Хилядите разказвачи на старите времена са си отишли, без да ни оставят имената си. Но литературата е запазила имената на някои от техните наследници: Шарл Перо, Братя Грим, Андерсен... В нашата литература такъв разказвач е Николай Райнов - автор на 30 сборника, преразказани приказки от цял свят.
В тази съкровищница най-скъпото и най-пленителното за нас си остава българската приказка, може би защото тя ни е най-близка, а и самият разказвач, използвайки неизчерпаемото богатство на народните мотиви, е вложил най-много и от своето неповторимо виждане и ни я предава със скрито, но дълбоко вълнение, което неусетно ни покорява.
Николай Райнов е уникален случай в нашата културна история – необикновено разностранен талант: поет, белетрист, драматург, есеист, литературен и художествен критик, учен-тероретик, историк и популяризатор на изкуството, философ-моралист, преводач, публицист, неизтощим сказчик, вдъхновен разказвач на нашия и световен приказен фолклор; художник-декоратор, изучаващ и опитващ разнообразни живописни и графични техники.
Райнов прави своя литературен дебют с книгата "Богомилски легенди" през 1912 г. Окултната традиция сочи, че това са легендите на Боян Мага (основателят на Богомилската Школа), във варианта им за широка аудитория. През 1912 г. Николай е едва 23 годишен, а легендите носят силен духовен отпечатък.