Посока Сакраменто

by Палми Ранчев

Романът „Посока Сакраменто” е за объркването и невъзможността на изтерзаните човешки същества да установят близост, когато единственият им шанс е да покажат без страх ахилесовите пети на съществуванието си. Защото там, където и безмилостният Бог на българското всекидневие отказва да помогне, помага топлината на обикновеният приятелски жест. Романът разказва как хората се страхуват един от друг, как се затварят в гета, луксозни изградени или порутени от годините немара, в които гледат страшен филм. Как затварят очи на най-ужасните места, и как искат животът да продължи, а се страхуват. Разказва за тишината и тъмнината, когато лентата се скъса.

368 pages, Paperback

First published January 1, 2010

About the author

Палми Ранчев е роден в София. Завършва Национална спортна академия "В. Левски" в родния си град. Пише поезия, разкази и романи. Бил е боксьор, треньор, собственик на кафене и игрална зала, директор на вестник, сценарист, телевизионен водещ и безработен. Със сигурност може да прибави още няколко начина (да речем десетина), с които си е изкарвал прехраната. Автор е на стихосбирките: "Шапката на скитника", "Манхатън, почти събитие", "Парцаливо знаме", "Хотелска стая", "Среднощен човек: биографии", "Любовник на самотни улици и запустели къщи" (2004) и "Такова синьо: видимо и скрито" (2007), на сборниците с разкази "Анонимни снайперисти" (2006) и "Малко късмет за по-късно" (2007), както и на три романа, последният от които е "Анонимни снайперисти" (2006). Носител е на няколко литературни награди. Негови разкази и стихове са превеждани на английски, френски, полски, унгарски, турски, сръбски, гръцки и други езици. Предстои разказите му от "Аматьори и професионалисти" да излязат на испански.

Reviews

[Boriana Ovcharova · Rating 3 out of 5]

Между две думи се чудя - тъжна и безнадеждна. Ако само с една дума трябваше да опиша книгата, не знам коя от тях щях да избера. В началото определих стила като странна сплав между Буковски и Мураками, с нотки на Богомил Райнов. После някак си изкова свой стил, извоюва си свое място Ранчев. Корицата е доста сполучлива - задава точните очаквания за съдържанието. Някаква далечна мечта за един друг свят с небостъргачи, мостове и свободни хора. Друга вселена. Където може и да станеш един от тях, като дълбоко в себе си останеш българин. Или тази мечта да остане недостижим сън, докато ти си в една мръсна действителност, която никой сапун не може да излъска до блясък. Книга за безсмислието на живота. За пропилените смисли. За мъртвородената обич. За липсата на общуване, на разбиране, на единение между човеците.