Жена ми винаги казва

by Йордан Ефтимов, Яна Левиева (Illustrator)

96 pages, Paperback

First published January 1, 2006

About the author

Йордан Ефтимов е роден в Разград през 1971 г. Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури в София, а след това Българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”.
Лауреат е на много награди за поезия, сред които “Южна пролет” – за дебютната му книга “Метаметафизика”.

Главен асистент по теория на литературата в Нов български университет, София. От 1993 г. с прекъсвания е редактор на независимото седмично издание за култура “Литературен вестник”. Автор е на 5 стихосбирки, последната от които – “Жена ми винаги казва” (2005), а също и на научнопопулярните книги “Антична литература” (2001) и “Модернизъм” (2003).

Автор и водещ на предаванията за книги “Книжни тигри” по Radio France International (2001-2005) и на “Студио “Хеликон” в програма “Хоризонт” на Българско национално радио (2005-2007). От декември 2008 – постоянен наблюдател на книжния пазар за “Capital Light”.

Reviews

[Bookmaniac2002 · Rating 1 out of 5]

Това не е моята книга. Несъмнено начетен автор, но опитите му да бъде прекалено модерен са довели до смехотворен резултат.
Написанато ми се стори доста претенциозно, без да има основателна причина за това, (изключвайки факта, че авторът е литературен критик).
Всичко е сякаш безразборно нахвърлено с липсваща ръзка по между си.
Иначе намирам за абсолютно оригинална, идеята за сънищата, но това не е достатъчно за да бъде обединена цялатa историята, която Йордан Ефтимов се стреми да разкаже.
Ако следваме този начин на създаване на книга, значи всеки би могъл да публикува такава, достатъчно е да се разрови в ученическите си тетрадки и да си избере тема, и да събере на едно място всички текстове.

[Y. N. · Rating 3 out of 5]

ТЕРАСАТА

Жена ми каза:
Винаги някакви хора се хвърлят от терасата.

От време на време се опитвах да проверя,
но както винаги, все закъснявам да бъда пряк свидетел.
Допреди малко виждах
един, два и дори няколко силуета
в прозореца отсреща -
сега вече ги няма.
Докато отида, изпускам всяка новина.

Може би шансът ми е при собствения ми скок,
трениран в толкова сънища?

Не е необходимо да водя изтощителни разговори
за терасата.

Трябва да го зная.
Задължението е в основата на всяко знание.

[Petya Kokudeva · Rating 3 out of 5]

Три звезди, заради стихотворенията - неочаквани са, смели, с чужд на мен, но много приятен хумор. Сънищата в проза не стигнаха до мен (или аз до тях) - дали защото езикът, на който са написани, ми е твърде сценариен(сякаш чета драфт на сценарий), дали защото аз нещо не се вклиних в текста..., но факт е - оставиха ме безучастна.

[Tzeck · Rating 2 out of 5]

Две звездички според гуудрайдс означава "It's OK". Точно това е усещането, което остави в мен "Жена ми винаги казва". Ще излъжа, ако кажа, че ми хареса, но ще излъжа и ако кажа, че не ми хареса. Предполагам, че за времето си на излизане (2005 г.) тази симпатична и готино оформена книжка е била много по-експериментална и провокативна, отколкото е сега. Времето със сигурност е убило част от чара ѝ, но и не само това беше моят личен проблем с нея. Най-основната спънка ми беше това, че повечето стихотвореня ми бяха симпатични, даже много симпатични като форма, но не ми казваха нищо. С някои дребни изключения. Но това може да се отдаде и на личните ми възприятия и моментни душевни търсения, както е винаги с поезията. Всъщност най-интересната част от книгата за мен бяха записаните сънища, макар да ми стояха малко встрани от концепцията. Но пък какво са сънищата, ако не една подсъзнателна поезия на живота? Изпълнени с неясни, преливащи, понякога абсурди образи; накъсани, задъхани; започващи и свършващи внезапно; препускащи през времена и просранства без никаква логика и без прегради по пътя си. Идеята с рециклираните смс-и също беше свежа.
Можеше повече. Могло е повече. Но и това е окей.

[Emilia Mirazchiyska · Rating 4 out of 5]

Това е любимата ми книга на Йордан Ефтимов, не само защото в един от сънищата в нея е цитиран мъжът ми. Харесвам не толкова сънищата и други стихотворения - преразкази на състояния в тази книга, чието заглавие трябва да се приема с чувство за хумор, а най-вече поетичното рециклиране на есемесите. Онова със забравения телефон, "дали пази в паметта си всичко онова?" Прекрасно. Само заради това супер кратко стихотворение ми е толкова мила тази книжка, че просто не мога да й дам по-малко от четири звезди. А сънищата са интересни за четене, живи сценарии са, само да ги заснеме някой от НАТФИЗ се чака :)

[Stanimira Ivanova · Rating 5 out of 5]

Това е книгата, която най-дълго седя на масата в кухнята, на стола до леглото ми и къде ли не вкъщи - заради стиховете, но и заради корицата и цялостното оформление. Колко негласни разговори с Яна Левиева съм провела около тази книга - само аз си знам. Гениална Левиева, която много липсва.