What do you think?
Rate this book
Ние, децата от домовете
Тази книга се нуждае от предговор
Дадох си сметка, препрочитайки за пореден път написаното от младежите в тази книга, че голяма част от читателите и надали някога са имали досег с деца, лишени от родителски грижи. Много малко от нас всъщност разбират, че средата, в която децата, лишени от родителски грижи, израстват, не просто ги лишава от близостта и подкрепата на родителската грижа.
Животът в институцията коренно променя начина, по който тези деца, младежи, а скоро възрастни, се отнасят към околните и към своето бъдеще. Често дори хора, които дълги години работят с тях, не си дават сметка за това. Някак си отбягваме шокиращата истина – децата, израснали без родителска грижа, са узрели преждевременно. Те нямат лукса да избират кога да станат самостоятелни и да повярват, че могат да се справят сами (както се случва с децата в семейства, които знаят, че винаги могат да разчитат за подкрепа на родителите си). Единствената им възможност да оцелеят е да се научат или да се приучат възможно най-рано към жестоката истина – всеки е сам на този свят и от него зависи как ще живее. Но за да си повярваш, че можеш да се справиш сам, трябва да си уверен в себе си, да знаеш собствената си стойност и да вярваш, че другите ще я оценят. Такова самочувствие почти винаги липсва на младежите, израснали в дом, тъй като никой никога не им е казвал и показвал каква е тяхната стойност. Ето защо пътят им е много по-труден и много по-неясен, особено след като излязат от институцията.
Дадох си сметка, препрочитайки за пореден път написаното от младежите в тази книга, че голяма част от читателите и надали някога са имали досег с деца, лишени от родителски грижи. Много малко от нас всъщност разбират, че средата, в която децата, лишени от родителски грижи, израстват, не просто ги лишава от близостта и подкрепата на родителската грижа.
Животът в институцията коренно променя начина, по който тези деца, младежи, а скоро възрастни, се отнасят към околните и към своето бъдеще. Често дори хора, които дълги години работят с тях, не си дават сметка за това. Някак си отбягваме шокиращата истина – децата, израснали без родителска грижа, са узрели преждевременно. Те нямат лукса да избират кога да станат самостоятелни и да повярват, че могат да се справят сами (както се случва с децата в семейства, които знаят, че винаги могат да разчитат за подкрепа на родителите си). Единствената им възможност да оцелеят е да се научат или да се приучат възможно най-рано към жестоката истина – всеки е сам на този свят и от него зависи как ще живее. Но за да си повярваш, че можеш да се справиш сам, трябва да си уверен в себе си, да знаеш собствената си стойност и да вярваш, че другите ще я оценят. Такова самочувствие почти винаги липсва на младежите, израснали в дом, тъй като никой никога не им е казвал и показвал каква е тяхната стойност. Ето защо пътят им е много по-труден и много по-неясен, особено след като излязат от институцията.
64 pages, Paperback
First published January 1, 2012
9 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
Read
September 19, 2022"Ние, децата от домовете" е едно малко книжле с голямо послание.
Както става ясно от заглавието, книгата засяга темата за домовете и изоставените в тях деца. Пречупена е през погледа на тези деца като авторите са им дали глас, за да разлажат как е преминал животът им в институция и какви са били (според тях) причините да бъдат изоставени от своите родители. 🥺
Признавам, беше ми тежко да чета техните изповеди, особено на децата, чиито родители се разделят с тях на възраст, в която децата ясно осъзнават, че биват изоставяни. 🥺😔
Плюсовете на книгата за мен бяха темата, илюстрациите на децата и техните записки. 📚
Това, което ми липсваше обаче, бяха обем и дълбочина. Това е тема с огромно обществено значение и заслужава внимание. Щеше ми се да има повече информация относно това какво се прави в случаите, когато родителите нямат възможност да отглеждат децата си. Водят ли се разговори с тях и какви, подпомагат ли се по някакъв начин, каква психологическа (и не само) помощ им се оказва (или не им се).
Щеше ми се да бяхме допуснати повече и до преживяванията на децата, които споделят. До израстването им в тези домове, страховете, трудностите, какво се случва след като навършат пълнолетие.
Както става ясно от заглавието, книгата засяга темата за домовете и изоставените в тях деца. Пречупена е през погледа на тези деца като авторите са им дали глас, за да разлажат как е преминал животът им в институция и какви са били (според тях) причините да бъдат изоставени от своите родители. 🥺
Признавам, беше ми тежко да чета техните изповеди, особено на децата, чиито родители се разделят с тях на възраст, в която децата ясно осъзнават, че биват изоставяни. 🥺😔
Плюсовете на книгата за мен бяха темата, илюстрациите на децата и техните записки. 📚
Това, което ми липсваше обаче, бяха обем и дълбочина. Това е тема с огромно обществено значение и заслужава внимание. Щеше ми се да има повече информация относно това какво се прави в случаите, когато родителите нямат възможност да отглеждат децата си. Водят ли се разговори с тях и какви, подпомагат ли се по някакъв начин, каква психологическа (и не само) помощ им се оказва (или не им се).
Щеше ми се да бяхме допуснати повече и до преживяванията на децата, които споделят. До израстването им в тези домове, страховете, трудностите, какво се случва след като навършат пълнолетие.
Displaying 1 of 1 review