-беззащитни глухарчета”, поезия, 2000 год., “Елада Пиньо и времето” – 2003 год., “Катокала, името на пеперудата”, поезия,2006 год. “Вътрешната стая”, роман, 2006 год., “Времена” поезия в съавторство с Роза Боянова и Калина Тельянова, 2007 год.

Reviews

[Nezabravka · Rating 2 out of 5]

Беше ми разбъркана,хаотична...
Керана Ангелова пише красиво все пак и ще продължавам да я чета.

[Габриела Цанкова · Rating 5 out of 5]

из Искърското дефиле
лъчите на слънцето огряват
страниците на книгата
толкова много
че се чудя как още не гори
може би сянката
която я милва за кратко
помага
всичко е толкова светло
а Керана ме пренася
в такива светове...
че се чудиш реалност ли са
и как да не са?
и искаш да се запознаеш
с Мариона
и Хю
и клошаря от червената къща
и грамадната Соня
и малката Златна
и Вероника
и самата Кери
в църквата
под купола
искаш да видиш
Александрин Птицекрил
и да станеш част от
Улицата на пеперудите
и всъщност успяваш
тя успява да те накара
да се вмъкнеш толкова много
в книгата
че изтръгването от нея
е най-трудното действие
което съществува
защото боли
боли да си на улицата
боли и да те няма

[Джорджия · Rating 3 out of 5]

Самата авторка беше сравнила написаното в книгата с калейдоскоп. Така и не намерих точните думи, за да ги цитирам /опитах се/. Не бих могла да намеря по-точно сравнение. Книгата е смесица от цветни петна и непрестанно не си наясно накъде ще тръгне при всяко отгръщане на страниците. Имаш чувството за едно цяло, но то е получено от многобройни съшити една за друга кръпки от съдби, неволи, срещи, събития.

В книгата има носталгия, има море, реки, треви, планини, красиви жени, тайнствени мъже, промъква се мистика, търси се Бог. Описани са много живи картини, творческите търсения на писателя, любов и смърт.

Звездите ми се ограничиха до три, защото на места ми беше отвлечено и губех интерес.